Решение № 308 от 18.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Перник, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500432 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по три въззивни жалби, подадени от А. Н. Н., чрез назначения му особен представител адв. А. С., със съдебен адрес ***, от В. Н. И., чрез назначения му особен представител адв. С. В., със съдебен адрес: *** и от Т. Н. Н., чрез назначения му представител В. Б., със съдебен адрес: *** срещу Решение № 14/17.04.2024 г. по гражданско дело № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е признато за установено по отношение на Т. Н. Н., ЕГН ********** от ***, А. Н. Н., ЕГН ********** от ***, И. Л. И., ЕГН ********** от ***, М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***, В. Н. И., ЕГН ********** от ***, Д. Й. Н., ЕГН ********** от *** и А. Д. Н., ЕГН ********* от ***, че В. С. В., ЕГН ********** от ***и М. С. А., ЕГН ********** от *** са собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в село ***, община *** , обл. *** , представляващо урегулиран поземлен имот *** , кв. *** , съгласно уличната регулация на с. ***, общ. *** , област *** , утвърдена със заповед № РД – 4 – 26/1987 г., с площ от 790 кв. м., при съседи: от север – УПИ *** , от изток - УПИ*** , от юг - УПИ *** и от запад – улица.

В трите въззивни жалби са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 69 от ЗС и не се е съобразил с даденото и задължително тълкуване с ТР № 1/2012 г. по описа на ВКС, че презумпцията въведена с нея е неприложима между сънаследници.

1

В жалбите на въззивните жалбподатели В. И. и Т. Н. са наведени аргументи за допуснати нарушения на процесуалния закон при оценката на събраните доказателства и необоснованост на съдебния акт, поради несъответствие на приетите за установени факти с приобщения доказтелствен материал.

Поддържа се необоснованост на извода за разпределение на наследствените имоти приживе от наследодателя, както и за довеждане до знанието на всички ответници на владението върху спорния имот, установено от ищците, респективно – тяхната наследодателка .

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – И. Л. И., чрез пълномощника му адв. М. по въззивната жалба на А. Н., с която същата е оспорена.

Изложени са подробни аргументи за правилност на първоинстанционното решение.

Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели, чрез назначените им особени представители, поддържат жалбите. Искането към въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като се отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание въззиваемите И. И., А. Н., В. В. и М. А., чрез пълномощниците им, оспорват въззивните жалби. Считат обжалваното решене за правилно. Искането към въззивния съд е да го потвърди.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила при обсъждането и оценката на доказателства. Районният съд е обсъдил всички приети писмени 2 и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, като е посочил фактите, които приема за установени въз основа на тях. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора.

Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи, които се основават на правилата на формалната логика и представляват валидни умозаключения.

От представените удостоверения за наследници изх. № *** и изх. № *** се установява, че страните по делото са наследници на Н.Н.Р., починал на *** Същият е оставил четири деца – Т. Н., починал на ***, М.Ц., починала на ***, Й. Н., починал на *** и В. А., починала на ***

Искът, предмет на делото е предявен от В. Н. А., заместена в хода на производството на основание чл. 227 от ГПК от нейните наследници – В. С. В. и М. С. А..

Отчетниците по исковата претенция са наследниците по закон на Т. Н., Й. Н. и М.Ц..

От представената скица на УПИ *** по плана нас. ***, общ. *** , утвърден със заповед № РД-Ц-26/1987 г. и удостоверение изх. № *** се установява, че процесният недвижим имот по разписен лист е записан на Н.Н.Р. и за същия няма съставен акт за държавна собственост.

Районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.П.С., роден на ***., без родство със страните и Д.Л.А., роден на *** без родство със страните.

Съдът кредитира показанията им, като ясни и конкретни, дадени за непосредствено и продължително възприемани във времето факти, без данни за заинтересованост и предубеденост. Свидетелите живеят в съседство на процесния недвижим имот и лично познават общия наследодател на страните. От показанията им се установява, че приживе Н.Р. е разпределил притежаваните от него имоти между четирите си деца – два имота в местността „***“ в с. *** е предоставил на синовете си Т. и Й., а процесният имот, който е незастроен и съседният на него, с построена в него къща е предоставил на дъщерите си, съответно – на В. и на М.. Свидетелите установяват, че след смъртта на наследодателя /*** г./ само В./до нейната смърт през *** г./ и нейните деца – В. и М./до настоящия момент/ са обитавали и са се грижили са спорния имот. В. е наела един от свидетелите да го коси и поддържа, като срещу това му е заплащала възнаграждение. В имота е поставено бунгало, което се е ползвало от нея и децата . Никой от останалите наследници не е оспорвал правото на ищцата и нейните правоприемници да ползват имота, както и не се е грижил този имот.

При така установените обстоятелства, които напълно съвпада с приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита оплакването за неправилно приложение на материалния закон за неоснователно.

3

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, въ ввр. с чл. 77 от ЗС.

Съгласно чл. 77 от ЗС давността е едно от уредените в закона основания за придобиване на право на собственост. За да настъпят правните последици на придобивната давност по отношение на недвижим имот, трябва да е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС – владение, продължило 10 години. С позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, материално правните последици/възникване на право на собственост/ се зачитат към момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. /в този смисъл и ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК /.

Чл. 68, ал. 1 от ЗС определя владението като фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. То се различава от държането по субективния елемент, което се извежда от ал. 2 на същата разпоредба, според която държането е фактическа власт върху веща, която лицето не държи като своя.

Чл. 69 от ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

От изложеното следва, че за да придобие наследникът в собственост идеалните части на сънаследниците си от съсобствения им имот, той трябва ясно и недвусмислено пред тях, да е обективирал намерението си да свои техните дялове.

В настоящия случая горните кумулативно изискуеми предпоставки са изпълнени, тъй като от показанията на свидетелите се установи, че общият наследодател още приживе е определил кой от неговите имоти за кое от децата му ще остане след смъртта му. Между наследниците не е имало спорове по този въпрос и всеки е ползвал и поддържал така определеният му имот.

4

След смъртта на общия наследодател Н.Р. през *** г. само В. А. и нейните деца, които са я заместили като ищци по делото са ползвали и поддържали процесния имот. Те са поставили бунгало в имота, наели са лице, което да го коси и поддържа. Всички тези действия са възприети от част от останалите наследниците, които също ползват своите наследствени имоти, находящи се в с. *** /наследници на М.Ц. и на Й. ***/. Както се установи по делото, при извършените опити за призоваване, така и от свидетелските показания, наследниците на Т. Н. отдавна не посещават населеното място, живеят извън страната и са се дезинтересирали от наследствените си имоти.

Настоящият състав намира, че извършваните в период от повече от 20 години действия от ищците по ползване и поддръжка на процесния имот, представляват ясно и недвусмислено обективиране на намерението им да своят веща, което е възприето, както от останалите наследници, така и от всички непосредствени свидетели на случващото се.

Никой не се е противопоставял на тези техни действия, тъй като предвид извършеното разпределение на наследствените имоти още от наследодателя, всички наследници са своили само съответно определеният им имот.