Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1647 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2744/2022
Вид
Решение № 1647
Подписан
22.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Иван Александров Анастасов, Анна Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Анна Ив. Иванова

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20225300502744 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Фератум България“ЕООД против Решение № 244/27.07.2022г. по гр.д.№ 1663/2021г. на РСгр.Карлово, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на въззиваемата М. С. сумата от 48,66 лева, представляваща недлъжимо платена сума по договор за потребителски кредит от 26.01.2017г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска 20.07.2021г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е 1 изцяло неправилно. Твърди се, че са спазени всички изисквания на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно формата и съдържанието на договора за кредит. Първоинстанционният съд погрешно изтълкувал легалната дефиниция по § 1 от ДР на ЗПК относно общите разходи по кредита, като приел, че в тях следва да се включи и възнаграждението за гаранта. Не било отчетено обстоятелството, че сключването на договора за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи се също така, че кредитодателят и гаранта са различни правни субекти и кредитодателят не дължи връщане на платеното на гаранта възнаграждение. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

От въззиваемата М. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и справедливо, иска се потвърждаването му.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ гр.д.№ 1663/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова молба от М. П. С. против „Фератум България“ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 26.01.2017г. ищцата- въззиваема в настоящето производство, сключила договор за потребителски кредит № 471270 с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който й била отпусната сумата от 600 лева. Сумата, която следвало да върне била в размер от 603,30 лева, платима пет дни след 1 сключването на договора. Уговореният фиксиран лихвен процент бил в размер от 0,550 %, а годишният процент разходи (ГПР) бил в размер от 49.240%. Също така в договора било уговорено, че изпълнението на задължението на кредитополучателката ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“ срещу възнаграждение за банката в размер от 45,36 лева. С. погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно сума в общ размер от 648,66 лева. Твърди се, че договорът за потръбителски кредит бил нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречал на императивните разпоредби на чл.10 и чл.11 от ЗПК- не бил посочен общият размер на кредита, липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок, липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР, като при това той бил посочен грешно, тъй като действителният му размер, при отчитане на възнаграждението за поръчителя, 572,47 % В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочело: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл се твърди, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Клаузата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.14 б от ЗЗП. От начина, по който била формулирана процесната клауза и особено от изречение трето „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ ставало ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между М. С., „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“. Целта на включването в правоотношението на третото, свързано с ответника лице „Фератум Банк“ била заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащали на заемодателя „Фератум България“ ЕООД.

С подадения от „Фератум България“ЕООД отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен. Исковата молба съдържала бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Изтъквали се суми и проценти, които не съответствали по никакъв начин на представения. Твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП) били необосновани, недоказани и противоречащи на обективната истина, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Не ставало ясно как ищецът достига до извода за размерите на посочените проценти на ГПР и лихва и за твърдените от него като надплатени суми нито от къде черпи подобна информация. Прилаганите от „Фератум България“ЕООД общи условия по договорите за кредит били предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бивала своевременно уведомявана. Актуалните общи условия били достъпни по всяко време и на сайта на дружеството. Процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на ответното дружество включвала следните стъпки: 1. Потребителят попълвал и подавал искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение.

Потребителят избирал дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от 2 допълнителна услуга- гаранция, предоставяна от Фератум банк (Приложение № 2А); 2. След подаване на искането за кредит, Фератум извършвал преглед на същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на което вземал решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит; 3. В случай на одобрение, Фератум изпращал на имейл адрес, посочен от потребителя, преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в в чл. 12 от общите условия било изрично посочено правото на отказ от кредита. 4. Потвърждение чрез съобщение по телефона (SMS) от страна на потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Ищецът и Фератум изпълнили всички стъпки по- горе, вследствие на което бил сключен договор за кредит. Ищецът кандидатствал за потребителски кредит в размер на 600.00 (шестстотин) лева за срок от 5 дни през интернет страницата на Фератум на 26.01.2017г., в 16:59ч. В преддоговорна информация, раздел 4, т.4.3 изрично било посочено, че кредитоискателят сам избира дали да кандидатства с личен гарант или не. Съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, обикновеният електронен подпис означавал данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Поради това, потвърждаването с CMC представлявало обикновен електронен подпис, а съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка била налице в чл. 8 от договора между страните. Твърдението на М. С., че не бил посочен общият размер на кредита, както и че липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, не отговаряло на действителността. В чл. 3 от договора за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 603,30 лева, включваща главница в размер от 600 лева и лихва в размер от 3,30 лева. Връщането на заемната сума, ведно с лихвата било дължимо с едно плащане в срок от 5 дни от одобряване на кредита и отпускане на заемната сума. Относно надлежното формиране на ГПР по договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция в ГПР по договора за кредит се сочи, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се запознал. Посоченият ГПР от 49,24% в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от „Фератум Банк“ услуга за гаранция, от своя страна, не се включвала в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването.

По първоинстанционното дело са приети заверено копие от договор № 471270 за предоставяне на финансови услуги / заеми/ от разстояние от 26.01.2017г., по силата на който на въззиваемата е предоставен заем в размер от 600 лева за срок от пет дни, с възнаградителна лихва в размер от 3,30 лева / 0,55%/ и ГПР от 49,24 %; общи условия на „Фератум България“ЕООД; извлечение от уебсайта на дружеството; извадка от системата на същото дружество за изпратено съобщение, съдържащо параметрите на искания кредит, заявка от М. С. за отпускане на кредит; заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице инж.Р.

М.; заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.А. К.. В т.5 от сключения между страните договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние е записано, че заемът е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“. В заключението по 3

СТЕ е отразено, че в електронния формат на уебсайта на „Фератум България“ЕООД, с който се кандидатства за кредит е налице секция „Избери гарант, даващ възможност да се избере „Гаранция от Фератум банк“ или „Личен гарант/Поръчител“. От заключението се установява също така, че текстът на договора е изписан с шрифт 12. Видно от заключението по ССЕ на 30.01.2017г. от банковата сметка на въззиваемата по сметка на „Фератум България“ЕООД е преведена сумата от 648,66 лева и като основание за превода е посочено „погасяване на заем“. С тази сума са погасени изцяло главницата от 600 лева, възнаградителната лихва от 3,03 лева и възнаграждението за поръчителя по договор № 471270 от 26.01.2017г. в размер от 45,63 лева.