Решение № 2379 от 13.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2379 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120103101 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Х. А.

М., ЕГН: **********, с адрес: *, чрез процесуален представител адв. Д. В., със съдебен адрес: *, срещу Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 695,30 лева - обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на наложено наказание глоба, впоследствие отменено, за периода 21.10.2016 г. – 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2020 г. до окончателното издължаване. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба са изложени твърдения, че с Присъда № 9/15.07.2015 г. на Военен съд – Сливен по н. о. х. д. № 103/2014 г., потвърдена с Решение № 32/08.02.2016 г. на Военно-апелативен съд по в. н. о. х. д. № 28/2015 г., изменено с Решение № 113/24.06.2016 г. по к. н. д. № 339/2016 г. на ВКС, ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК и му са наложени наказания лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Твърди се, че ищецът е платил наложената глоба, като сумата е постъпила по сметка на ВСС на 21.10.2016 г.

В полза на ищеца е постановено Решение от 28.11.2019 г. на ЕСПЧ, с което е установено, че процесът срещу него е воден в нарушение чл. 6, ал. 1 от 1

ЕКПЧОС, вследствие на което с Решение № 97/21.12.2020 г. на ВКС производството е възобновено и върнато на досъдебната фаза.

Възобновеното наказателно производство е приключило с Решение № 27/10.01.2024 г. на ВКС, по н. д. № 812/2023 г., като на ищеца му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на вече изтърпяното такова и не му е наложено наказание глоба.

Твърди се, че заплатената от ищеца глоба е възстановена по банкова сметка на неговата майка на 27.01.2022 г.

Сочи се, че със съдебния акт за възобновяване на наказателното производство, са отменени наложените му наказания, поради което в периода 21.10.2016 г. – 27.01.2022 г. сумата за глоба в размер на 20 000 лв., е заплатена на отпаднало основание.

В настоящото производство се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата за глоба, в периода от 21.10.2016 г. /датата, на която е наложено наказанието и сумата е платена/ до 27.01.2022 г. /датата на възстановяването на ищеца/ и законната лихва върху нея от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Така предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан и се претендира отхвърлянето му. Твърди се, че ищецът не е посочил конкретните незаконни действия, породили твърдените вреди, съответно наличието на пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с поведението на ответната страна, както и че същите не са подкрепени с доказателства за това. Липсва и проявление на някоя от специалните хипотези, предвидени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.

Посочва, че съда привежда в изпълнение наложеното наказание „глоба“, а НАП го изпълнява, поради което Прокуратурата нито изпълнява, нито контролира неговото изпълнение. Още повече, че наложеното наказание е било изтърпяно на основание влязла в сила и неотменена присъда, поради което не се касае до небрежно бездействие от страна на ответната страна.

Посочва, че макар наказателното производство срещу ищеца да е било възобновено, същият е бил признат за виновен по обвинение, за което е бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство, т. е. основанието за възобновяване не е породено от незаконосъобразно поведение или актове на Прокуратурата. Тъй като липсва незаконно поведение на ответника по повод наложеното наказание на ищеца „глоба“ не следва да бъде ангажирана и отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.

Възразява се, че с налагане на наказание под законовия минимум и с неналагане на алтернативно предвиденото наказание, ищецът е бил компенсиран в адекватна степен.

2

Оспорва и акцесорната претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение. В условията на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност на вземането за лихва за 3годишния период, предхождащ подаването на исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Попов, която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е Решение №113/24.06.2016г., постановено по к.д №339/2016г. на ВКС, с което е изменено решението на Военно-апелативен съд № 32/08.02.2016г. по ВНОХД №28/15г., като е оправдан единия от подсъдимите – ищецът в настоящото производство за част от деянията, за които му е повдигнато обвинение.

Представено е Решение №97/21.12.2020г., постановено по к.д №339/2016г. на ВКС, с което е възобновено наказателното производство по к.н.д. №339/2016г. по описа на ВКС, първо н.о; отменено е Решение №113/24.06.2016г., както и Решение №32/08.02.2016г. на Военно-апелативен съд на Република България по ВНОХД №28/2015г. и потвърдената с него присъда №9/15.07.2015г. на Сливенски военен съд, в частта, с която ищецът в настоящото производство е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.242, ал.1, б „д“, вр.чл.20, ал.4, чл.18 от НК. Със същото решение е върнало делото на Военноокръжна прокуратура – Сливен за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението.

Представено е и Решение №27/10.01.2024г., постановено по к.д №812/2023г. на ВКС, с което е изменено Решение №53/13.07.2023г., постановено по внохд №94/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас, като на основание чл.55, ал.3 от НК е отменено наложеното на подсъдимия Х. А. М. наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Представено е платежно нареждане от 22.10.2016г. от Първа инвестиционна банка с наредител Военен съд Сливен и получател БНБ, за преводи с дата 21.10.2016г.

Представена е молба до Висшия съдебен съвет от 09.12.2021г., подадена от ищеца, с която се иска възстановяване на сумата от 20000 лв., платена от него по сметка на Военен съд Сливен като недължимо платена, поради възобновяване на наказателното производство и отмяна на акта, с който е била наложена същата.

Представено е платежно нареждане от 27.01.2022 г., за сумата от 20000 лв., с получател З.М.З и наредител Военен съд Сливен, с посочено основание за плащане – възстановяване на глоба по НОХД 103/2014г.

3

Представена е и извадка от онлайн калкулатор /calculator.bg/, с който е пресметната законната лихва върху сумата от 20000 лв. за периода 21.10.2016г.

– 27.01.2022г. – в размер на 10695,30 лв.

Представено е писмо от Военен съд-Сливен, с което са удостоверени обстоятелства във връзка с наложеното наказание „глоба“, както и движението на постъпилата сума от 20000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен така предявеният иск следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: осъждането му по образувано наказателно производство с влязла в сила присъда; вида и размера на наложеното наказание; изпълнение на наложеното наказание над определения срок или размер; съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното изтърпяване на наказанието над определения срок или размер и претъпените имуществени вреди.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че в разглеждания случай се установи наличието на необходимите за уважаване на иска предпоставки. Установи се, че ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда, като едно от наказанията е било глоба в размер на 20000 лв., която е постъпила по сметка на Военен съд - Сливен, а оттам – и по сметка на ВСС. Установи се и че впоследствие наказателното производство по делото е било възобновено и делото върнато на прокуратурата с указания, като са били отменени актовете, с което са наложени наказания на ищеца в настоящото производство, включително и глобата в размер на 20000 лв.

Установи се и че по молба на ищеца, така заплатената сума е преведена по сметка на майка му на дата 27.01.2022г.

При изложените аргументи съдът приема, че ищецът е доказал по основание претенцията си относно претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата на Република България, като следва да се има предвид, че този въпрос е решен с ТР №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно“, а настоящият случай не е такъв. По аргумент от противното следва, че в останалите случаи държавата отговаря чрез прокуратурата по исковете по ЗОДОВ. В мотивите на горецитираното тълкувателно решение е посочено, че без повдигане на неоснователно 4 обвинение от Прокуратурата на Република България не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове.

С оглед на горното съдът намира за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, за които следва да му бъде присъдено обезщетение, платимо от ответника.

По отношение размера на обезщетението за претърпените вреди, съдът намира следното:

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди.

Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.

Според т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е Решение №281/04.10.2011г. на ВКС, III-то г.о. по гр.д. №16854/2010г. на ВКС. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже. В настоящия случай ищецът претендира вреди в размер на законната лихва върху сумата от 20000 лв. за периода 21.10.2016г.-21.01.2022г., в размер на 10 695,30 лв., като за този размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи. Размерът на законната лихва е изчислен правилно от ищеца, видно от изготвена справка от онлайн калкулатор за законна лихва.

В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 10695,30 лв., представляващо лихва от внесена и впоследствие върната глоба в размер на 20000 лв. по наказателно производство за периода от 21.10.2016 г. д о 27.01.2022 г. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.

Разпечатката съдържа 48 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c76e7549-0efa-40b3-ac57-3c0e226c31f8