Решение № 1014 от 27.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Варна, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201151 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г. И. Р. против НП № 24-0442-000056/14.02.2024 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 179 ал.2 пр.

1, вр. с чл. 189 ал.1 т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се визираната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

В съдебно заседание възз. Р., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира да бъде уважена жалбата и да се отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че описаната в НП фактическата обстановка, не отговаря на действителната. Излага се становище, че от доказателствения материал е видно, че водачът на л.а. Фолксваген Голф предприемайки маневра изпреварване, не се е съобразил с дистанцията между двата автомобила, пресякъл е пътя на автомобила, управляван от жалбоподателката, вследствие на което е настъпило произшествието.

Като довод в подкрепа на изложения механизъм на настъпване на произшествието се сочи твърдението на свидетеля по акта, че части от автомобилите са се намирали в двете ленти за движение.

Въззиваемата страна, редовно призавана не изпраща представител. Постъпило е 1 писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.01.2024 г., около 15.40 ч. жалб. Р. управлявала л.а. Мерцедес Е 320 ЦДИ с ДК№ *** по пътя от с. Китка в посока – с. Бенковски, обл. Варна. Същата била придружавана от три свои познати, две от които били свид. В.С. и свид. Д.Г.. В посочения пътен участък пътното платно включвало две ленти, по една във всяка посока. Пътната настилка била мокра, а участъкът извън пътното платно от двете му страни бил заснежен. На около един километър преди с. Бенковски, л.а. Мерцедес, управляван от възз. Р. бил застигнат от л.а. Фолксваген Голф, управляван от свид. Е.

А., която се придвижвала в посока с. Бенковски. Последната предприела маневра изпреварване на л.а. Мерцедес, като навлязла с управляваното от нея превозно средство в лентата за насрещно движение, в което към този момент не се движели автомобили. По неустановени по безспорен начин обстоятелства, преди окончателно приключване на маневрата настъпил удар между предна лява броя и преден ляв калник на л.а. Мерцедес и задна дясна броня и заден десен калник на л.а. Фолксваген Голф.

Вследствие на удара л.а. Мерцедес се отклонил вдясно от пътното платно, навлязъл в тревната площ прилежаща към него, която към посочения момент била заснежена и се ударил в находящ се там обект в областта на десен преден калник, след което преустановил движението си.

Свид. А. продължила движение в посока към с. Бенковски и спряла на известно отстояние от мястото на инцидента. Същата подала сигнал на тел. 112 за случая.

На място бил изпратен дежурен полицейски екип в състав – свид. Д. А. и свид. З.

Н., и двамата на длъжност „автоконтрольор“ при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна.

Полицаите снели обяснения от водачите на превозните средства, извършили оглед на пътната настилка и прилежащата тревна площ, както и оглед на двете превозни средства. Всяка от участничките в произшествието твърдяла, че другият водач е навлязъл в съседната пътна лента към момента на произшествието. При огледа били установени отчупени части от броните на автомобилите по двете пътни платна. При огледа на тревната площ, около пътния участък, в рамките на който било установено, че е настъпило произшествието, били констатирани следи от автомобилни гуми на ла.

Фолксваген Голф в заснежената тревна площ, прилежаща към пътното платно в посока с. Бенковски, а на разстояние от същите , в посока към с. Бенковски били установени и следи от автомобилни гуми на л.а. Мерцедес, в заснежената тревна площ, прилежаща към пътната лента в посока на движение на двата процесни автомобила.

Предвид установените следи в тревната площ и с оглед преценката, че по-голям брой от отчупените части от двата автомобила вследствие на удара, се намират в лентата за движение в посока към с. Бенковски, полицейските служители стигнали до 2 извода, че произшествието е настъпило в посочената лента, в която автомобилът, управляван от свид. А. се е намирал към момента на предприетата маневра – изпреварване, съотв. в която превозното средство, управлявано от възз. Р., е навлязло в нарушение на нормата на чл. 25 ал.2 от ЗДвП.

С оглед на изложеното свид. Д. А. съставил на възз. Р. АУАН за нарушение на посочената разпоредба за това, че на 21.01.2024 г., около 15.40 ч. , по пътя от с. Китка в посока към с. Бенковски, на около 1000 м преди селото управлява л.а. Мерцедес с рег. № *** собственост на Димитър И.ов Р., с ЕГН: **********, като навлиза частично в съседна пътна лента и блъска странично изпреварващия я от лявата й страна л.а.

Фолксваген Голф с ДК№ ***. В акта жалбоподателката вписала, че има възражения срещу същия.

Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 пр. 4 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Р. за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Д. А. и свидетелят по акта – З. Н., както и водачът на л.а. Мерцедес – Е. Антелова. По искане на процесуалния представител на въззивника са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лица, които са очевидци на инцидента, пътували в л.а. Мерцедес, именно – свид. В.С. и свид. Д.Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 24-0442-000056/14.02.2024 г. е издадено от компетентен орган, съотв. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед № 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

За да разгледа жалбата по същество, съдът все предвид обстоятелството, че при издаването на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на 3 административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалб. Р. е осъществила визираното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Въз основа на гласните доказателства по делото, които са непротиворечиви в тази посока, се установи по несъмнен начин, че свид. А. е предприела изпреварване на л.а. Мерцедес с управляваното от нея превозно средство. Липсват обаче гласни доказателства, които се характеризират с необходимата степен на достоверност, за да се формира въз основа на тях изводът в коя пътна лента е настъпил удара, съотв. кой от двата автомобила е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата в причинна връзка, с което е настъпило пътно-транспортното произшествие и в какво се изразява самото нарушение. Доколкото свид. А. е заинтересована от изхода на делото, съдът не кредитира като обективни и безпристрастни твърденията й, че произшествието е настъпило в пътната лента за насрещно движение, в момента, в който същата се е движила в тази лента, извършвайки маневра изпреварване. За да игнорира цитираните гласни доказателства, съдът взе предвид, че същите са в противоречие с показанията на свид. Гилева и свид. Станева, които заявяват, че свид.

А. е „засякла превозното средство управлявано от Р., което се е движило в пътната лента в посока с. Бенковски. Същевременно гласните доказателства, събрани чрез разпита на сочените от въззивника свидетели, също не са от естество да установят безспорно релевантните факти, с оглед близките отношения на последните със съответната страна по делото и липсата на други обективни доказателства, с които същите кореспондират.

Не се установява обосноваността на обвинителната теза и въз основа на разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Докато първият свидетел сочи, че няма спомен за случая, с оглед на което разпитът му не допринася за изясняване на релевантните по делото факти, свидетелят по акта обосновава изводите си за механизма на извършване на ПТП с местоположението на частите от автомобилите, паднали вследствие на удара и оставените следи в заснежения участък вляво и вдясно от пътното платно. Посочените обективни находки в действителност не изясняват по безспорен начин механизма на настъпване на произшествието, с оглед на което съдът намира, че констатациите в АУАН , възприети и в НП почиват на предположение. В подкрепа на посочения извод са и изявленията на свид. Н., който в с.з. заявява: „Не мога да кажа с категоричност дали е възможно по друг механизъм да е настъпило произшествието“. В контекста на изложеното, съдът намира, че установените в тревната площ следи не изключват хипотезата, св. А. да е загубила контрол над 4 автомобила, управляван от нея, вследствие на което същият да е пресякъл банкета и връщайки се в пътното платно да е навлязъл в лентата за движение в посока – с.