Решение № 19865 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19865 гр. ****, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110107729 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на А. Н. Ч., чрез адв. А. Д., с която срещу "*******“ ООД е предявен главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ********/13.07.2024 г., а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр чл. 26, ал. 4 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане като недължимо платена въз основа на нищожен договор/клауза на сумата 639,11 евро, ведно със законната лихва за забава от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1900 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 40,94 % и ГПР 49,57 % . Уговорено е било заемът да се върне до 14.01.2026 г. на вноски съгласно погасителен план. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на гаранция в размер на 2574 лева със срок на валидност срока на договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 2412.00 лв., която се заплаща заедно с вноските съгласно погасителен план. Развива подробни съображения за нищожност на договора с оглед непосочване на реално приложимия към кредитното правоотношение размер на ГПР и невключването на неустойката като разход по кредита и непосочването на разходите, които формират тази величина. Липсвал посочен и лихвен процент на ден в договора съгласно изискването на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В условията на евентуалност твърди да са нищожни клаузите, регламентиращи дължимостта на неустойката поради противоречието им с добрите нрави.

Предявява и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на надплатената над главницата по недействителния договор за кредит сума (639,11 евро), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окнчателното изплащане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗАдв.

Постъпил е в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез юрк. ******, оспорва предявения иск. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от 1 предявяване на искове за нищожност. Заявява искане по чл. 213 ГПК. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1900 лева, които обстоятелства моли да бъдат отделени за безспорни. Оспорва доводите на ищцата за недействителност на договора и на клаузите за неустойка, както и размера на заплатената от ищеца сума, посочена с исковата молба (1610.56 евро). Не излага конкретни твърдения относно размера на заплатените по договора за кредит суми от потребителя, но се противопоставя на доказателствените искания на ищеца в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и за присъждането на разноски за производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал1. пр. 1 ЗЗД.

Страните не спорят, а и с доклада, изготвен по реда на чл. 146 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелствата, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №********/13.07.2024 г. за сумата от 1900,00 лева, която е предоставена от ответника, при лихвен процент 40,94%, ГПР 49,57%, който следвало да се върне в срок до 14.01.2026 г. Не е спорно, а и се установява от представения договор, че в срок до края на следващия ден след сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция следва да бъде за сума в размер на 2574 лева Предвидено е в чл. 6, ал. 1 на договора в случай че кредитополучателят не представи гаранция по кредита в установения срок той дължи неустойка в размер на 2412 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане срока за предоставяне на обезпечение. Договорено е начислената неустойка да се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните договори за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция съдът приема, че следва първо да разгледа исковете на главните заявени основания нищожност поради противоречие на договора за кредит с императивни норми на закона.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да предостави на ищеца заем, 2 съгласно уговорените параметри и условия. Поради това сключеният между ищеца и „*****“ ООД договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК. Следователно преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.57%, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно неустойката при непредставяне на обезпечение, което се признава и от кредитора по договора. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 2574.00 лева има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, поради което следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тази неустойка представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и е предварително известен на кредитора, поради което следва да се включва в посочения ГПР.

Плащането на неустойка, в случай че не бъде представено обезпечение, обаче, не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 49,57%, което също не се оспорва от ответника. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на неустойката като несъмнен разход предвид изключително краткия срок, в който следва да бъде представено обезпечението (в срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит) действителният ГПР по договора би надвишил многократно законоустановения праг по чл. 19 ЗПК, което също се признава от кредитора. При използване на общодостъпен лихвен калкулатор (Бързи кредити калкулатор | Calculator.BG) съдът установи, че ГПР по кредита, в случай че като разход се включи само възнаградителната лихва, е в размер на 49,57 %, а ако в същия се включи и 3 неустойката при непредоставяне на обезпечение, то същият възлиза в размер на 1 0 62.54%.

Неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора. В светлината изложеното, съдът намира, че предвидената от кредитора неустойка при непредставяне на обезпечение, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, каквото в случая се установява, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).