Разпореждане № 2020 от 29.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2020 гр. Несебър, 29.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно гражданско дело № 20252150100836 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Балша” № 17, партер, офис 1, представлявано от Б.И.Н., с пълномощник: юрк. А. Г. срещу И. К. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 400 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 499253 от 24.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 28.05.2025г., до окончателното му изплащане, сумата от 34.65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2024г. до 21.09.2024г., сумата от 36.65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2024г. до 20.05.2025г., както и сумата от 121.25 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 21.25 лева за заплатена държавна такса, и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта за претендираните главница, договорна лихва и лихва за забава.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в цялост в частта относно претенцията за разноски.

Съображенията за този извод са следните:

Съдът намира, че претенцията за разноски следва да бъде уважена единствено до сумата от 75 лева, от които 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно 1 вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. В чл. 26 от цитираната Наредба е предвидено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лева. Не се споделят доводите, изложени в заявлението, че в полза на заявителя следва да се присъжда и сумата от 50 лева за подготовка на документи за завеждане на дело - на основание чл.

13, т. 2 от НБПП. Дейността, която е извършена от юрисконсулта във връзка с подаване на настоящото заявление, представлява процесуално представителство по гражданско дело - заповедно производство. Следователно възнаграждение за този вид дейност се определя по реда на чл. 23 - чл. 27 от Наредбата. Извършеното от юрисконсулта не може да бъде квалифицирано като „Първична правна помощ” по смисъла на чл. 13 от Наредбата вр. чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП, тъй като тази дейност изобщо не е свързана със завеждане на гражданско дело, какъвто е настоящият случай. Освен това следва да се обърне внимание на текста на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ се определя съобразно вида и количеството на извършената дейност.

В случая дейността по процесуално представителство по настоящото дело се свежда до подготовката на документите за завеждане на делото и подаването им до съда.

Поради тази причина няма как да се приеме, че процесуалният представител на заявителя е извършил отделно работа, която по количество и вид е различна от тази по чл. 26 от Наредбата и попада в обхвата на чл. 13 от Наредбата. Следователно искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата над 71,25 лева до пълния претендиран размер от 121,25 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Балша” № 17, партер, офис 1, представлявано от Б.И.Н., с пълномощник: юрк. А. Г. срещу И. К. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в частта, с която се иска присъждане на разноски над сумата от 71,25 лева до пълния претендиран размер от 121,25 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд 2 Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3