Решение № 108 от 01.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Русе, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520202089 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. М., депозирана против наказателно постановление № 22-1085-002530/30.09.2022г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че в НП липсват, каквито и да било мотиви относно това, защо нарушението не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да разбере, въз основа на какви доказателства административнонаказващия орган основава своето решение. На следващо място, относно твърденията за 1 нарушение на материалния закон, се релевират доводи, че прекратяването на регистрацията е сложен фактически състав и следва да бъде уведомен собственикът, че няма сключен договор „Гражданска отговорност“ и да му бъде предоставен 14 дневен срок, за сключване на такъв от страна на Гаранционния фонд, а в случая, жалбоподателят не е получавал такова писмо, поради и което не е знаел, че регистрацията на управляването от него МПС е била прекратена и не е осъществил състава на нарушението от субективна страна. Развиват се съображения, че мястото, където е управляван автомобила не представлява „път отворен за обществено ползване“, тъй като районът е частна собственост и има изискване за заплащане на такса за влизане на леки и товарни автомобили. Във връзка с твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание се развиват съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения, в представени писмени бележки, развива допълнителни съображения, във връзка с възведените с жалбата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, 2 съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 22-1085-002530 от 30.09.2022г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.

36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 3697/22 от 01.08.2022 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и на същия, на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 2 4.06.2022 г., около 08,40 часа, в град Русе, бул. „Тутракан“ № 100, в района на КТМ, е управлявал товарен автомобил Ивеко Стралис АС 440 С, с рег. № ...., собственост на „...“ ЕООД, което МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията на моторното превозно средство е била служебно прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 22.03.2022г.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват изложените в наказателното постановление факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към 3 административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушенията на процесуалните правила, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, която разпоредба е в сила от 23.12.2021г., за нарушения на Закона за движението по пътищата не се прилага чл. 28 ЗАНН, поради и което като не е излагал мотиви в тази насока, наказващия орган не е допуснал процесуално нарушение, доколкото неговото приложение е изключено по силата на закона. Принципно положение , във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН е, че обсъждането дали са налице предпоставките за приложението на тази разпоредба е задължително, но обективирането им в НП не е, доколкото липсва такова изискване в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 1 43, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по 4 регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му управляващ и представляващ дружеството собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, както изисква разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 57 4, ал. 11 КЗ и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП.

По делото са изискани и представени Уведомление по чл. 57 4, ал. 10 от КЗ № 010575 изпратено до жалбоподателя от Гаранционния фонд, но видно от представеното писмо от Български пощи ЕАД не може да бъде установено и доказано, че това уведомление е било връчено на жалбоподателя.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната 5 действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

Нито в ЗДвП, нито в Наредбата е предвидено задължение на наказаното лице да извършва проверка, дали управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, а задължение да бъде уведомен собственикът е вменено именно на службите за контрол. Да се възприеме обратната теза би означало преди всяко управление на МПС, водачът да извършва справка в сектор „Пътна полиция“, дали управляваното от него МПС не е с прекратена регистрация, а такова задължение липсва в нормативната уредба. Щом по делото не е доказано да е налице изпълнение на задължението по чл. 143, ал.

10, изр. 1, предложение последно от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства от страна на службата за контрол и за прекратената регистрация да е бил уведомен собственикът, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, а именно че липсва виновно поведение от страна на наказаното лице, поради и което не е осъществен съставът на нарушението от субективна страна. Вината следва да бъде доказана, а не може да бъде презумирана.