Акт № 255 от 29.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Ботевград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20261810102846 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба (ИМ) на „ФИРМА“ АД, ЕИК:

№, АДРЕС, срещу Н. М. Д., ЕГН: **********, АДРЕС, за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19813690 от 31.01.2023 г., предявени при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 3, изр. 2 ГПК.

В ИМ на „ФИРМА“ АД се твърди, че: На 31.01.2023 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ и Н. Д. бил сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 22 000 лв., от които 21 450 лв. били преведени по сметка на ответницата, а 550 лв. били удържани като такса „ангажимент“. Кредитът следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски по 339.89 лв., включващи и застрахователна премия. По силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., вписан на 06.06.2023 г., ищецът придобил правата по кредитното правоотношение. Ответницата преустановила плащанията, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което била уведомена на 23.01.2026 г. Евентуално се поддържа, че изявлението е достигнало до нея с връчването на ИМ.

Ищецът моли Ботевградския районен съд (БРС) да осъди ответницата да му плати 9249.95 евро – главница за периода 15.06.2025 г. – 11.05.2026 г., ведно със законната лихва от 18.05.2026 г. до окончателното изплащане; 613.49 евро – договорна лихва за периода 15.06.2025 г. – 23.01.2026 г.; и 397.87 евро – обезщетение за забава за периода 15.06.2025 г. – 11.05.2026 г. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.

В отговора на исковата молба (ОИМ) Н. Д., чрез адв. Б. Й., оспорва исковете.

Признава сключването на договора и извършването на плащания, но поддържа, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, защото посоченият ГПР не отразява всички разходи по кредита, включително застраховката и таксата „ангажимент“. Възразява, че застраховката е била условие за получаване на кредита, че са налице неравноправни клаузи и нарушение на изискването за размер на шрифта. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост и размера на вземанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

1

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2–3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От представения Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19813690 от 31.01.2023 г. се установява, че страните са се уговорили за кредит в общ размер на 22 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 7 % и ГПР от 7.86 %, със срок от 120 месеца и краен падеж 15.01.2033 г. Месечната погасителна вноска е 339.89 лв., а общият размер на плащанията – 40 786.80 лв.

От банковото бордеро № 35-SS-CU327165 от 31.01.2023 г. се установява, че по сметка на ответницата са преведени 21 450 лв. Разликата от 550 лв. до посочения в договора общ размер на кредита е удържана като такса „ангажимент“.

Заедно с договора е подписан сертификат за застраховка „Защита на плащанията“.

Общата застрахователна премия е 10 216.80 лв., разпределена на 120 месечни вноски по 85.14 лв. Съгласно чл. 1 от договора премията е част от всяка месечна погасителна вноска.

Ответницата не е получила тази сума за свободно разпореждане.

По силата на договора за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г., „ФИРМА“ АД е придобило предприятието на първоначалния кредитор, включително правата и задълженията по процесното правоотношение.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), изготвено от вещото лице В. Л. Т., се установява, че реално предоставената на ответницата сума е 21 450 лв.

Застрахователната премия не е включена при изчисляване на посочения в договора ГПР.

В таблицата към отговора на третия въпрос на ССчЕ са отразени извършени плащания от 3908.67 лв., отнесени за главница, 3224.33 лв., отнесени за договорна лихва, и 2383.92 лв., отнесени за застраховка. Общият размер на тези плащания е 9516.92 лв.

С Разпореждане № 760/29.05.2026 г. по ч. гр. д. № 307/2026 г. на Районен съд – Ихтиман е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповедният съд е приел, че застрахователната премия представлява разход по кредита, който следва да бъде отчетен при определяне на ГПР, и че следва да бъде установена чистата стойност на кредита след приспадане на извършените плащания. На заявителя е указан срок за предявяване на осъдителен иск.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове на „ФИРМА“ АД срещу Н. Д. за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Ответницата противопоставя възражение за недействителност на договора, поради което този въпрос следва да бъде разрешен преюдициално.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта да установи възникването и размера на претендираните вземания, предоставянето на кредитната сума и придобиването на правата на първоначалния кредитор, а ответницата – извършените плащания. Съдът следи служебно за спазването на императивните изисквания на ЗПК и за неравноправни клаузи в потребителския договор.

С оглед на възприетата по-горе фактическа обстановка съдът намира, че е налице договор за потребителски кредит, поради което следва да се произнесе по релевираните основания за недействителност. С оглед свързаността на кредитното и застрахователното правоотношение същите следва да бъдат разглеждани заедно при преценката на общите разходи по кредита. В тази насока съдът намира следното:

На първо място, общият размер на кредита следва да отразява средствата, действително предоставени на потребителя. В случая сумата от 550 лв. е удържана от кредитора като такса „ангажимент“ и не е предоставена на ответницата. Тази сума представлява разход, свързан с отпускането на кредита, а не част от чистата му стойност.

Посочването като част от предоставения кредит не съответства на изискването на чл. 11, 2 ал. 1, т. 7 ЗПК.

На следващо място, застрахователната премия е предварително определена и включена в общия размер на плащанията и в погасителния план. Тя се събира заедно с главницата и договорната лихва чрез една обща месечна вноска. Застраховката е сключена едновременно с кредита и чрез посредничеството на кредитора. При тази свързаност тя е част от условията, при които конкретният кредит е предоставен. Не е установено ответницата да е могла да получи същия кредит при същите условия без този разход.

Следователно застрахователната премия представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК и е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, както се установява и от ССчЕ.

При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК. Този извод съответства и на съображенията на заповедния съд относно разграничаването на предоставения паричен ресурс от разходите по кредита и необходимостта застрахователната премия да участва при определяне на ГПР.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Съдът следва да определи непогасената част от тази стойност в рамките на предявения иск за главница. Не е необходимо кредиторът да предявява отделен иск за връщане на предоставената сума.

Чистата стойност на кредита е реално получената от ответницата сума от 21 450 лв.

От нея следва да се приспаднат всички извършени плащания по процесното кредитно правоотношение, независимо от счетоводното им отнасяне за главница, договорна лихва или включената в погасителните вноски застраховка. Обратното би позволило на кредитора да задържи плащания за разходи по недействителния договор и едновременно да иска повторно връщане на съответната част от предоставения паричен ресурс.

След приспадане на платените 9516.92 лв. от получените 21 450 лв. остава непогасена чиста стойност от 11 933.08 лв., равностойни на 6101.29 евро по официалния курс от 1.95583 лв. за едно евро. Искът за главница следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него до претендираните 9249.95 евро – отхвърлен като неоснователен.

При недействителност на договора ответницата не дължи уговорената възнаградителна лихва. Поради това искът за 613.49 евро за периода 15.06.2025 г. – 23.01.2026 г. следва да бъде отхвърлен изцяло. Не се дължи и претендираното обезщетение от 397.87 евро за забава при плащане на вноските по недействителния договор за периода 15.06.2025 г. – 11.05.2026 г. Изискуемостта на задължението за връщане на чистата стойност на кредита произтича от закона, а не от клаузите за падежите и предсрочната изискуемост на недействителния договор.

Върху присъдената сума от 6101.29 евро се дължи законната лихва от 18.05.2026 г., от която дата е поискано присъждането със заявлението, до окончателното изплащане.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете ответницата следва да заплати на ищеца сумата 1240.49 евро – разноски за държавна такса в заповедния и исковия процес, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в исковото производство. Искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено изцяло като неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответницата сумата 192,70 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен 3 съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН: **********, АДРЕС, да плати на „ФИРМА“ АД, ЕИК: №, АДРЕС, сумата от 6101 (шест хиляди сто и едно) евро и 29 цента, представляваща непогасена чиста стойност на кредита, предоставен по недействителния Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19813690 от 31.01.2023 г., на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от 18.05.2026 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6101 (шест хиляди сто и едно) евро и 29 цента до пълния предявен размер от 9249 (девет хиляди двеста четиридесет и девет) евро и 95 цента като недоказан и неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ АД, ЕИК: №, срещу Н. М. Д., ЕГН:

**********, иск за заплащане на сумата от 613 49 (шестстотин и тринадесет) евро и 49 цента, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19813690 от 31.01.2023 г. за периода 15.06.2025 г. – 23.01.2026 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ АД, ЕИК: №, срещу Н. М. Д., ЕГН:

**********, иск за заплащане на сумата от 397 (триста деветдесет и седем) евро и 87 цента, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19813690 от 31.01.2023 г. за периода 15.06.2025 г. – 11.05.2026 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК №, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1240 (хиляда двеста и четиридесет) евро и 49 цента за разноски по настоящото дело.