Решение № 1284 от 13.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа доК.дваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501276 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответника „МЕДИАТОР 2015“ ООД, подадена чрез пълномощниците му адв. Пешка Чернокожева и адв. Стоянка Димитрова, двете от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 5, вх. В, ет. 1адвокатска кантора срещу решение № 904 от 28.04.2023г., постановено по гр. дело № 9087/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас , с което въззивното дружество-ответник е осъдено да заплати на всеки от ищците Н. М. Г., ЕГН: **********, с адрес *****, и Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес ***** сумата в размер на по 5001 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от следните публикации: статия от 04.08.2021г., публикувана в 13.10ч. на уеб сайта на ответника – www.flagman.bg и статия от 04.08.2021г., публикувана в 14:35ч. на уеб сайта на ответника www.flagman.bg, както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК заплати на ищците направени от всеки от тях разноски в първата инстанция от по 200.04 лв.

В жалбата се изразява недоволство от решението, като се твърди, че същото е неправилно, противоречащо на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на съда за основателност на твърденията на ищеца Й. С. за причинени имуществени вреди след като е научил за процесните статии, по съображения за тяхната недоказаност. Сочи се, че 1 при оценката на свидетелските показания на св. К. и св. К. съдът не е съобразил тяхната заинтересуваност от изхода на делото съобразно чл. 172 от ГПК. Възразява се, че по делото не е установена липса на близост и подкрепа между починалия М. и ищеца, различни от обичайните отношения между двама братя. По отношение на ищцата, също се навеждат доводи за необоснованост на както на извода на съда, че показанията на св. К.и почиват на непосредствени впечатления, в така и, че техните показания не са опровергани от другите доказателства по делото. Въззивникът счита също, че необосновано съдът е приел, че показанията на св. Ю. са останали изолирани от останалия доказателствен материал, без да посочи кои конкретно са тези доказателства, позовавайки се на протокол в досъдебното производство, които не следва да се ценят пред гражданския съд. Освен това се възразява, че съдът неправилно е ценил и кредитирал отчасти показанията на св. К., без да посочи кои и без да съобрази, че нито кой е авторът на статиите, нито ответната страна има доказателствената тежест да установи извършено ли е престъпление, К.лификацията му и извършителя. В жалбата се цитира практика на ЕСПЧ. Сочи се, че и двамата ищци не са доказали основателността на исковете, в т.ч. и,че са претърпели неимуществени вреди от процесните статии. Излага се несъгласие с мотивите на съда и досежно приетото,че с публикациите са разпространени клевети за починалото лице. На следващо място се навеждат доводи, че неправилно съдът е приел, че с втората статия се приписва престъпление „блудство“ на починалия М.М., въпреки, че в статията изрично е записано, че тя пресъздава информация, възприета в съдебната зала в производство по определяне на мярката за неотклонение на Ю. Ю. и изявленията на защитника му за мотивите за престъплението. Счита се за неоснователно приетото от съда, че следвало журналиста да извърши проучване, която дейност е в компетентността на разследващите органи и съда.

Излага се, че в мотивите си съда не е посочил кои неимуществени вреди е счел, че са последица от процесните публикации, като наред с това се сочи, че те не са обективна причина за твърдяното емоционално състояние на ищците. Навеждат се и доводи, че обжалваното решение е постановено в протИ.речие със задължителната съдебната практика -ППВС № 4/61г. ППВС 5/69г. и ТР№ 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че макар съдът да е задължил ответника д а представи екземпляр от компактдиска, съдържащ запис на интервю, дадено за медиите от адв.Нуретин за връчване на насрещната страна, впоследствие съдът не приел същия с мотив, че посоченото доказателство е неотносимо. Моли този компактдиск да се приеме от въззивния съд, по съображения, че съдът не е съобразил, че в публикация на 04.08.2021г. в 14.35 часа изрично е цитиран адв. Нуретин и, че в отговора по чл. 131 от ГПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции. Направени са доказателствени искания за приемане на невлезли в сила присъда по НОХД № 1253/2021г.по описа на БОС и потвърждаващото я съдебно решение по ВНОХД № 18/2023г. по описа на БАС. Моли за изисК.не на постановената присъда с мотиви и данни на какъв етап е производството по делото. Моли за приемане по делото на приложения към отговора на исковата молба компактдиск. Моли за допускане на един 2 свидетел- журналист, присъствал на съдебното заседание по произнасяне на мярката за неотклонение на Ю. Ю. за установяване изявленията на адв. Нуретин пред медиите, направено на 04.08.2021г., както и възприетата от и предоставена н журналистите и представена информация. Сочи, че това е било узнато от него след осъществен контакт с поискания свидетел в началото на 2023г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Н. М. Г. и Й. С. С.,чрез упълномощения си процесуален представител адв. Спасов са депозирали писмен отговор, в който считат въззивната жалба за неоснователна, а решението за валидно, допустимо, обосновано и правилно. Оспорват се доводите в жалбата за недоказаност на настъпила вреди у ищците, както и, че същите не са били в близки отношения с починалото лице като противоречащи на доказателствения материал. Заявява, че независимо от предположението за заинтересованост по чл. 172 от ГПК на разпитаните по искане на ищците свидетели, същите са възприели правилно правнорелевантните факти, като техните показания за безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Сочи, че хипотезата на чл. 172 от ГПК е приложима и свидетелката на ответника - св. Х. Ю., като чрез показанията й е недопустимо да се установява престъпно обстоятелство. Счита, че за неоснователни доводите в жалбата, че тъй като в други интернет издания са пресъздадени подобни факти, това освобождава въззивното дружество от отговорност, както и, че последното не би следвало да носи отговорност за коректно пресъздадената информация от посочен източник. Възразява се, че в случая от ответника не са заявени кои са източниците му на информация, поради което сочи, че неосъществявайки това си задължение той трябва да понесе санкцията на доказателствената тежест. Противопоставя се на доказателствените искания в жалбата.

Моли за потвърждаване на решение и присъждане на разноските през въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са предявени искове с правно основание 49 вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, с които всеки ищците претендира осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от 5001 лв. /съобразно направено и прието в хода на делото увеличение на цената на исковете/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от следните публикации: статия от 04.08.2021г., публикувана в 13.10ч. на уеб сайта на ответника – www.flagman.bg и статия от 04.08.2021г., публикувана в 14:35ч. на уеб сайта на ответника - www.flagman.bg.

В исковата молба се твърди, че ищците са съответно дъщеря и брат на М. С. М., поч. на 02.08.2021г., за причиняване на чиято смъртта е привлечен като обвиняем младеж от с.

Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургаска. Ищците заявяват, че са имали изключително дълбока емоционална връзка с починалия, като ищцата сочи, че е била силно привързана към баща си, а ищецът заявява, че са били в такива близки братски отношения, които са надвишавала 3 обичайните за такава родствена връзка. Излагат, че на 19.08.2021г. са се запознали с авторски статии, публикувани в уеб сайта на ответника www.flagman.bg, в който на 04.08.2021г. са били поместени две статии. Сочат, че първата статия е публикувана в 13.10 часа със заглавие „Извънредно! Брутално убийство в с. Дъскотна, Ю. пребил с кол 71годишен мъж, задявал се със сестра му“, с автор на статията С.К., a втората статия e публикувана в същия ден в 14:35 часа от същия автор, със заглавие „Убитият пенсионер М. блудствал 4 години с непълнолетната сестра на Ю. от с. Дъскотна“. Ищците считат, че изложените в статиите твърдения за интимни отношения между починалия им роднина и посоченото в статия непълнолетно лице са неверни и разгласяват несъществуващи позорни обстоятелства, като му приписвали и извършването на престъпление, че тъй като в съдържанието на първата статия се посочвало, че „Ю. и М. имали стара вражда, многоК.тно го предупреждавал да не доближава малката му сестра“, както и, че „Зверството се разиграло в понеделник, около 04 часа, а причината била, че възрастният мъж имал интимни отношения с малката сестра на Ю.. Младежът многоК.тно предупреждавал 71годишния М. да стои далеч от нея, но любовта между момичето и пенсионерът била много силна.“, а във втората статия, че „20- годишният Ю. Ю., който е обвинен в убийството на възрастен мъж от с. Дъскотна, Руенско, е извършил престъплението, защото 71-годишния М.М.- М. блудствал с непълнолетната му сестричка. Това стана ясно в съдебната зала в Бургас, където преди малко се разгледа мярката за неотклонение на младежа, предава репортер на Флагман.БГ. Пенсионерът имал интимни отношения с момичето от около 4 години.“ Ищците сочат също, че с цитираните извадки от двете статии, доведени до знанието на трети лица отразяват отрицателни качества на починалото лице и вредят на доброто му име, тъй като записаното в тях е изнесено като безспорен факт за него, въпреки, че последния се е ползвал с добро име, пример за подражание и с висок морал. В исковата молба се заявява, че така изнесените статии не само злепоставят покойния, но и засягат в изключителна степен родовата памет на ищците, създавайки им негативни емоции, надвишаващи разумните граници. Всеки от ищците е заявил, че прочитайки процесните статии е изпитал силен гняв. Ищцата твърди, че се е почувствала дълбоко засегната, наранена и публично опозорена като наследница на баща си, чувствайки се безсилна и тревожна, което довело до безсъние и до нуждата от употреба на успокоителни медикаменти. Ищецът заявява, че от изблиците на гняв след статията често му прилошава, вдига високо кръвно налягане при спомен за изнесените неверни твърдения, което състояние не го напуска и до момента, както и, че тъй като му се е наложило да обяснява, че брат му не е извършвал вписаните в статиите деяния това е довело до чувство на потиснатост, надвишаваща границите на търпимост.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирал писмен отговор, в който на първо място е оспорил исковете като недопустими по съображения, че ищците претендират чужди права от името на починалия, както и че вече били предявили искове за обезщетение за неимуществени вреди по воденото наказателно дело за смъртта на М.М.. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, моли за отхвърлянето им като неоснователни, поради липса на протИ.правно поведение, в т.ч. липсва на 4 клеветнически твърдения, нито изявления, които обективно да осъществяват състава на престъплението „обида“ спрямо ищците и да водят до накърняване на честта и достойнството им. Оспорени са и твърдените от ищците неимуществени вреди, както, че същите са настъпили вследствие публикациите, в т.ч. и особено близките отношения между починалия и ищеца-негов брат При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете за доказани по основание, ответната страна оспорва и размера на претендираните обезщетения. Излага се, че статиите отразяват вярно и точно събрана информация от официални и неофициални източници, както и, че с тях не се приписва престъпление.