Определение № 154 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503424 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Х. Г., срещу Разпореждане №3015/01.11.2024 год., постановено по частно гражданско дело №2493/2024 год., по описа на Районен съд – Асеновград, I граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Б. Ш. с ЕГН-**********. Наведени са оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон на постановения съдебен акт, твърди се, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на задължението, за което представя доказателства пред въззивната инстанция.

Доколкото твърди да са извършени всички необходими действия за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, иска отмяна на определението и постановяване на друго такова за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира депозираната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна – заявителя в производство по чл. 417 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По основателността на жалбата:

1

Пред Районен съд – Асеновград е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Москва“ № 19, срещу Б. Б. Ш. с ЕГН********** от гр.А., ул.“Л. В. №..., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1 949.44лв. – главница; 733.98 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2023г. до 07.10.2024 год.; 5.90 лв. - лихва за забава за периода от 08.10.2024г. до 15.10.2024г год.; 119.60 лв. - заемни такси, дължими по договор за предоставяне на платежни услуги; 5.90 лв. - лихва за забава за периода от 08.10.2024г. до 15.10.2024г год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Дължимостта на посочените суми се твърди да произтича от настъпила предсрочна изискуемост на сключен договор за предоставяне на платежни услуги и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта. В приложение към заявлението е налице извлечение от счетоводните книги на заявителя; договорът, въз основа на който е възникнало правоотношението, ведно с приложенията. Липсват доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Заповедният съд е приел, че предвид липсата на данни за надлежното уведомяване на длъжника за настъпване предсрочната изискуемост на кредита и съгласно задължителните указания дадени в т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, то заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено в цялост, ведно с искането за издаване на изпълнителен лист.

Настоящият съображения: съдебен състав не споделя направените изводи по следните

При подадено заявление по чл. 417 ГПК, съдът е обвързан с проверка за редовност на представения документ от външна страна, както и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато със заявлението е представен и документът, на който се основава вземането, и съгласно последния настъпването на изискуемостта на вземането е в зависимост от други обстоятелства, реализирането на последното следва да бъде надлежно удостоверено. В този смисъл е и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. по тълкувателно дело № 4/2013 год., с която е прието, че предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника, предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед, за което обстоятелство по делото следва да са представени доказателства.

В конкретният случай пред заповедния съд не са представени такива доказателства. С жалбата обаче, жалбоподателят за първи път пред въззивната инстанция, представя Уведомление с изх.№01-20-23730/04.10.2024г. до лицето Б. Ш., което е получено лично от последния, като видно от съдържанието му длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. / л.10 и л.11 от настоящото дело/. Ето защо, с оглед новопредставените с жалбата писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на вземането.

По същество относно основателността на заявлението.

Съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК по заявление, подадено по реда на чл.417 ГПК 2 заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочените длъжници. Заявеното притезание се основава на извлечение от счетоводните книги на банката, към който е представен документът, от които произтича вземането на банката, заедно със всички негови приложения.

По отношение редовността на извлечението, съществено е да са изпълнени изискванията, заложени в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като извлечението съдържа минимум информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. При проверката се установи, че документът съдържа посочените реквизити, поради което настоящият състав приема, че е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК., установяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, по отношение на претендираните със заявлението суми, поради което следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за тези суми и издаване на изпълнителен лист за същите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. до окончателното изплащане, както и направени в производството разноски.

Първоинстанционният съд е достигнал до различни от горните правни изводи, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по заявлението, ведно с разноски.

С оглед изхода на спора, следва на жалбоподателя за бъдат заплатени разноски пред настоящата инстанция в размер на 28.09лв..

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3015/01.11.2024 год., постановено по частно гражданско дело №2493/2024 год., по описа на Районен съд – Асеновград, I граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Б. Ш. с ЕГН-**********., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу длъжника Б. Б. Ш. с ЕГН-********** и изпълнителен лист за процесното вземане, ведно с разноски пред заповедния съд, както и разноски пред въззивната инстанция в размер на 28.09лв Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4