Решение № 240 от 29.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20221700100702 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД.

Образувано е въз основа на депозирана искова молба от В. К. С., с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Т. Х. – ***, срещу Община Перник, БУЛСТАТ 000386751, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представлявана от С.В. – Кмет на Община Перник, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2020г., около 08.00 часа, в гр. ***, ищцата се е натъкнала на неравност, загубила е равновесие и е паднала на земята, при което е наранила лявото си стъпало, получавайки фрактура на базата на пета метатарзална костица с дистракция на фрагментите. С уточнителна молба от 31.03.2023г. ищецът, чрез пълномощника си, е уточнил, че увреждането е насътпило на пресечката на ул. „***“ с ул. „***“, като механизмът на падане е следният: стъпвайки сляв крак на тротоара на посоченото кърстовище, ищцата попада в изкуствена неравност (дупка), където към днешна дата се намира вход на пункт за ГТП на „***“. В резултат на падането, глезенната й става е била гипсирана и обездвижена в продължение на 30 дни. Твърди се, че в следствие на падането и последвалите медицински интервенции, движенията на левия долен крайник на ищцата са силно затруднени и към днешна дата. Излагат се твърдения, че освен всички физически травми и страдания, причинени на ищцата вследствие на падането, същата търпи и продължава да страда от емоционални такива. Твърди се, че падането предизвиква у ищцата емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини, както и че дълго време ищцата не е могла пълноценно да изпълнява ежедневните си семейни задължения и помощ в домакинството, които до 1 преди това с радост е изпълнявала. Затворила се е в себеси и трудно общува с познати и роднини след инцидента. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна, представлявана от Кмета на Община Перник, е подала писмен отговор, в който оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Счита за недоказано наличието на настъпили увреждания в здравословното състояние на ищцата в резултат на падане на общинска пътна мрежа на територията на Община Перник, като акцентира на обстоятелството, че в исковата молба не е посочено мястото на възникване на инцидента. На следващо място счита, че ответната община не е надлежен ответник в процеса, като развива доводи в тази насока. Оспорва се и размера на предявената искова претенция, като ответника счита същия за прекомерно завишен. Въвежда се възражение за съпричиняване, доколкото счита, че ищцата сама е допринесла за настъпването на инцидента. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. Х., пледира за уважаване на иска в цялост.

Ответната страна, представлявана от ст. юрк. А. счита исковата молба за неоснователна и недоказана, и пледира за отхвърляне на предявения иск. Обръща внимание на посоченото от вещото лице обстоятелство, свързано с констатирано заболяване на ищцата остеопороза, като счита, че същото е допринесло за утежнения резултат от падането на ищцата и поради това би следвало да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението при условията на съпричиняване. В нарочни писмени бележки представителят на ответната Община поддържа становището си за неоснователност на предявената искова претеция. Сочи, че единствено на базата на свидетелските показания ищцата твърди, че е паднала на уличната мрежа на територията на Община Перник, като в тази връзка счита, че свидетелските показания не следва да се кредитират при постановяване на решението, тъй като е налице хипотезата на чл. 172 от ГПК – единият от сивдетелите е бил в гражданско-правен спор с Община перник, а вторият свидетел е в роднинска връзка с ищцата.

Алтернативно, в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, моли за намаляване размера на присъденото обезщетение в съответствие с чл. 52 от ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е процесуално допустим, доколкото разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поради и това дължи произнасяне по него.

От фактическа страна:

На 03.07.2020г., около 08.00 часа, ищцата излязла от дома си, находящ се в *** и се насочила към ул. „***“ № ***. На самото кръстовище между двете улици, т.е. на пресечката на ул. „***“ с ул. „***“ ищцата, движейки се по намиращия се там тротоар, попаднала в неравност, образуваща дупка, при което загубила равновесие и паднала на тротоара. При падането си, ищцата изпитала силна болка в левия си крак и изпищяла.

2

Свидетелят В. К. М., виждайки случващото се, се приближил до ищцата и тъй като последната не можела да се придвижва самостоятелно, я завел до дома й, намиращ се зад дома на свидетеля. Ищцата се обадила на дъщеря си – свидетелката Л. В. Д., която от своя страна се обадила на брат си, тъй като преценила, че сама няма да успее да закара ищцата до болницата. В болничното заведение ищцата била прегледана, направена е била рентгенография на ляво стъпало и било установено „състояние след фрактура на базата на 5-та метатарзална костица с лекостепенна дистракция на фрагментите. Остеопороза. Халукс валгус“. Поставена е била гипсова имобилизация за период от 30 дни, като е предписано и лечение – млечна диета, прием на Калций с вит.

Д, аналгетик, нестероидни противовъзпалителни средства и покой.

От разпита на свидетеля В. К. М. се установява, че участъкът от тротоара, на който ищцата е паднала, е силно занемарен, с липсващи плочки и настилки и намиращи се на него камъни, трева и дупки. Свидетелят е заявявил, че след падането на ищцата лично е запълнил дупката с пясък, тъй като на това място непрекъснато падали хора. Свидетелят посочва още, че е чул, че ищцата силно е изпищяла, поради което предполага, че болката е била много силна.

Разпитана в качеството на свидетел, дъщерята на ищцата Л. В. Д. е заявила, че на посочената дата е получила обаждане по телефона от страна на майка си, като последната й казала, че е паднала. Ищцата плачела, била притеснена и уплашена.

Левият й крак бил оттекъл и ищцата не можела да стъпва на него. След като ищцата била закарана до болницата в гр. ***, било установено, че крака й е счупен и това наложило гипсирането му. Свидетелката сочи още, че периодът на възстановяване на ищцата продължил много дълго, като поне 3 месеца свидетелката я обслужвала ежедневно. Ищцата не можела да извършва самостоятелно никакви ежедневни дейности, не можела да се преоблече, да отиде до тоалетна, до банята, да си сервира храна, не можела нищо да прави сама. Същевременно изпитвала силни болки и постоянно взимала болкоуспокояващи лекарства. Заради злополуката се наложило да спазва специална диета, като качеството й на живот силно се влошило. Свидетелката е заявила още, че преди инцидента ищцата е била контактен и деен човек, а след инцидента се е затворила в себе си, чувствала се е подтисната, уплашена и безпомощна. Свидетелства, че до ден днешен ищцата не общува пълноценно с роднини и приятели, като се страхува да излезе сама навън. Заявява, че към настоящия момент майка й не е преодоляла тази травма, крака я боли и не може да ходи пеша.

Много често се оплаквала от болки в крака при промяна на времето или при натоварване. Чувствала се безполезна и напрегната.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите В. К. М. и Л. В.

Д., като тези на св. Д. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид роднинската връзка между ищцата и нея.Същите са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си, като същевременно се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща нараняванията на ищцата).

Изслушана по реда на чл. 176 ГПК ищцата е заявила, че месец и нещо след травмата е била на рехабилитация в профилакториума в гр. ***, където била около 20 дни до месец, като не помни колко точно. Заявила е, че не е получавала застрахователни обезщетения във връзка с претърпения инцидент.

3

От изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента, ищцата е получила незначително разместено счупване в основата на пета предноходилна кост на ляво стъпало, което счупване, само по себе си, е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник (крак), като в значителна степен са били засегнати и ограничени основните функции на долния крайник, а именно: опората и ходенето за период от време по-голям от един месец. Вещото лице е посочило, че получената в настоящия случай индиректна травма е възможно и отговаря да е получена в резултат на падане върху терен при инцидент, настъпил на 03.07.2020г. и по начин и по време, посочени в исковата молба. От заключението на обсъжданата експертиза се установява още, че след инцидента на 03.07.2020г. на ищцата е била поставена гипсова имобилизация за период от 30 дни. На ищцата е предписано и лечение – млечна диета, прием на Калций с вит. Д, аналгетик, нестероидни противовъзпалителни средства и покой. След проведен контролен преглед на *** е назначена физикална рехабилитация, проведена в специализирано лечебно заведение в периода 31.08.2020г. – 08.09.2020г., включваща физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат и е проведено лечение, включващо рехабилитационни процедури – лечебна физкултура, импулсно магнитно поле, йонофореза. Установява се, че в резултат от травмата в областта на лявото сътпало, ищцата е изпитвала значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, който в конкретния случай е бил с продължителност от около 3 месеца, като болките са били с по-голям интензитет в първите дни и седмици и са намалявали по сила в периода на възстановяване. От заключението на вещото лице се установява още, че в резултат на претърпяната травма на ляво стъпало се очаква и за в бъдеще ищцата да изпитва физическа болка при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия.

Установява се и, че установеното при ищцата заболяване – остеопороза, само по себе си не е причина за настъпилото счупване, а следва да се разглежда като състояние, при което за счупване на кост е необходима сила с по-малък интензитет в сравнение с лица, които нямат намалена костна плътност. В заключение вещото лице е посочило, че към момента на прегледа на ищцата, осъществен на 06.04.2023г. оздравителния период при ищцата е завършил, като са налице данни от клиничния преглед за възстановен в пълен обем движения на левия долен крайник.

Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо, както с медицинската документация, приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради това и предвид липсата на данни, сочещи за предубеденост на вещото лице, съдът счита, че изслушаната съдебномедицинска експертиза следва да бъде кредитирана изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на претърпения на 03.07.2020г. в гр. *** инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането – 03.07.2020г. до окончателното й изплащане.