Определение № 128 от 30.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 30.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000179 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№1096/28.02.2023г., с която адвокат М. М. от Адвокатско дружество В. и Б., при САК, моли по реда на чл.248 от ГПК Великотърновският апелативен съд да измени въззивното си решение, постановено по делото, в частта за разноските, като вместо 150 лева за юрисконсултско възнаграждение й присъди посоченото в списъка по чл.80 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 612,80 лева, с включен в него ДДС, което било договорено и заплатено, за което по делото били ангажирани писмени доказателства.

Другата страна Х. П. В. от гр.Плевен, чрез процесуален представител адвокат П. Д., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК. В законоустановения срок т.е. преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция, били направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ЗАД Алианц България-гр.София. Следвало да се приложат разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. в предходната им редакция, преди измененията, в сила от 04.11.2022г., при което най-много можело да бъде присъдена сумата от 2 647,50 лева.

Като прецени данните по делото и като взе предвид становищата на 1 страните Апелативният съд приема за установено следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от страна и в законоустановения срок, а именно в срока за обжалване на въззивното решение.

Разгледана по същество е основателна.

На първо място се поставя въпросът в случая дължи ли въззивницата да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство. Отговорът е положителен. По реда на чл.78 от ГПК въззивницата Х. В. дължи на въззиваемия ЗАД Алианц България – гр.София направените разноски в настоящата инстанция, тъй като в.т.д. №179/2022г. по описа на Великотърновския апелативен съд е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от В., с обжалваем интерес в размер на сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за твърдяни претърпени неимуществени вреди, и въззивната жалба е оставена изцяло без уважение.

На второ място се поставя въпросът за приложимия закон относно дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемия ЗАД Алианц България-гр.София, тъй като има разлика между адвокатското възнаграждение, изчислено по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, в сила преди измененията от 04.11.2022г. и тези по изменената Наредба.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди минималното възнаграждение по Наредбата, тъй като въззивницата, чрез процесуалния си представител, е направила своевременно възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Според Апелативния съд приложими са разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. в редакцията преди 04.11.2022г., тъй като видно от приложените от адвокат М. М. писмени доказателства, адвокатският хонорар е договорен и заплатен на 23.06.2022г. т.е. преди 04.11.2022г., когато са влезли в сила измененията в Наредбата.

Тъй като процесуалният представител на въззиваемия е ангажирала по делото само отговор на въззивната жалба, не е осъществила процесуално 2 представителство в съдебно заседание пред въззивната инстанция и представените писмени бележки, съдържащи се в молба делото да се гледа в открито съдебно заседание, без да присъства техен представител, са бланкетни, изчислено на основание чл.7 ал.2 т.4 с приложение на чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения т.е. с редукция до ¾, дължимото адвокатско възнаграждение за тази инстанция на адвокат М. М. възлиза на сумата от 2 647,50 лева, към която трябва да се прибави ДДС в размер на 529,50 лева, тъй като Адвокатското дружество В. и Б., в което участва адвокат М., е данъчно задължен субект.

При това положение въззивницата дължи и следва да заплати на въззиваемия Алианц България – гр.София сумата от 3 177 лева, адвокатски хонорар за настоящата инстанция, с оглед и на обстоятелството че по делото са доказани договарянето и заплащането на тази сума като адвокатско възнаграждение, както и и е представен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Въззивното решение, в частта за разноските следва да бъде изменено като въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемия вместо сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 3 177 лева за адвокатско възнаграждение, което е договорено и заплатено на 23.06.2022г. т.е. преди завишаване минималните размери на адвокатските възнаграждения, чрез изменение на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в посока на тяхното завишаване, считано от 04.11.2022г.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №14 от 14.02.2023г., постановено по в.т.д. №179/2022г., на Апелативен съд-Велико Търново В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, по следния начин:

ОСЪЖДА Х. П. В., с ЕГН **********, от гр.Плевен, *********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество Алианц България, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Дондуков №59, с ЕИК 040638060, сумата 3 177 лева, направени разноски в настоящата инстанция, договорен и заплатен адвокатски хонорар, а не само 150 лева за 3 юрисконсултско възнаграждение, както е посочено в решението.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4