Решение № 677 от 27.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Стара Загора, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20265530100569 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1) с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност за прогласяване недействителността на договор за паричен заем № 956137/01.11.2023г. /в евентуалност претендира за нищожна следната клауза – чл.3.10 от договор за паричен заем кредирект № 731691/05.09.2022 г./ и 2) чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за паричен заем Кредирект №731691/05.09.2022г. – 76,69 евро.

Ищецът Ц. Б. С. твърди, че е сключил Договор за паричен заем Кредирект №731691/05.09.2022г. с ответника „Сити Кеш“ ООД, съгласно който получил сумата в размер на 500 лв., при ГПР в размер на 48,62 %, ГЛП в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 1 вноска, такса за експресно разглеждане в размер на 262,97 лв. и се задължил да върне сумата от 788 лв.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане. Счита, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане не била в посочени условия за прилагане на лихвения процент. Освен това не бил посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. Липсвала разписана методика за изчисляване на ГПР, което създавало 1 неяснота за потребителя.

С предвиждането на такива разходи посочени в чл.11 ал.1 от Договора за потребителски кредит, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.11 от Договора за потребителски кредит, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирало допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на уговорката за таксата в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП

Счита, уговорената клауза за такса за експресно разглеждане за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗПК. В тази връзка, излага, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността 2 в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип бил чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл. 3.10 от Договор за потребителски кредит, според която се дължи такса за експресно разглеждане, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. По посочения начин се заобикалял и чл.

33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната клауза на чл. 3.10 от Договор за потребителски кредит, в полза на кредитора се уговаряла още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Посочва съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за паричен заем кредирект № 731691 от 05.09.2022г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, в условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.3.10 от Договор 3 за паричен заем кредирект № 731691 от 05.09.2022г. предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш ООД да заплати на ищеца, сумата от 76.69 евро недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем Кредирект № 731691 от 05.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който твърди, че намира за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора.

Твърди, че договорът бил сключен при преференциални условия уговорен гратисен период за погасяване. Тези условия били описани по ясен и разбираем начин, като страните се договорили, че при връщане на главницата преди уговорения падеж, т.е. в гратисния период, кредитополучателят не дължи лихва, а само и единствено получената заемна сума. В случая срокът за погасяване на процесния договор бил достатъчно дълъг, за да бъде осигурена възможността потребителят да изпълни точно договорното задължение, без каквито и да било допълнителни тежести за него. Освен да погаси кредита в гратисния период без да плаща нищо над главницата, кредитополучателят имал възможност да упражни и правото си на отказ. Предвид конкретните уговорки на процесния договор, при отказ от договора, кредитополучателят следвало да заплати отново само главницата, тъй като срокът за отказ приключвал по време на уговорения гратисен период.

Валидността на Договор за потребителски кредит № 731691 произтичала от това, че били съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Опровергава твърдението, че клаузите в договора били в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Видно представените към отговора документи още преди подписване на 4 договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора, като сам избрал параметрите и условията му и сам избрал допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит.Предвид това клаузите по процесния договор се явявали индив идуално договорени с конкретния потребител.

Възможността за отказ от договора гарантирала в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът разполагал на няколко етапа от правоотношението т.е. потребителят не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от изброените действия, той изтеглил заема от дружеството, с единствената цел да се обогати от последващо съдебно производство.

Оспореното възнаграждение за експресно разглеждане била възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга била незадължителна, съответно за включването и в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът изразил изрично желанието си. Същата не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това не следвало да бъде включвана в ГПР.

Кредитополучателят имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но осъзнато избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Сочи, че дружеството изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза валидно възникнало правото да получи предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса, която била в съотношение с предоставения заем, бързото му администриране и размера възнаградителна лихва, не следвало по никакъв начин да представлява такова затруднение за ищеца, което да го постави в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която избрал по свое собствено желание, и бил напълно наясно, че дължи заплащане за 5 предоставянето му от страна на „СИТИ КЕШ" ООД.

Клаузата, с която била определена приложимата лихва по кредита била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключвало възможността потребителят да не е наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. В договора ясно било посочено какъв е размерът на дължимата лихва, както в процент, така и като цифрова стойност.