Разпореждане № 45911 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45911 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно гражданско дело № 20241110113984 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК, във връзка с чл.

410 от ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 704/06.02.2024г. по описа на РС Сливница, вх. № 77277/07.03.2024г. по описа на СРС, подадено от „А“ АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. В. К. с ЕГН **********.

За част от претендираното от заявителят вземане съдът издаде заповед за изпълнение на парично задължение. Но за сума в размер на 680, 51 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка заявлението е неоснователно, поради следното:

Посоченото задължение произтича от клауза в договор за паричен заем, който определя качеството на длъжника на потребител. С възнаграждението по гаранционна сделка се предвижда допълнителна такса за услуга или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора с потребител, за която съществува обоснована вероятност, че е неравноправна клауза и има за цел заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния 1 принцип да не се противоречи на закона, заповед за изпълнение не следва да се издава. Освен това уговорената неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, каквато е сумата по гаранционната клауза, е в размер около половината от отпуснатия заем, което противоречи на добрите нрави, а от там е и нищожна . По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

Воден от горното съдът

РАЗПОРЕДИ:

Отхвърля като неоснователно заявление вх. № 704/06.02.2024г. по описа на РС Сливница, получено в СРС с писмо вх. № 77277/07.03.2024г., подадено от „А“ АД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. В. К. с ЕГН ********** за сума в размер на 680, 51 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителят с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Разпореждането да се докладва след влизането му в сила за указания по чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2