Решение № 2753 от 20.12.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2753 гр.

Пловдив, 20.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА при секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 2531 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.-управител, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 150/23.07.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2013 г. -

31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 31510123 от 17.12.2008 г. в общ размер на 1308,56 лв. и лихва за забава в размер на 489,76 лв.

Жалбоподателят

„ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска отмяна на АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен по съображения, изложени в жалбата, и присъждане на сторените разноски.

Ответникът-Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния представител, в представена писмена защита намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения за това.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото заверено копие на известие за доставяне, процесният административен акт е връчен на 24.07.2019 г., а жалбата е входирана на 31.07.2019г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД

ИБР/ е издадено разрешително за водовземане № 31510123 от 17.12.2008г. на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив (ВиК) от подземни води, чрез един брой каптиран естествен извор, разположен на територията на имот 216, в землището на с. Лясково, Община Асеновград, област Пловдив с разрешено водно количество- до 35 куб.м./денонощно; с лимит на ползваната вода- до 12615 куб.м./годишно.; срок на действие на разрешителното 25 години.

Според условията на разрешителното следва да се монтира на напорния водопровод след помпата водомерно устройство за измерване на добитите и използвани водни количества в срок до един месец от влизане в сила на разрешителното. В случай, че бъде установена неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако в този период не може да бъде установен - от последната проверка на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, до момента на възстановяване изправността на водомерното устройство. Таксата е годишна и се внася от титуляра на разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година по сметка Басейнова Дирекция Източнобеломорски район.

Дължимата такса по разрешителното, издадено от Директора на БД ИБР, на „ВиК" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество, на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр с чл.194, ал.1, т.1, б.”б” вр. с чл. 194, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и съобразно чл.1, т.1, б.”б”, чл.3, ал.1, чл.6, ал.2. чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. в сила до 2016 г. включително, и съгласно чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г. за задълженията за периода 2017 г. по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район".

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с писма с №КД-05-1199 от 30.01.2016г., вх. №КД-05-946 от 26.01.2016 г.; №КД-04-1505 от 31.01.2018 (л.52, л.58, л.75) При извършена проверка по документи е съставен Констативен протокол № ПВ2-117/11.05.2018г., във връзка с изпълнение на условията по разрешително за водовземане № 31510123 от 17.12.2008 г. и определяне на дължима такса за правото на водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, е констатирано, че за периода 01.01.2013г.

- 31.12.2013г. дължимата такса е в размер на 354,00 лв.; 01.01.2014г. -

31.12.2014г. дължимата такса е в размер на 306.00 лв., за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. дължимата такса е в размер на 256,00 лв., 01.01.2016г.-31.12.2016г. дължимата такса е в размер на 263,02лв., 01.01.2017г.-31.12.2017г. дължимата такса е в размер на 129,54 лв.

В посочените

КП е описано, че дължимата такса е изчислена на база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване.

С писмо с изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018 г. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-4159(1) от 21.06.2019 г. управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. (л.41).

С писмо с изх. № ПО-02-415(2)/23.07.2019г., на основание чл.61, ал. 1 от АПК е съобщен АУПДВ № 150 от 23.07.2019 г. и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в четиринадесет срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по 31510123 от 17.12.2008 г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г., в размер на 1308,56 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава. (л.109).

С оспорения

АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г., в размер на 1308,56лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 489,76 лв., тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни години и установяват плащане на такси за 2011, 2012 и 2013 г., но същите не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното разрешително за процесния период. От една страна в самите платежни нареждания не е конкретизирано конкретно за 2013 г. по кои разрешителни е заплатена дължимата такса, а от друга страна от дружеството-жалбоподател не се навеждат възражения, нито се ангажират конкретни доказателства за погасяване на така определените с процесния АУПДВ задължения по разрешително № 31510123 от 17.12.2008г.

От жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени КП № ПВ2-241 от 28.08.2017 г. и декларация за водоползване на ВиК

Пловдив за 2014 г. (л.123 и сл.)

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ).

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.

Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на

Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.

В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.

Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства.

Констатира се, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство, дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ.

Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013-2017г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.

Съдът намира за неоснователно възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.

В издадения акт е посочено ясно разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника.

Размерът на задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода, за което по делото се представят декларации по години, ведно с представените справки по водоизточници, и не се доказа да съществуват разминавания.