Определение № 2961 от 02.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2961 гр. Варна, 01.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цвета Павлова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20233100501550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 41157/01.06.2023г., подадена от С. Атанасов С., чрез адв. М. срещу решение №41157/01.06.23г., постановено по гр.д.№1550/23г. на ВРС, с което е ответникът/ сега въззивник/ е осъден да заплати на „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, ЕИК 148074285, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 83, офис 4, сумата от 11 828,86 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по Споразумение за покупка № 2222220218/18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд досежно изправността на изпълнителя по договора. В тази връзка сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че възложителят не само не се е опитал за заобиколи посредника, но изрично го е уведомил за желанието си да ползва услугите му при сключване на окончателен договор покупко-продажбата. Същевременно ищецът е отказал дължимото по договора съдействие да посредничи за продажбата, поради което се явява неизправна по договора страна. Оспорва решаващите мотиви на ВРС за това, че възнаграждението по договора е дължимо само за предоставяне на информация на клиента за имоти, отговарящи на изискванията му и извършване на оглед. Счита, че основанието, от което възниква правото на възнаграждение за посредника е именно факта на свързване на страните по сделката, каквито действия в случая не са реализирани. Акцентира, че показанията на допуснатия по делото свидетел не са потвърдили наличието на преговорен процес, осъществен с посредничеството на ищеца/ сега въззиваем/. Сочи 1 още, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл. 5 от процесния договор, предвиждащата, според жалбоподателя, основание за заплащане на възнаграждение в полза на посредника в случай на използване на предоставени от брокера данни, но само в специфичната хипотеза, когато в резултат на тези данни обектът е закупен от трето лице. Въззивникът оспорва и извода на първостепенния съд досежно ненастъпилия фактически състав за разваляне на договора за посредничество.

Счита, че неизпълнението на задължението за посредничество е породило правото на изправната страна- възложител да развали договора. Самото право е реализирано с оправяне на покана и изтичане на предоставения подходящ срок за изпълнение от 14 дни.

На следващо място въззивникът сочи и недоказаност на иска по размер. Счита, че стойността на възнаграждението по чл. 4 от договора следва да се определи на база на цената по окончателния договор за покупко-продажба, евентуално по сключения предварителен договор. Като аргумент в подкрепа на този довод сочи, че съгласно споразумението възнаграждението е платимо при изповядване на окончателната сделка. Акцентира, че по делото не е доказано цената, върху която е присъдено възнаграждение -168 000 евро с включен ДДС да е обявена от продавача. В заключението счита, че евентуално като база за определяне на възнаграждението следва да се зачете цената по окончателния договор при съобразяване, че тази цена е заплатена и за придобиване на паркомясто № 14, което не е предмет на договора за посредничество. С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, чрез адв. Ж.а депозира писмен отговор. Счита, че решението е законосъобразно, както и че при постановяването му е съобразено проведеното от ищеца пълно и главно доказване.

Счита, че доводите на ответника/ сега въззивник/ за неточно изпълнение са въведени с едва с въззивната жалба, поради което се явяват несвоевременно заявени. Намира за обоснован извода на ВРС, че възнаграждението по договора е дължимо само с оглед свързването на страните, а не за постигане на определен резултат. Позовава се, че след като е бил уведомен от насрещната страна с нотариална покана за намерението й да придобие имота, се е свързвал своевременно с продавача „Александрид“ ООД, но е информиран от представител на дружеството, че имотът вече не се продава. За това обстоятелство насрещно е уведомен въззивника. С оглед на изложеното счита, че за него е станало невъзможно да окаже съдействие по финализиране на сделката. Счита, че искът се явява доказан и по размер. Настоява за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

2

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 41157/01.06.2023г., подадена от С. Атанасов С., чрез адв. М. срещу решение №41157/01.06.23г., постановено по гр.д.№1550/23г. на ВРС, с което е ответникът/ сега въззивник/ е осъден да заплати на „ДИ БИ ЕС“ ЕООД, ЕИК 148074285, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 83, офис 4, сумата от 11 828,86 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по Споразумение за покупка № 2222220218/18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.09.2023г. от 13,30 часа, за които датата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3