Решение № 190 от 11.07.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 420/2022
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 11.07.2022
- В сила
- 11.07.2022
- Състав
- Миглена Руменова Маркова, Силвия Любенова Алексова, Иван Минчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Миглена Р. Маркова
Членове:
Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20225300600420 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на служ.защитник на осъдения В.М.- адвокат Х.К. срещу Протоколно определение № 600 от 25.01.2022г. по ЧНД № 41/2022г. по описа на РС-Пловдив, ХХV-ти н.с., с което на осн. чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК на осъденият е определено едно общо най- тежко наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода измежду наказанията наложени му по НОХД № 1017/2021г. по описа на РС -Пловдив, НОХД №1314/2021г. по описа на ОС-Пловдив, НОХД № 1018/2021г. по описа на РСПловдив и НОХД № 8129/2021г. по описа на РС Пловдив. На осн. чл.24 от НК така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с пет месеца лишаване от свобода . На осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединено към така наложено общо най- тежко наказание и наказанието глоба в размер на 72,28лв. наложено на осъдения М. по НОХД № 1314/2021г. по описа на ОС-Пловдив.
На осн. чл.25 ал.2 от НК от така определеното и увеличено наказание лишаване от свобода е приспаднато, времето през което осъденият М. е търпял наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. На 1 осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така определеното и увеличено едно общо найтежко наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
Определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно, в частта, в която определеното едно общо най- тежко наказание е увеличено на осн. чл.24 от НК с пет месеца лишаване от свобода. Сочи се, че осъденият М. след изтърпяване на наказанията не е извършил ново престъпление, с поведението си е показал, че се е поправил и превъзпитал, осъзнал е тежестта на извършените от него престъпни деяния. Иска се от въззивният съд да отмени обжалваното определение в частта касаеща приложението на чл.24 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на определението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Същият не следва да се р азглежда по същество, тъй като са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК. При разглеждане на делото на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, намерило израз в липса на съдебен акт, който да е бил изготвен от PC-Пловдив на хартиен носител и да носи мастилен подпис на състава, който го е постановил. Това налага съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Настоящият съдебен състав счита, че след като първоинстанционното производство е образувано по предложение на държавното обвинение, изготвено на хартиен носител, подписано саморъчно от прокурора, а не в електронна среда /като електронно дело/, всички съдопроизводствени действия, включително и съдебния акт следва да бъдат постановявани на хартиен носител и да носят саморъчните подписи на съдебния състав. В 2 конкретния случай, първоинстанционното производство не е било образувано като електронно дело, поради което и постановения по него съдебен акт и осъществените съдопроизводствени действия не могат да имат друга форма, различна от формата, по която е стартирало съдебното производство.
Недопустимо е изготвените процесуални документи в съдебната фаза на процеса да имат различна форма- в една част делото да бъде на хартиен носител, а в друга- протоколите от съдебни заседания и съдебните актове да бъдат в електронна среда. Липсата на саморъчно подписан съдебен акт и протоколи по хартиено дело представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което е от категорията на абсолютните. Това прави невъзможно запознаването с цялото дело от страните в процеса- осъден, защитник и прокурор. Електронният документ може да съществува само в електронна среда, в система, съдържаща необходимата база данни, до която имат достъп всички участници в процеса.
Когато такъв достъп не е осигурен, техните процесуални права са съществено нарушени, което също представлява основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за отстраняване на нарушението. В тази насока е Решение №82/07.07.2022г. по н.д.№ 291/2022г. по описа на ІІІ- то н.о на ВКС.
Констатираното съществено процесуално нарушение е от категорията на абсолютните и не може да бъде отстранено от въззивния съд, макар и същият да е направил опит за това, доколкото при отправено искане до контролирания съд да представи постановените по делото актове на хартиен носител със саморъчни подписи, същите бяха изпратени на хартия подписани само с електронен подпис.
Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е налице основанието на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, тъй като липсва съдебен акт и протоколи от съдебното заседание, което е абсолютно и безусловно основание налагащо отмяната на атакувания съдебен акт. Както вече беше посочено, по-горе визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, то е неотстранимо от настоящата инстанция, което налага атакуваното протоколно определение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, без да се обсъждат изложените в жалбата възражения.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският Окръжен съд РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Протоколно определение №600 от 25.01.2022г. по ЧНД № 41/2022г. по описа на РС-Пловдив, ХХV-ти н.с и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4