Решение № 2570 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513118 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.07.2022 г. по гр.дело № 57004/21 г., СРС, ГО, 168 с-в е признал за установено, че А. Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

Западен парк, бл. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1690.31 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.

04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Западен парк, бл. **** с абонатен №140919, сумата 194.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване 1 за установено, че ответникът дължи сумата 10.22 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като неоснователен. Осъдил е А. Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. Западен парк, бл. **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ №23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 134.02 лева - разноски в настоящото производство и сумата 86.38 лева - разноски в заповедното производство по компенсация

Решението, в частта, в която са уважени предявените искове е обжалвано с въззивна жалба от ответницата А. Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл. ****, чрез пълномощника по делото адвокат П. Х. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Лагера“, бл.****“ с мотиви, изложени в жалбата, които могат да бъдат групирани по следния начин: на първо място се твърди, че между страните не е налице облигационна връзка, тъй като ответницата действително е запазила пожизнено вещото право на ползване на процесния топлоснабден имот, но потребител на ТЕ е собственикът на имота Н.Г. в качеството на титуляр на партидата, като фактурите са издавани на негово име. Сочи се още, че исковата претенция е уважена в цялост, но заявлението за издаване на ЗИ е подадено в съда на 15.06.2021 г., поради което всички суми преди 15.06.2021 г. са погасени по давност. Не се дължи услугата дялово разпределение, тъй като плащане се дължи на фирмата, извършваща тази услуга, а не на „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като не е налице правоотношение между потребителя на ТЕ и ищеца, а и липсват доказателства „Топлофикация София“ ЕАД да се суброгирало в правата на фирмата за дялово разпределение, която е кредитор по правоотношението. Най-накрая се твърди, че не се дължи обезщетение за забава. В случая е изчислявана ТЕ по прогнозна консумация, съответно приложим е текстът на чл.32, ал.3 от ОУ.

Спрямо фактури от 2019 и от 2020 г. разпоредбата, уреждаща режима на забавата, а именно чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, неясна и вътрешно противоречива.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в 2 обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемото дружество „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ 23 Б оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. Ц. Х. за сумата от 1690.31 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.

04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Западен парк, бл. **** с абонатен №140919, сумата 194.01 лева-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. и сумата 10.22 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на 3 ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и размер. Направено е възражение за давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

От правна страна:

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване №73, том II, per. №4243, дело 265/2009 г. от 29.04.2009 г. се установява, е А.Г.Х. и А. Ц. Х. са продали на Н.А.Г. свои собствени недвижими имоти, сред които апартамент № 61, находящ се в гр.

София,, ж.к. **** (със стар адрес ул. „****), вх. **** заедно с прилежащото му мазе №11, както и 0.717% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото държавна земя. Съгласно вписаното в нотариалния акт продавачите запазват лично за себе си заедно и по отделно пожизнено, безвъзмездно вещно право на ползване върху продаваните имоти, описани в нотариалния акт. Представен е препис- извлечение от акт за смърт на А.Г.Х., издаден от Столична община, район Красна поляна, от който се установява, че същият е починал на 03.12.2009 г. Не са ангажирани доказателства, че за процесния период правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на А. Ц. Х., е погасено. Изводът е, че ответникът е единствен вещен ползвател на имота през процесния период, обстоятелство, необорено в настоящето производство. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че ползвател на топлинна енергия в имота е не той, а неговият собственик, тъй като той е титуляр на партидата, по която се отчитат и начисляват дължимите суми. С учредяването на вещно право на ползване за собственика остава т.н. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия в имота.

Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на топлоенергия, съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно право ограничава упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане на топлинната енергия за процесния период. Освен това, по делото лисват данни, че собственикът на имота е подал молба-декларация до съответното топлофикационно дружество за откриване на партида на процесния адрес, като по този начин е демонстрирал желанието си за обвързване на страните в облигационна връзка и по тази молба партидата е била открита.

Изводът е, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца 4

„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответната страна. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща времето от м.05.2018г. до м.04.2020г. По смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.

Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐ реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 5 регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Разпечатката съдържа 41 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c76c3715-7a2a-484a-86a1-8d86e62d29e8