Решение № 633 от 28.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500800 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 967/31.07.2023г. по гр.дело № 294/2023г. по описа на РС –В.Търново, съдът е осъдил ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на А. „П.И.“ – ..., сумата от 1345,63 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки / - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на 8 броя звена на еластична предпазна ограда, настъпили от пътнотранспортно произшествие от 19.11.2017г. на републикански път II 55 ДебелецПредела-Гурково” км.31+ 900, сумата 410,06 лв. /четиристотин и десет лива и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/20.01.2023г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 482,34 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над 1345,63лв. до пълния претендиран размер 1413,07 лв. и иска за лихва за забава в частта за разликата над 410,06 лв. до пълния претендиран размер от 430,63 лв., като неоснователни и недоказани в тези части.

Против решението, в частта, в която е осъден жалбоподателя, е подадена въззивна жалба от „ЗК „Л.И.“ АД чрез пълномощника му юрисконсулт И. А. К.. Счита решението за неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът отхвърлил възражението за погасяване на задължението по давност. Освен това, не бил установен механизма на настъпване на произшествието. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване счита, че една от основните причини за инцидента била 1 липсата на надлежна видима маркировка, която да очертае зоната за безопасно придвижване на автомобилите, в нарушение на разпоредби на ЗДвП и Наредба №2 за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Поради това и не била безспорно и категорично установена вината на водача на товарния автомобил. Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли иска изцяло.

В отговора си АПИ - ОПУ В.Търново, чрез пълномощника му юрисконсулт М.Д., оспорва жалбата. Първоинстанционният съд преценил правилно всички доказателства, достигайки до правилен извод, поради което и е постановил правилен съдебен акт. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение, като законосъобразно и правилно

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът А. „П.И.“ твърди в исковата си молба, че на 19.11.2017г., на републикански път II-55 „Дебелец-Предела-Гурково“ км.31+900, водачът на лек автомобил марка „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“ с рег.№..., при движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над превозното средство и реализира ПТП с материални щетиувредена е еластична предпазна ограда-8бр. звена. Сочи се, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, МПС „Сеат“, собственост на П.Й.Л. от ... е застраховано при ответното дружество, по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/117000839211.

Общия размер на вредите бил 2750.80 лв., от които ответникът му заплатил сумата 1337.73 лв. Ищецът счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество, поради което отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1413,07лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 19.11.2017г. на републикански път II-55 „Дебелец-Предела-Гурково“ км.31+900, сумата 430,63лв.-мораторна лихва за периода 19.03.2019г.-19.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД гр. София в отговора на исковата молба, оспорва исковете, като ответникът заявява, че е удовлетворил извънсъдебно щетите в размер на действителните вреди. Прави и възражение за погасителна давност на основание чл.378 от КЗ. Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредите, поради нарушение на чл.8 ал.2 от ЗП. Счита, че една от водещите причини за инцидента е липсата на надлежна видима маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите безопасно могат да се придвижват, като заявява, че липсата на маркировка се дължи на виновно противоправно бездействие на служители на АПИ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

На 19.11.2017г., около 1.00 ч., на републикански път II 55 Дебелец-Предела-Гурково” км.31+ 900, водачът на лек автомобил марка „СЕАТ”, модел „ИБИЗА” с рег.№РВ 9824 АВ, при движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над превозното средство и реализира ПТП с материални щети-увредена е еластична предпазна ограда - 8 бр. звена.

Не се спори, че за лек автомобил марка "СЕАТ” с рег.№РВ 9824 АВ е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №BG/22/117000839211.

Ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 29.01.2018г., като с платежно нареждане от 18.03.2018г. е извършен превод на сумата 1337,73лв. - частично плащане на обезщетение.

По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът на възникналото на 19.11.2017г. ПТП - при движение водачът на лекия автомобил навлиза в пътната лента за насрещно движение, рязко завърта волана на дясно и вследствие реакцията му управлявания от него лек автомобил губи устойчивост и се удря с лявата си страна в металната еластична ограда, изградена източно от пътя. Липсват данни в материалите по делото за светлоотразителността на пътната маркировка в района на датата на ПТП /данни за стойностите на коефициента за нощна видимост RL/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният е иск с право основание чл.432 от КЗ за недоказан и неоснователен.

Безспорно по делото се установи противоправното поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при жалбоподателя, който при управлението на автомобила е нарушил правилата на чл.20, ал.2 от ЗДВП. От друга страна, безспорно се установи по делото и причинната връзка между състоянието на пътната маркировка, от гледна точка на нейната надлежност и видимост, и настъпилото ПТП, тъй като е настъпило в тъмната част на денонощието. След като ПТП е настъпило през нощта, около 01.00 ч., и асфалтовото покритие е било мокро, състоянието на пътната маркировка по отношение на нейната надеждност и най-вече видимост, е от съществено значение за механизма и причините за настъпилото ПТП.

Съдът, в настоящия си състав, възприема изложените от жалбоподателя в жалбата му доводи за наличието на противоправно поведение и от страна на ответника по жалбата А.

„П.И.“, изразяващо се в неизпълнение на вменените му от Закона задължения да поддържа пътния участък от републикански път, на който е настъпило ПТП. Тъй като тези задължения за ответника за поддръжката на пътния участък – включително и възстановяването и подмяната на светлоотразителни елементи, произтичат от закона, негова беше доказателстевната тежест за доказване на изпълнението им. Няма презумпция за изпълнение на законови задължения, поради което и съдът не възприема наведените доводи от 3 ответника по жалбата за недоказаност на заявеното възражение за съпричиняване.

По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това законово задължение от ответника по жалбата, като според констатациите по заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, липсват данни в материалите по делото за светлоотразителността на пътната маркировка в района на датата на ПТП /данни за стойностите на коефициента за нощна видимост RL/. Нещо повече - по данни на самия ищеца по делото, ОПУ В.Търново не е разполагало с уреда за измерване стойностите на коефициента за обратно светлоотражение за нощна видимост /рефлектометър/, както преди, така и към датата на процесното ПТП, поради което не са били извършвани и съответните измервания.

В случая се установява, че кредитора се явява и делинквент - причинител на вредата освен застрахования водач на лекия автомобил, чиито застраховател е жалбоподателя, е и кредитора - А. „П.И.“ – ОПУ В.Търново, ищец в първоинстанционното производство и ответник по жалбата в настоящото въззивно производство. Ищецът е предявил иска си не против застрахования, а против застрахователя му по застраховката „Гражданска отговорност“, на основание чл.432 от КЗ. Предвид установените по-горе факти и с оглед разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, какъвто е и настоящият случай, те отговарят солидарно – вредата е причинена както от ищеца, така и от застрахования, като в случая се търси обезщетение пряко от застрахователя му.

Според разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено от кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Делинквентите отговарят един към друг в зависимост от степента на съпричиняването на вината. Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се част.

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД предоставя правото на солидарния длъжник, който е изпълнил повече от своята част, да има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Солидарният длъжник може да търси от останалите само горницата над неговия дял, като в противен случай той ще се обогати за сметка на останалите. Тъй като основанието на предявения от ищеца иск е по чл.432 от КЗ, по делото липсват твърдения и доказателства за това изобщо да е платено на кредитора, за да бъде понесено от солидарния длъжник или същия да е платил повече и да има иск срещу останалите съдлъжници, предявеният иск се явява неоснователен.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху главницата.

С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото ответникът дължи на жалбоподателя разноските по делото за двете съдебни инстанции в размер на 391.63 лв., както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

4

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 967/31.07.2023г. по гр.дело № 294/2023г. по описа на РС – В.Търново, с което съдът е осъдил ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на А. „П.И.“ – ..., сумата от 1345,63 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки / - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на 8 броя звена на еластична предпазна ограда, настъпили от пътнотранспортно произшествие от 19.11.2017г. на републикански път II 55 Дебелец-Предела-Гурково” км.31+ 900, сумата 410,06 лв. /четиристотин и десет лева и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/20.01.2023г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 482,34 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, вместо което постановява: