Решение № 3176 от 10.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8367/2022
- Вид
- Решение № 3176
- Подписан
- 10.11.2022
- В сила
- 10.11.2022
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.144 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3176 гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508367 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8367/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* срещу решение №5715 от 02.06.2022 г по гр.д.№63814/21 г на СРС , 63 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ на М. Ц. С.
ЕГН ********** от гр.Бургас сумата от 1872,28 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди – увреждане на л.а.АУДИ 100 с рег.№******* от ПТП на 26.09.2021 г на пътя гр.Бургас-гр.Поморие по вина на водача на л.а.Тойота Корола с рег.******* ; ведно със законната лихва от 09.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не трябва да се кредитира второто допълнително заключение на САТЕ , защото при допускането и изслушването й са нарушени чл.144 ГПК и чл.147 ГПК . За увредения автомобил са представени доказателства от ищеца въпреки настъпилата преклузия , като същият е знаел или при полагане на дължимата грижа е можел да узнае информацията от немското свидетелство за регистрация още при подаване на исковата молба Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Ответникът е платил незначителна сума за щетите по увредения автомобил , а е следвало да заплати възстановителната стойност . Само втората допълнителна експертиза е взела 1 предвид действителните технически параметри на увредения автомобил . Данни за работния обем на двигателя се съдържат и в немското свидетелство за регистрация , което е представено своевременно преди първото о.с.з. Второто и актуално българско разрешение за временно движение представлява ново писмено доказателство , а СРС трябва да съобрази всички характеристики на увредения автомобил .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.06.2022 г , поради което въззивната жалба от 13.06.2022 г / по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно е настъпило процесното ПТП , ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач , а страните спорят само за размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди . Трябва да се кредитира второто допълнително заключение на САТЕ , което е взело предвид всички технически параметри на увредения автомобил , които се установяват от приложеното второ българско разрешение за временно движение и свидетелство за регистрация от ФРГ . Второто българско разрешението за временно движение е ново доказателство по чл.147 т.1 ГПК , защото е издадено на 01.04.2022 г , а свидетелство за регистрация от ФРГ е представено преди първото о.с.з.
Предвид данните за заплатени само 467,04 лева обезщетение от ответника и размер на щетите от 2445,50 лева искът за сумата от 1872,28 лева е доказан по основание и размер .
Решението на СРС е правилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал по отношение на размера на щетата заключението на втората допълнителна САТЕ . Това заключение е изготвено след най-пълно и задълбочено изпълнение на поставената задача и като краен резултат единствено то се поддържа от вещото лице Й.Й. . Следва да се отбележи , че и без представяне на пълната техническа документация на увредения автомобил по делото , вещото лице е длъжно и само да извърши оглед на автомобила , както и да установи всичките му технически характеристики и конкретни особености .
Практиката да се дават оценки на автомобили без оглед и само „по документи“ не съответства напълно на разпоредбите ГПК и е допустима само ако страните не възразят по нея и по заключението . Следователно , неоснователно е позоваването от въззивника на чл.143 ГПК и чл.147 ГПК . Съдът не е длъжен да приеме и кредитира САТЕ , която не е извършила необходимите проучвания , не е дала подробно и задълбочено заключение , а и не се поддържа вече от вещото лице . Отделно , първото българско разрешение за временно 2 движение и свидетелство за регистрация от ФРГ са представени още преди първото о.с.з и вещото лице е следвало да установи разликите между тях . Грешките в първото българско разрешение за временно движение са отстранени с второ разрешение за временно движение , което е издадено на 01.04.2022 г т.е. след депозиране на първата допълнителна експертиза .
Не са допуснати от СРС процесуални нарушения при приемане и кредитиране на второто допълнително заключение на САТЕ .
Постановеното от СРС решение е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 480 лева адвокатско възнаграждение .
Поради цена на иска под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5715 от 02.06.2022 г по гр.д.№63814/21 г на СРС , 63 състав .
ОСЪЖДА “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* да заплати на М. Ц. С. ЕГН ********** от гр.Бургас сумата от 480 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3