Решение № 2154 от 01.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7615/2024
- Вид
- Решение № 2154
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2154 гр. София, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100107615 по описа за 2024 година искове с пр.осн. чл. 55, ал. 1 (без основание) и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - В. И. В., в исковата си молба и уточнение на същата от 25.08.2025г., твърди, че ответникът – ТБ „Инвестбанк” АД, имал пресъдено вземане срещу дружество „Билд Инвест Груп” ООД и срещу ищеца, обективирано в изпълнителния лист издаден на 21.10.2009г. от Районния съд в гр. Смолян. Вземането възникнало по следния начин:
С договор № 025-8103-В/30.06.2008г. банката отпуснала кредит от 2 250 000 евро на смолянското дружество „Билд Инвест Груп” ООД.
На 02.10.2009г. ищецът подписал договор за встъпване в дълга на „Билд Инвест Груп” ООД като солидарен длъжник.
На 15.07.2010г., по молба на банката, ЧСИ Н.К. peг. № 789 в КЧСИ образувал и.д. № 183/2010г.
В периода от 01.10.2014г. до 30.06.2024г. ЧСИ били събрани неправомерно суми с общ размер от 60 883 лева = 30 677,51 €, за периода от 01.07.2019г. до 30.06.2024г., получени от ответника на отпаднало основание.
Задължението на длъжниците по и.д. № 183/2010г. било погасено изцяло и изпълнителното дело било прекратено по закон на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Имало цесия, която не била съобщена.
Така, освен главницата, се претендира и мораторна лихва в размер на 11 541,88 лева = 5 901,27 €, също за периода от 01.07.2019г. до 30.06.2024г.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати посочените 1 суми.
Ответникът – ТБ „ИНВЕСТБАНК” АД, оспорва исковете, като недопустими
(злоупотреба с права).
Цесията проявила действие.
Излага и други доводи, между които и за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Вземането е следствие от влязла в сила заповед по чл. 417 от ГПК, с която „Билд инвест груп“ ЕООД и ищецът са осъдени да платят солидарно на „ТБИ“ АД, главница в размер на 2 49 935,44 €, лихва – 213 674,22 €, и разноски (гр.д. № 20105440100696 по описа на РС Смолян) – л. 8.
В исковата молба се сочи следното: След прекратяването на и.д. № 183/2010 г., в периода от 01.10.2014 г. до 30.06.2024 г., ЧСИ е извършил месечни удръжки от пенсията на ищеца В. В. и тегления от негови сметки в общ размер от 107 188,93 лв., посочени в Справка - Приложение № 8 към им. Всяка една от сумите посочени в Справката е отбелязана от ЧСИ на гърба на изпълнителния лист издаден от Районни съд в гр. Смолян (виж Приложение № 1 към ИМ). Извършените месечни удръжки от пенсията на ищеца са посочени и в удостоверението на НОИ ( Приложение № 7 към ИМ) – л. 4.
По-нататък се сочи, че изпълнителното дело всъщност явно не е било прекратено (изп.д. № 183/2010г. по описа на ЧСИ К. - л. 4 и л. 36), тъй като банката била конституирана като взискател.
Видно от Приложение № 8 (л. 34), за периода от м.10.2014г. до м. 01.2024г. няма процесуално бездействие, което да е продължило пълни две години.
С Решение № 3736 от 24.06.2024г. на СГС по гр.д. № 10098/2023г., влязло в сила на 11.07.2025г., искът на ищеца (депозиран на 08.09.2023г.) по отношение на ответника е отхвърлен, а именно: … исковете, предявени от В. И. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж. к.
"****, срещу ТБ"И. " АД, с ЕИК: **** и със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. ****, с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
- сумите посочени в Изпълнителния лист от 21.06.2010 г. по гр. д. № 696/2010 г. на Районния съд в гр.
Смолян, а именно: сумата от 2 249 935, 44 евро, представляваща главница по Договор за инвестиционен кредит № 025-8103-В/30.06.2009 г., сумата от 213 674, 32 евро, представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009 г.
- 14.06.2010 г., сумата от 154 731, 81 лв. за съдебни разноски, сумата от 47, 31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви по кредита след 14.06.2010 г.
- сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016 г., издаден по т. д. № 2342/2010 г. на СГС, а именно: сумата от 96 369, 83 лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010 г. на СГС, сумата от 116 182, 78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200 лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и
- сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016 г., издаден по в. т. д. № 3638/2012 г. на САС и т. д.
№ 3117/2014 г. на ВКС, Iт. о., а именно: сумата от 14 599, 66 лв. разноски за държавна такса и сумата от 18 059, 59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както и сумата от 29 635, 20 лв. разноски по касационното обжалване, въз 2 основа на които е образувано изпълнително дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията.
Страните по двете дела са идентични. Нови твърдения за факти, даващи възможност да се предположи, че по някаква причина ищецът е платил недължимо суми, не са изложени, освен тези за изтекла материална давност и последващ период от време, и това е единственото обстоятелство, обосноваващо допустимостта на настоящето производство.
Разликата от предходното производство е само, че вече сумите са събрани и последващия период.
В предподното решение, доводът за цесия е разгледан обстойно – например:
Неоснователно е възражението на ищеца за липса на действие на процесните цесии спрямо него предвид липсата на уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Постоянната съдебна практика приема, че действието на цесията между страните настъпва към момента на сключване на договора. По отношение на третите лица и длъжника прехвърлянето на вземането обаче има действие от деня, когато бъде съобщено на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Преди съобщението длъжникът не може да отказва на стария кредитор изпълнение под предлог, че вземането вече не му принадлежи. До този момент цесията има за длъжника значението на res inter alios acta - тя нито го ползва, нито му вреди. Ако длъжникът не изпълни на падежа, той изпада в забава спрямо цедента - /А. К., "Облигационно право. Обща част, четвърто издание от 2007 г., стр. 497 Съответно и в принудителното изпълнение цедентът е легитимиран взискател до получаване на съобщението до длъжника. В процесния случай няма спор, че и двете цесии, както първоначалната от 30.05.2011 г., така и обратната от 05.08.2013 г., с която банката- ответник отново е придобила процесните вземания, не са съобщени на ищеца. Следователно цесиите нямат действие за ищеца. Кредитор по процесните вземания за длъжника- ищец винаги си е била банката- ответник. Интересите на ищеца не са нарушени, доколкото няма твърдение за направено от него изпълнение в полза на цесионера.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоснователно оспорено от ответника и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 24.03.2026г., се установява, че:
1: Представената банкова и счетоводна информация не отразява в пълнота извършената съгласно приложените по делото документи за цесия на процесното вземане.
Необходимите и изискани от експертизата копия на платежни документи за извършеното плащане по цесията (първични счетоводни документи) не са налични според изявлението на банката, т.е. няма как експертизата да се произнесе за документална обоснованост на счетоводните операции по договора за цесия в пълнота. Очевидно е, че главницата по кредита е занулена и в този смисъл тя не е част от баланса на банката, но за експертизата не е ясно какви активи е получила банката (и дали ги е получила) срещу извършеното зануляване на главницата по присъдения кредит.
2. Представената банкова и счетоводна информация е частична, не отразява в пълнота извършената съгласно приложените по делото документи за обратното придобиване на процесното вземане. Констатира се разлика между представените в осчетоводяването стойност на цедираното вземане и стойността на главницата по приложения договор за цесия, което е пояснено от банката с формулировката, цитирана в констатациите. По повод на изискани от експертизата първични счетоводни документи (документи за извършеното плащане от страна на банката към „Макроадванс“ по договора) - представено е само копие 3 на платежно нареждане за 10 000 лева, описано в констатациите по-горе. Констатира се, че има записи по задбалансови сметки, относими към придобиване на вземането в частта главница - представени са документи в този смисъл, но какви средства евентуално е заплатила банката, плащайки налични парични средства за придобиване на портфейла от вземания, включително какви евентуални промени са настъпили по активите и, остава неясно за експертизата.
3. Общ размер на вземанията към 01.07.2024г. по процесния кредитен договор: 4 700 656,16 евро. Според в.л., сумата удостоверява размер на дълга (има препратка и към разбивката, приложена към отговора на иска). Поискани са информативно и визуализация на счетоводни салда - поискана е извадка на екран, от която да е видно състоянието на дълга, но такива данни не са предоставени.
Съдът кредитиран изследването само относно размера на дълга, тъй като останалата част от него е ирелевантна. Съображения за това са изложени в „от правна страна“. от правна страна:
Правната квалификация се определя на базата на твърденията (мотивационната част от исковата молба) от съда, а не от ищеца (съдът определя приложимата правна норма въз основа на твърденията на насрещните страни - както на базата на изложените в исковата молба обстоятелства като основание за предявения иск (без той да е обвързан от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията - Решение№ 50 от 17.02.2011г. по гр.д. № 762/2010г., III г.о. на ВКС; Определение № 59 от 25.01.2011г. по ч.търг.д. № 890/2010г., I т.о. на ВКС). Изложеното е с оглед произволното сочене на норми – в случая чл. 55 или чл. 59 от ЗЗД (съобразно искането, изложено в уточнението). Предмет на първото производство е цялата главница и лихви по които са издадени изпълнителните листове.
Съгласно нормата на чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Твърди се че ответникът е загубил възможността да се ползва от държавна принуда, за да събере вземането си. Това означава, че предметът на първия иск е твърдение, че изпълнителното производство е прекратено поради перемция, а освен това е изтекъл срокът на материалната давност. В този смисъл, например: Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия по вече перемирано дело са без правно значение. Съгласно постоянната съдебна практика перемпцията и давността са различни правни институти, които имат различни правни последици. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Перемпцията е институт на процесуалното право. Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В този смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК. Погасителната давност е институт на материалното право и е свързана с бездействието на кредитора да иска или предприеме изпълнителни действия.
За основателността на иска по чл. 439 ГПК правно релевантна е само погасителната давност. Поради това и съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че през целия период, в който дружество "М. "АД е собственик на вземането, а именно от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. ( две години два месеца и шест дни), не е искано от ЧСИ 4 извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията.