Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 29.09.2023, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 166/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
29.09.2023
В сила
18.10.2023
Състав
ИВАЙЛО ЕМИЛОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

Гр. Перник, 29.09.2023 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 166 по описа за 2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л.А.Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. „***“ № 59, чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 1 ,буква „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози са наложени следните принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № СТ***РН, от категория М1, собственост на Е. Е. М. с ЕГН: ********** и отнемане на свидетелството за регистрация част втора № ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Л.А.Л. № ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателите считат, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество излагат доводи, че липсват предпоставки за прилагане на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1 , буква „б“, респективно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози. Посочват и че административният орган се позовава на сведения, които не са събрани по предвидения за това начин и ред в съответствие с разпоредбата на чл. 44 от АПК, доколкото същите не са преподписани от административният орган, който издава оспорената заповед, а са снети от служител на ОДМВР, сектор „Икономическа полиция“ Перник. Твърдят, че при определяне на срока на принудителните административни мерки органът не е изложил мотив във връзка със същите. С оглед на тези доводи молят съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание, жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, представляват се от адвокат И.М.

***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.….

В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът по жалбата – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.

2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение №

336711 от 18.05.2023 година, съставен от К.Г.В. на длъжност: инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, в присъствието на свидетеля Й.Ц.П.е установено, че Л.А.Л., с ЕГН: ********** на 18.05.2023 година, около 08:45 часа в гр. Перник, ул. ***срещу магазин „Фантастико“ на автобусна спирка с посока на движение гр. Перник центъра като водач на лек автомобил марка „***“, марка „***“ с рег. № СТ***РН, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** извършва превоз на три пътници срещу заплащане, видно от снето сведение от Л.Т.Д.заплатила превоз за сумата от 3,60 лева за маршрута от гр. София до гр. Перник, В.Б.Г., Н.С.С.за превоз по същия маршрут като след извършена проверка, съвместно със служители на ОДМВР, сектор „Икономическа полиция“ Перник се констатира, че водачът извършва превоз на пътници срещу заплащане без моторно превозно средство да е вписано в лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, без да е вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие към такъв и не притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници. Деянието е било квалифицирано от страна на актосъставителя като виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /лист 14/.

Въз основа на така съставения акт са иззети като доказателство СУМПС № *********; контролен талон № 6738237; СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер СТ***РН /лист 15 и 16/.

АУАН е връчен на нарушителя на 18.05.2023 година, като същият е подписан от нарушителя с възражение, че описаното в него не отговаря на истината.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ са наложени принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СТ***РН, от категория М1, собственост на Е.Е.М., с ЕГН: ********** и отнемане на свидетелство за регистрация част втора до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнеман на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от година за това, че лицето Л.А.Л. е превозвал три броя пътници срещу заплащане на стойност 3,60 лева с моторно превозно средство, собственост на Е.Е.М. , без моторното превозно средство за е вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие, да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България и да притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателите на 18.05.2023 година /лист 4/.

Чрез приложената по делото административна преписка са приложени три броя сведения, снети от страна на лицата, както следва: В.Б.Г., с ЕГН: **********, от гр. ***с дата 18.05.2023 година, което е подписано лично от страна на лицето /лист 18/, Н.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***. *** 28В, с дата 18.05.2023 година, което е подписано лично от страна на лицето /лист 19/; Л.Т.Д.с ЕГН: **********, с адрес: *** мостове № 7, с дата 18.05.2023, което е подписано лично от страна на лицето /лист 20/. И трите са заявили, че са пътували от гр. София в посока гр. Перник, като са заплатили на шофьора на лекия автомобил сума в размер на 3,60 лева.

По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021 година, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са определени лицата, които имат правомощие да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози /лист 21/.

Представена е и Заповед № 304 от 11.07.2022 година, с която на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител е временно преназначен на длъжност началник на отдел в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник лицето В.В.Б., с ЕГН: ********** /лист 22/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1764 от 18.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е връчена на жалбоподателите на 18.05.2023 година.

Жалбата е подадена на 31.05.2023 година. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който са жалбоподателите. Правният интерес на жалбоподателят Л.А.Л., с ЕГН: ********** се доказва от представеното ксерокопие на свидетелство за управление на моторно превозно средство №

*********, което с процесната заповед е временно отнето, а правният интерес на жалбоподателя Е. Е. М., с ЕГН: ********** се доказва въз основа на представеното ксерокопие на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство – част втора №

*********, което доказва, че моторното превозно средство, което е временно спряно от движение е именно нейна собственост. Предвид което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП принудителните административни мерки по чл. 106а от ЗАвП се прилагат с мотивирана заповед, която е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощено от него длъжностно лице.

По делото е представена Заповед № 01-553 от 23.11.2023 година, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която в т. 7 началниците на областните отдели на „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП с мотивирана заповед. От Заповед № 304 от

11.07.2022 година / лист 22/ се установява, че подписалият заповедта е на длъжност „началник отдел“ към Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София. С оглед на това може да се направи заключение, че оспорената заповед, с която се прилагат принудителните административни мерки в настоящият случай е издадена от материално и териториално компетентен орган, при наличие на надлежно оправомощаване и предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвП законова възможност за делегиране на правомощията. В съответствие с това липсва основание за отмяна на акта по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвП писмена форма, която съответства на принципното изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и предвид съдържанието й е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. В тази връзка съдът счита за неоснователни доводите обективирани в жалбата досежно липсата на мотивираност от страна на административния орган във връзка с определения срок на принудителните административни мерки, а аргументите на съда за това се изразяват в следното: при наличие на юридически факт, предвиден в съответната хипотеза на нормата на чл. 106а, от ЗАвП органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията принудителна административна мярка и то за посочения в нея срок, в настоящият случай временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, респективно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Тоест в този случай административният орган е обвързан с този диапазон на принудителните административни мерки, регламентиран в закона. Когато обаче органът действа в условията на оперативна самостоятелност, тогава той има възможност да избира измежду няколко решения, всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно, докато когато действа в условията на обвързана компетентност органът има само правомощие да провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и да задължи адресата на мярката да изпълни поведение, предварително определено в закона. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 година, постановено по т.д. № 4/2002 година на ОСС на ВАС, когато органът действа при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса, защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/ или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят издаването на административния акт съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са основание за отмяна на акта. По аргумент от противното, липсата на изложени мотиви в акта, издаден от административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност не опорочава неговото съдържание. В този смисъл е и настоящата константа практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 12968 от 17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 5866/2021 година, Решение № 10262 от 14.11.2022 година, постановено по адм. дело № 3820/2022 година.