Решение № 1031 от 17.12.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2238/2025
- Вид
- Решение № 1031
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127б · Семеен кодекс
- чл. 127б, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127б, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127б, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1031 гр. Благоевград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102238 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127б СК.
Образувано е, след като с определение № 2698/01.09.2025г., постановено по гр.д. № 3908/2025г. по описа на РС-****, производството пред РС-**** е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Благоевград на основание чл. 127б, ал. 1 СК, тъй като настоящият адрес на детето ***** А. С., родено на **** г., ЕГН ********** е в гр.
Благоевград. С този съдебен акт на основание чл. 127б, ал. 3 СК е бил постановил, че до влизане в сила на окончателното съдебно решение детето ***** А. С., родено на **** г., ЕГН ********** може да напуска страната само с разпореждане на съд, като за това за били уведомени органите за граничен контрол при Министерство на вътрешните работи.
Депозирана е искова молба (уточнена с молба от 10.11.2025г.), подадена от А. П. С., ЕГН **********, с адрес: град ******, тел. ********** против В. М. С., ЕГН **********, адрес: град *****.
С исковата молба се иска налагане на забрана за извеждане от Република България на детето ***** А. С., родено на **** г., ЕГН **********, с постоянен адрес на детето: гр.***** и настоящ адрес на детето: гр. ****** - от 14.08.2025г. Излагат се твърдения, че е налице риск от неправомерно извеждане на детето от страната. В тази връзка заявява, че детето е било изведено от майката В. М. С. на 07.06.2025г. без негово знание и съгласие от семейното жилище в ****, след което ищецът и родителите му бабата и дядото на детето били лишени от контакт с него. В продължение на повече от два месеца детето не било имало възможност да поддържало нормални лични отношения с бащата, което било довело до емоционален стрес, силна тревожност и страх у него. Детето било проявявало отказ да се върнело при майката, страх и стрес по време на принудителното предаване на 25.07.2025 г., като социалните служители в Отдел „Закрила на детето" - Благоевград били омаловажили поведението му и били действали пристрастно.
В уточнителната молбата се излагат доводи, че ответницата имала сериозни намерения да промени местоживеенето на детето ***** А. С. без съгласието и въпреки волята на нейния баща. В тази връзка излага, че през месец август 2025г., веднага след постановяване на привременните мерки по гр.д. № 2291/2025г., VIII с-в на Районен съд –**** относно упражняването на родителките права, местоживеенето на детето, режима на лични 1 отношения и издръжката, ответницата заявил на ищеца, че същият следвало да й предоставил съгласие за пътуване на детето в чужбина и съгласие за издаването на международен паспорт на същото. На въпросите на бащата, каква била причината да искала посочените, каква била дестинация, на която желаела да завела детето и за какъв период, майката не била представила адекватен отговор, като изобщо не била посочила какви били намеренията й относно желаното от нея пътуване с детето. На следващо място сочи, че ответницата преди брака й ищеца била имала интимна връзка с чужденец, като не веднъж била споделяла на ищеца желанието й да живеела в чужбина. Макар и ответницата да била трудово заета, то същата работила от вкъщи и имала възможност да избирала своето местоположение. Излага, че по времето, когато детето се отглеждало от майката, съобразно постановените привременни мерки, по горепосоченото дело от PC ****, същата прекъсвала всички възможни начини на комуникация между бащата и дъщеря му. Смята, че била налице явна опасност ответницата да се опитала да извела детето извън пределите на Р. България с цел да прекъснела изцяло връзка му с бащата.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, като поддържа заявеното с исковата молба искане.
Ответницата по молбата се явява лично в съдебно заседание, като същата е изслушана от съда по реда на чл. 127б, ал. 4, изр. първо СК, заявявайки становище за неоснователност на исковата молба. В тази връзка заявява, че нямала планове да пътувала с детето извън територията на България. Поддържа, че била помолила бащата през лятото да се издал паспорта на детето поради факта, че искала детето й да бъдело като всички останали деца.
Излага, че летният сезон сестра й била планирала екскурзия да Гърция с нейните деца.
Искала да завела детето с братовчедите му и с леля му на море заедно. Това била единствената причина, поради която помолила бащата да направили паспорт на детето.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От приетата по делото доказателствена съвкупност, включваща гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели ******* – майка на ищеца и свекърва на ответницата и ****** – първа братовчедка на ответницата); писмени доказателства (в това число социалните доклади, изготвени от Дирекция "Социално подпомагане” – гр.
Благоевград и Дирекция „Социално подпомагане“ (Д„СП“) – гр. ****), както и изслушването на родителите дава основание за следните фактически констатации, свързани с предмета на делото:
Не е спорно по делото, че страните А. П. С. и В. М. С. са съпрузи.
Установява се от представения препис от удостоверение за раждане от 09.06.2025г., издадено от общ. Столична, че от брака си страните имат родено едно малолетно дете ***** А. С., родено на **** г., ЕГН **********. Детето към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция е на 4 години и 10 месеца.
След сключването на брака им съпрузите живеели в жилище, находящо се в гр. ****, ул.
"****", ****., където живеели заедно с детето до фактическата им раздяла в началото на месец юни 2025. В тази връзка става ясно, че майката на 07.06.2025г. заедно с детето напуснала семейното жилище и дошла да живее в гр. Благоевград. Първоначално в гр.
Благоевград се била установила с детето за около две седмици при нейната сестра в жилището й, находящо се на ул. „*****“. След това се настанала в жилище, находящо се в гр. *****.
Причината от началото на месец юни 2025г. съпрузите да не живеят заедно е силното влошаване на личните им отношения. В тази връзка по делото става ясно, че двамата съпрузи депозират един срещу друг молби за защита от домашно насилие. По тези молби са образувани две производства по ЗЗДН, а именно гр.д. № 2287/2025г. по описа на РС-**** и гр.д. № 2069/2025г. по описа на РС-Благоевград, по които са издадени заповеди за незабавни защити за всеки един от съпрузите, както и спрямо детето им. По делото няма данни тези производства да се приключили с влезли в сила решения, с които да бъдат постановени 2 мерки за закрила по ЗЗДН.
Установява се, че след напускането на майката с детето на семейното жилище в гр. **** бащата е депозирал сигнали до Дирекция „Социално подпомагане“ (Д„СП“) – гр. **** и Дирекция "Социално подпомагане” – гр. Благоевград за това, че детето е изведено от това жилище без негово съгласие и че майката ограничавала връзката на детето с баща му. В тази връзка служителите на тези служби провели социални проучвания, от които се установява, че са налице обтегнати отношения между родителите. Социалните работници към Дирекция "Социално подпомагане” – гр. Благоевград уведомили бащата през месец юли 2025г. къде живее майката с детето и при какви условия. При проведените разговори с майката при посещенията в дома й гр. Благоевград, последната не е била споделяла, че същата иска да извежда детето извън територията на Република България. Социалните работници към Дирекция "Социално подпомагане” – гр. Благоевград са били посещавали поне пет-шест пъти жилището, в което живеят майката и детето в град *****, като последно ги били посетили на 23.10.2025г. Установява се, че служителите към Дирекция "Социално подпомагане” – гр. Благоевград са съдействали на родителите за това бащата да осъществява контакти с детето си в края на месец юли и в началото на месец август 2025г.
Става ясно по делото, че между родителите е налице и висящ съдебен процес за развод гр. д. № 2291/2025 г. на РС – ****. По това гражданско дело са били постановени на 11.08.2025г. привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права спрямо детето е било предоставено на майката и местоживеенето му е било определено при нея на горепосочения адрес: гр. *****, а на бащата е бил формиран режим на лични контакти.
Установява се, че определеният режим на лични контакти между детето и бащата съгласно привременните мерки се спазва до настоящия момент, като няма данни майката да е осуетявала тези контакти.
Детето ***** посещава от 15.09.2025г. детска градина №1 „****“-гр. Благоевград.
Става ясно по делото, че за детето няма издаден задграничен паспорт.
Установява се, че докато страните са живеели заедно, те не са пътували с детето в чужбина.
И двамата родители са трудово ангажирани, като естеството на работата им позволява да я извършват от домовете им.
Няма сигурни фактически данни към настоящия момент майката да има близки, които да са чуждестранни граждани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано по смисъла на чл.
127б, ал. 1 СК лице и депозирана пред компетентния съд по настоящия адрес на детето.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, като аргументите за този извод са следните:
Съгласно разпоредба на чл. 127б СК, съдът може да наложи забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Съгласно ал. 3 на чл. 127 б СК, съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда. Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т. нар "родителско отвличане" на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права. Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки 3 конкретен случай. При това тежестта на доказването й лежи върху лицето, отправило искането по чл. 127б СК.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че не е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане от страната на детето ***** А. С..
От тези доказателства се установява, че родителите се намират в силно влошени лични отношения. След фактическата раздяла на съпрузите ответницата заедно с детето се е установила трайно в гр. Благоевград. Въпреки тези отношения родителите спазват постановените на 11.08.2025г. привременни мерки, като се осъществява определеният режим на лични контакти между бащата и детето. Не се събраха доказателства майката да има сериозно и непоколебимо намерение да се установи да живее в чужбина, като вземе и изведе детето със себе си без разрешението и съгласието на бащата. След постановяване на привременните мерки майката е поискала от бащата да се издаде паспорт на детето, за да го заведе на почивка на море в Гърция. По делото се установи, че такъв задграничен паспорт не е издаван, като последният пък е задължителен при пътуване. Няма сигурни фактически данни майката с детето да иска се установи трайно да живее и в друга държава. В хода на съдебното дирене не се установи майката въобще да е пътувала с детето извън пределите на Република България и това да се е случило без съгласието на ищеца. По делото се събраха и доказателства за трайната и териториална уседналост на детето и майката на територията на Република България, тъй като детето посещава детска градина в гр. Благоевград.