Решение № 22 от 03.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600555 по описа за 2025 година С Присъда № 32, постановена на 21.02.2025 г. по НОХД № 3494/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, всеки един от двамата подсъдими Б. В. Б. и В. П. С. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, като всеки един от тях е оправдан на основание чл. 304 от НПК да е извършил деянието в съучастие с неустановено по делото лице /помагач/. С присъдата БРС е възложил на подсъдимите деловодните разноски и се е произнесъл по отношение на веществените доказателства.

Срещу присъдата е постъпил протест от БРП с допълнително изложение към него, в които се сочат аргументи, че е неправилна в оправдателната част и несправедлива в наказателната част, поради което се иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 3 от НПК, като я отмени в оправдателната част, вместо което да признае за виновни двамата подсъдими, че са извършили деянието в съучастие с неустановено по делото лице /помагач/ и да увеличи срока на наказанието лишаване от свобода за всеки един от двамата подсъдими на 5 години, чието изпълнение да бъде при първоначален общ режим.

Недоволен от съдебния акт в осъдителната част, подсъдимият Б., с въззивна жалба, депозирана чрез защитник, иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.

334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като го оправдае изцяло. Изтъква незаконосъобразност и неправилност на атакувания първоинстанционен съдебен акт в обжалваната част.

Срещу присъдата в частта, с която подсъдимият С. е признат за виновен, е постъпила 1 въззивна жалба от защитника му, с която се моли за нейната отмяна в обжалваната част, като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на доказателствения анализ. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като оправдае подсъдимия изцяло.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста, ведно с направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда в оправдателната част, както и за увеличение на срока на наказанието лишаване от свобода за всеки един от двамата подсъдими на 5 години, чието изпълнение да бъде при първоначален общ режим. Застъпва становище, че в хода на наказателното производство са събрани категорични доказателства за това, че подсъдимите С. и Б. са извършили деянието в съучастие като съизвършители, както и в съучастие с трето лице – помагач, което е управлявало л.а. „Дачия Логан“. Относно подадените от защитниците на двамата подсъдими жалби, намира същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия Б. Б. - адв. Петър Димитров от АК – Бургас, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подс. Б. е осъществил виновно инкриминираното деяние, се иска изменение на първоинстанционната присъда, като наказанието бъде определено при условията на чл. 55 от НК.

Подсъдимият Б. Б. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли съда за оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия В. С. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият В. С. се присъединява към доводите, наведени от защитника му. В последната си дума моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста и във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.

313 и сл. от НПК, констатира следното:

Въззивният протест и въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от лица, имащи право и интерес да протестират/обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 НПК, намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията, указани в чл. 305, ал. 3 от НПК, което препятства възможността на настоящата въззивна инстанция за надлежна проверка на атакувания акт. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, също така дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение, и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка при въззивния контрол, но той може да бъде реализиран 2 само при наличие на обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени в чл.

301 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт.

В съдебната фаза са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на ясни, логични и непротиворечиви мотиви към присъдата. В мотивите не са изложени достатъчно конкретни фактически констатации, които да съответстват на направените правни изводи, както и липсва произнасяне в рамките на обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт.

В случая съдът е възприел фактическа обстановка, която се разминава с тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, относно изпълнителното деяние, че подсъдимият В. С. е бил предаден на съд за това, че с неустановени технически средства е отключил автомобила и го е привел в движение, докато подсъдимият Б. Б. е стоял до него и го е пазел, след което двамата са отпътували с отнетото моторно превозно средство. В мотивите си обаче първоинстанционният съд е приел обратната фактическа обстановка – че именно подсъдимият Б. Б. е извършил манипулацията с технически средства, подготовката за потегляне и управлението на автомобила „Тойота Рав-4 Хибрид“, а подсъдимият В. С. е стоял до него и го е пазел. При това съдът не е извършил какъвто и да е анализ на доказателствата, въз основа на които е достигнал до тези изводи. Поради липсата на такава аналитична дейност страните са лишени от възможността да разберат върху какви доказателства се основава приетата от съда фактическа обстановка, при положение че защитата им е била изградена спрямо различни факти, посочени в обвинителния акт.

На следващо място, съдът е подходил формално към задължението си да анализира доказателствената съвкупност. Изводът, че подсъдимият Б. е управлявал автомобила, е направен с едно-единствено декларативно изречение, без да се обсъди как ДНК-следа по скоростния лост изключва версията на обвинението. Липсва анализ на механизма на оставяне на следата – тя доказва контакт, но не и автоматично конкретното действие „управление“ на автомобила от подс. Б.. Не са обсъдени и останалите следи, намерени по регистрационните табели и видеорегистратора, с което е нарушен принципът за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. ДНК следите са доказателствено средство, а не самоцелен факт, който може автоматично да променя рамката на обвинението, очертана от прокурора.

Налице е и логическо противоречие в мотивите. От една страна съдът приема показанията за свидетеля-очевидец за достоверни относно авторството, но от друга - ги игнорира като „субективни“ относно описанието на извършителите, без да обясни тази селективност. Също така употребеният от съда израз, че деянието „очевидно не е могло да стане с голи ръце“, на основата на който и позовавайки се на житейска логика е формирал заключение, представлява предположение, което не почива на събрани по делото доказателства и което е недопустимо в наказателния процес (чл. 16 НПК).

По-нататък в мотивите си, вместо да анализира съставомерността на деянието в контекста на конкретния казус, съдът се е ограничил до излагането на общи принципни положения относно правната характеристика на престъплението по чл. 195 от НК, без да ги пречупи през призмата на конкретните фактически обстоятелства по делото. Липсват фактически положения по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимите.

Нещо повече, като е приел коренно различен механизъм на изпълнителното деяние (размяна на физическите роли на подсъдимите), без това да е описано в обвинителния акт, съдът е излязъл извън рамките на предмета на доказване, очертан от прокурора. Подобен подход нарушава правото на защита на подсъдимите, тъй като всеки от тях е изградил защитната си теза спрямо конкретно предявените му в обвинителния акт действия. Поради липсата на надлежно предявяване на новите факти, подсъдимите са били лишени от възможността да ангажират доказателства, опровергаващи тези конкретни действия. Това прави мотивите противоречиви и неясни, което съгласно задължителната практика на ВКС се равнява на липса на мотиви и е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт.

3

Няма съмнение, че с оглед стандартите по чл. 6, § 3, б. „а“ и б. „b“ от ЕКПЧ за осигуряване на справедлив съдебен процес, осъждането по непредявени надлежно факти и обстоятелства от значение за определяне фактическия състав на престъплението се приема като съществено процесуално нарушение.

На следващо място, настоящият въззивен състав констатира, че мотивите на първоинстанционната присъда по отношение на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т.

2, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК да е извършено от двамата подсъдими и в съучастието с трето лице – помагач, също не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. В случая липсват каквито и да е фактически и правни съображения за взетото от първоинстанционния съд решение да оправдае подсъдимите по това обвинение. По този начин не е изпълнил задължението си да мотивира постановената от него присъда. В тази насока следва да се посочи, че липсват правни съображения, свързани с обобщения извод, че обвинението не е доказано, които да са изведени в съответствие с установените правни стандарти, съгласно които индивидуализирането на помагача не е задължително условие за доказване на фактическото съучастие, стига неговият конкретен принос към престъплението да е обективно установен.

Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да анализира в тяхната логическа взаимност наличните свидетелски показания и обективните данни от техническите средства (камери на АПИ). Последните представляват неоспорим доказателствен източник за маршрута на придвижване на автомобилите в определен времеви интервал, като кореспондират пряко с установените факти по наемането на конкретен автомобил, предназначен да служи като „пилотна кола“ и отнемането на инкриминирания лек автомобил.