Определение № 757 от 10.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Бургас, 10.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600835 по описа за 2022 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, образувано по частна жалба от Е. М.

М. ЕГН **********, подсъдими по НОХД № 1632/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, чрез адв. Антон Стоянов от АК-Бургас, срещу протоколно определение от 18.07.2022 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1632/2022 г. по описа БРС.

Обжалва се определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия, предявено в разпоредително заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подс. М. изразяващи се в неяснота относно това къде е извършено престъплението. Сочи се, че в обвинителния акт са изброени няколко населени места и това водило до неяснота къде е извършено престъплението, което пък било съществено процесуално нарушение.

Твърди се също така, че от обвинителния акт не става ясно как подс.

М. е осигурил процестния товарен автомобил и в какво се изразява изпълнителното действие – разпоредил. Твърди се също така за противоречие между фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и възприетата правна квалификация. Прави се възражение относно отказа на прокуратурата 1 да разпита двама служители на МВР, като свидетели по делото.

Отправя се искане за отмяна на посочения по-горе съдебен акт.

На следващо място се прави искане за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека. Като причини за нейното изменение се сочат обстоятелства, че повече от десет месеца М. е с мярка за неотклонение задържане под стража и обстоятелството, че баща му – М. М.

М. е изразил желание синът му да го гледа /да полага грижи за него/, по причина, че бащата е в тежко здравословно състояние и има нужда от грижи.

Бургаският окръжен съд съобрази обстоятелството, че жалбата е подадена в срока по чл. 249, ал. 3 от НПК и от страна с правен интерес, поради което намира същата за процесуално допустима. След като се запозна с материалите по делото, съдът намери за установено следното:

По внесен от Районна прокуратура – Бургас, ТО-Царево, обвинителен акт на 15.04.2022 г. пред Районен съд – Царево е било образувано НОХД № 110/2022 г. с обвинение срещу О.В.Х., ЕГН **********, Е. М. М. ЕГН ********** и П.П.К. ЕГН **********, с който е повдигнато обвинение срещу тримата за това престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т.

4 и т. 5 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С Определения № 66/19.04.2022 г. и № 67/20.04.2022 на основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 2 от НПК съдиите докладчици по делото от РСЦарево са се отвели от него.

С Определение № 68/20.04.2022 г. отвелият се съдия докладчик по делото на основание чл. 43, т. 3 от НПК е прекратил производството по НОХД № 110/2022 г. по описа на РС-Царево и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

С Определение № 59/05.05.2022 г. на ВКС Първо НО в закрито заседание по ЧНД № 345/2022 г. е прекратил НОХД № 110/2022 г. по описа на РС-Царево и е изпратил делото на РС-Бургас за разглеждане и решаване.

По изпратеното на РС-Бургас дело на 10.05.2022 г. е било образувано НОХД № 1632/2022 г. по описа на БРС.

С Разпореждане № 1744/10.05.2022 г. на съдията докладчик по делото е било насрочено разпоредително заседание за 02.06.2022 г., което в последствие след няколко отлагания е било насрочено за 18.07.2022 г.

2

В проведено на 12.05.2022 г. открито съдебно заседание съдията докладчик е дал ход на делото по реда на чл. 270, ал. 2 от НПК във връзка с подадена молба от подс. Е. М. М. взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. С протоколно Определение № 1707/12.05.2022 г. съдът е оставил без уважение молбата на Е. М. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека.

На 18.07.2022 г. било проведено разпоредително заседание в което било постановено атакуваното в настоящото дело определение на съда.

Съгласно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да формира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспект на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и на осъществяване на правото на защита.

Не може да има спор, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях извън съмнение, се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни на личността на обвиняемия.

Липсата на посочване на всички факти от този род, винаги съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на обвиняемия.

В конкретния случай, обвинителния акт, разглеждан от състава на БРС, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

На първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна степен са посочени фактическите действия, осъществени от тримата подсъдими, преди и към момента на тяхното фактическо задържане от страна на органите на МВР. На следващо място е посочено с кои моторни превозни средства е извършено твърдяното транспортиране на лицата и кои са били транспортираните лица. Същите факти са дали основание на държавното обвинение да счете, че обвиняемите се явяват извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Диспозитивите съдържат необходимите елементи, които очертават инкриминираното деяние и правната квалификация на твърдяното 3 престъпление по чл. 281 от НК. Неоснователно е твърдението за неяснота в диспозитива относно изпълнителната форма на престъплението, където ясно е посочено – „да преминат“.

По този начин фактическото обвинение е в достатъчна степен конкретно и позволяващо подсъдимите и техните защитници да организират защитата си дотолкова доколкото, предметът на делото е очертан, т. е. в конкретния случай липсват допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите.

Настоящият състав намира, че в настоящия случай мярката за неотклонение „Задържане под стража“ не е незаконосъобразна, доколкото делото е в съдебна фаза, в която срокът на задържане не е лимитиран. Не са настъпили никакви нови обстоятелства, от които да се приеме, че реална опасност от извършване на престъпление е отпаднала, или е с намален интензитет. С оглед на това степента на оказаната принуда е пропорционална на преследваните цели и срокът на задържане е изцяло в обхвата на разумния такъв. Относно необходимостта от полагане на грижи за неговият баща, то този въпрос е обсъждан нееднократно от съдебните състави разглеждали други негови жалби за промяна на мярката за неотклонение, декларацията изразяваща желанието на неговия баща именно Е. М. да се грижи за него е несъстоятелна относно преценката за изменение на мярката за неотклонение.

По изложените съображения, въпреки, че районният съд не е бил подробен в аргументацията си, е стигнал до правилно решение, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в най-пълна степен би постигнала целите на чл. 57 от НПК, в частност да се попречи на подсъдимия да извърши престъпление, като липсват предпоставки за изменение на мярката за неотклонение.

В останалата си част, изложеното в жалбата касае обосноваността на обвинението, повдигнато с/у подсъдимото лице, въпрос на който първостепенният съд не би могъл да даде отговор преди приключване на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

В хода на досъдебното производство не са допуснати нарушения, препятстващи възможността на подсъдимите и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират адекватно 4 своите права. Приемайки, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени нарушения и основание за изменение на взетите мерките за неотклонение на подсъдимите лица, въззивният състав счита, че атакуваното определение на БРС, в обжалваните части следва да бъде потвърдено и делото върнато на БРС за разглеждането му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА протоколно определение постановено в разпоредително заседание на 18.07.2022 г. по НОХД № 1632/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подс. Е. М. М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5