Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12024 от 03.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5588/2026
Вид
Определение № 12024
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12024 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100505588 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца И. Н. А. срещу разпореждане № 54070/30.04.2026г. на Софийски районен съд, 151-и състав, по гр.д.

7212/2026г. по описа на СРС, с което съдът върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното р а з п о р е ж д а н е за незаконосъобразно и неправилно. Единственият мотив СРС да върне исковата му молба бил неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 41318/31.03.2026г. Твърди, че своевременно изпълнил указанията с молба с вх.

№ 100586/30.03.2026г. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По наведените с частната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира същата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр.д. 7212/2026г. по описа на СРС , 151-и състав, било образувано по искова молба на И. Н. А. срещу ответника Е.Й.П., с предявен иск по чл. 249 ЗЗД. Ищецът излага, че бил носител на правото на собственост върху жилищна сграда с площ от 100 кв.м, на адрес гр. София, кв.

„Бенковски“, ул. „********. На 06.06.2023г. сключил договор с ответника с 1 предмет безвъзмездно право на ползване на втория етаж от сградата за неопределен срок. Ответникът не изпълнил задълженията си да плаща данъците и другите такси за имота, които произтичали от закона – сочи чл. 57 и чл. 61 ЗС. Поради това ищецът отправил нотариална покана до ответника, с която прекратил договора с едномесечно предизвестие и поискал в същия срок да му бъде върнато заетото за послужване помещение в състоянието, в което било предадено. Позовава се на нормата на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК и иска съдът да постанови решение в този смисъл.

С разпореждане № 35898/19.03.2026г., като намерил исковата молба за нередовна, СРС дал указания на ищеца да формулира ясно и точно искането си към съда, като има предвид, че по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК се разглеждат единствено искове за опразване на помещения, предмет на договор за наем или заем за послужване, а не и такива, предмет на право на ползване.

В този смисъл следва да посочи дали искането му е за предаване на владение по чл. 75 ЗС или поддържа, че е налице договор за наем или заем за послужване, като в последния случай следва да изложи надлежни твърдения за това какъв договор твърди, че е сключен между него и ответника съобразно хипотезите на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разпореждането било получено от процесуалния представител на ищеца на 23.03.2026г., като в указания срок ищецът депозирал молба в изпълнение на указанията. Сочи, че договорът прекратил поради неизпълни задължения с изтичане на срока на предизвестието, но въпреки това ответникът отказвал да върне имота. Сочи разпоредбата на чл. 108 ЗС и иска ответникът да бъде осъден да му предаде владението.

С разпореждане № 41318/31.03.2026г. последвали нови указания на съда до ищеца, а именно да уточни дали претендира единствено предаване на владението върху процесния имот (чл. 75 ЗС) или предявява иск по чл. 108 ЗС, по силата на който да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и за осъждането му да предаде на ищеца владението върху имота, като има предвид, че за допустимостта на иска по чл.

108 ЗС следва да е налице оспорване от страна на ответника, че ищецът е собственик на имота. В случай че ищецът предявява иск по чл. 108 ЗС, той следва да изложи твърдения за това в какво се състои оспорването от страна на ответника на правото на собственост на ищеца. При неизпълнение на 2 указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането било получено от процесуалния представител на ищеца на 06.04.2026г., като в указания срок ищецът не ги изпълнил. С обжалваното разпореждане № 54070/30.04.2026г. първоинстанционният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Изложил мотиви, че страната не изпълнила дадените й указания за отстраняване на нередовности.

Приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК , предполага неизпълнение на правилни, ясни, точни и пълни указания, дадени на ищеца с акта по чл. 129, ал. 2 ГПК. Дадените такива с разпореждането от 19.03.2026г. и последващите такива са неправилни, тъй като с исковата си молба ясно е очертано основанието, на което ищецът основал искането си към съда.

Съобразно легалната дефиниция, дадена от законодателя с разпоредбата на 243 ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Съгласно чл. 249, изр. 1 ЗЗД с изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта.

С исковата си молба ищецът изложил именно такива твърдения – сключил договор с ответника, с който безвъзмездно и за неопределен срок предоставил на ответника втория етаж от собствения си имот. Ответникът не заплащал данъци и такси за имота, предвид на което ищецът го предизвестил и прекратил правоотношението между страните. Поради това и иска предаване на владението върху заетото за ползване помещение.

Ирелевантно е поставеното от страните наименование на сключеното съглашение и посочените норми от ЗС, които страната твърди, че обуславяли задълженията на заемателя да плаща данъци и такси и т.н. за имота.

Посочените от страната норми и заглавна част на договора не обвързват съда - те касаят учредени вещни права в законовоизискуемата в случая форма по чл. 18 ЗЗД, какъвто процесния случай не е.

Неправилните указания, дадени с разпореждане № 35898/19.03.2026г. по гр.д. № 7212/2026г. по описа на СРС и последващите такива с разпореждане № 41318/31.03.2026г., не биха могли да имат за последица връщане на исковата молба.

3

По горните мотиви обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 54070/30.04.2026г. на Софийски районен съд, 151-и състав, по гр.д. 7212/2026г. по описа на СРС , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на СРС, 151-и състав, съдопроизводствените действия. за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4