Решение № 82 от 17.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Благоевград, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200501022 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „****“ № 13, представляван от председателя В.Б.Б., срещу Решение № 904471/ 29.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1087/ 2019 г. по описа на РС Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както и за необоснованост.

Наведени са в жалбата оплаквания, че ищецът не е спазил преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗК, като видно от материалите по делото, исковата молба е входирана и заведена на 07.05.2019 г. Поддържа се, че моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения е релевантен за преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК, предл. 2, в който може да се упражни правото да се иска отмяна по съдебен ред на всички решения, взети от общото събрание на член- кооператорите – така Решение № 118 от 05.01.2016 г. по т. д, № 1913 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.

Навежда се, че ищецът не е процесуално легитимиран да заведе конститутивния иск по чл. 58 от ЗК. Съгласно, чл. 1 от Закона за кооперациите, „кооперацията е сдружение на физически лица с променлив 1 капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице“, следователно процесуално легитимирани лица да заведат искове по чл.

58 от ЗК и по Закона за кооперациите са само и единствено физически лица, в конкретния случай физическо лице, член на кооперацията-ищец. Законът за кооперациите е специален закон, даващ защита на физическите лица членове, от която не могат да се възползват юридически лица. Не са представени и доказателства, че е възникнало членствено правоотношение, но чрез подаване на молба, приемане на ищецът-кооперация като членкооператор от УС и съответно утвърждаване на това решение от ОС, за валидното възникване на членствено правоотношение. В този смисъл се цитира и съдебната практика на ВКС - Решение № 999/09.02.2007 год., по т.дело № 574/2006 год., според което решение „Доколкото с конститутивния иск, основан на чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите, се упражнява предоставеното от законодателя на отделния член-кооператор потестативно право, да се признае за незаконно или несъобразено с Устава на кооперацията една многостранна сделка, какъвто характер има решението на ОС, касаеща вътрешноорганизационния живот на самоуправляващата се общност, то не е налице правна възможност за надлежното му предявяване от лица или органи, извън изчерпателно посочените в закона, включително и поради липса на правен интерес.”

Поддържа се, че решаващият аргумент на съда е даден в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Първоинстанционният състав сочи, че М.К. била отсъствала от заседание на УС, на което е сменена датата на ОС, поради което тя не я знаела, въпреки че е член на УС. Навежда се, че това е невъзможно, тъй като материалите от всяко проведено УС се изпращат на членовете по имейл. Поддържа се, че отсъствието от заседание на УС не може да бъде основание или оправдание за липса на информация относно резултатите от работата му. Прави се довод, че дължимата грижа, характерна за ролята на член на УС в ЮЛ, което е търговец по смисъла на ТЗ изисква полагането на допълнителни усилия в сравнение с основното понятие за добросъвестност в рамките на общото гражданско право, защото лицето е професионалист, избран от върховния колективен орган на кооперативната организация, в която членува, за да извършва определена работа срещу възнаграждение. Оправданието, че лицето е отсъствало от заседание на УС поради уважителни причини и поради това не е запознато с датата на свикване на ОС, се прави довод, че представлява злоупотреба с право, който извод се потвърждава и от събраните на първа инстанция гласни и писмени доказателства.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички негови части, като съдът постанови друго такова с което, да отхвърли исковете.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови 2 доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се оспорва въззивната жалба.

Поддържа се, че е неоснователно възражението, че исковата молба била подадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл. 58, ал. 3 от ЗК.

Съгласно посочената разпоредба, членът на кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването от деня на узнаването или уведомяването му. В конкретния случай общото събрание е проведено на 19.04.2019 г., като се навежда, че преклузивният срок изтича на 03.05.2019 г. (петък), на която дата исковата молба е подадена по пощата, видно от клеймото върху плика, съдържащ се в кориците на делото. Поддържа се, че „****” е активно легитимирана да оспорва законосъобразността на взетите от общото събрание решения.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за кооперациите, иск, с който се атакуват решения и действия на органите на кооперацията може да предяви всеки член на кооперацията. Членове на кооперативните съюзи, какъвто е „****”, са определен брой кооперации - юридически лица, обединени на териториален принцип - чл. 54 ал. 1 от Закона за кооперациите. Съгласно чл.

54, ал. 3 ЗК, кооперативният съюз е юридическо лице със статут на кооперация. Навежда се, че е налице постоянна съдебна практика, според която, като се изхожда от нормата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗК, членовете на кооперативния съюз са само кооперации - юридически лица. В съдебната практика категорично е застъпено становището, че по аргумент от чл. 58, ал.

2, във вр. с чл. 54, ал. 5 ЗК процесуално легитимирани по отменителния иск по чл. 58, ал. 1 ЗК срещу решения на Общото събрание на кооперативен съюз са кооперациите — юридически лица, които са негови членове. Единствено те са активно легитимирани да оспорват законосъобразността на взетите от общото събрание на кооперативния съюз решения, но не и физическо лице, каквито са изложените във въззивната жалба доводи (в този смисъл е съдебната практика Решение №572 от 28.03.2003 г. наВКС по гр.д.

№1358/2001 г., V г.о., Определение №949 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д.

№710/2010 г., ТК, II т.о.).

Поддържа се, че във въззивната жалба по същество се признава, че двама от пълномощниците на „****” не са получили поканите за общото събрание в предвидения в закона срок, а именно 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание. Оспорват се възраженията, че това обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на приетите решения. Аналогията с Изборния кодекс, която се прави във въззивната жалба е недопустима. Твърди се, че даже и да не е поканен един или двама пълномощници, това не би променило изборния резултат. Докато изборите произвеждани по правилата на ИК, предвиждат срок за регистрация на кандидатите за изборните длъжности, то в Закона за кооперациите и в устава на ответния кооперативен съюз такъв срок не е предвиден. Видно е от 3 протокола от процесното ОС, че кандидатурите са издигнати на самото събрание и непосредствено преди гласуването, като извън предложените от комисията по избора от присъстващи пълномощници са направени и други предложения. Прави се довод, че всеки един от непоканените пълномощници, а чрез него и кооперацията са лишени от правото, както да предлагат, така и да бъдат избирани в органите за управление и контрол на кооперативния съюз, вкл. и да правят предложения и по другите точки от дневния ред, да изложат своите съображения и е напълно възможно при повече участници в избора резултатът да беше съвсем различен. Навежда се, че не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, твърдението във въззивната жалба, че г-жа М.К. е знаела за насроченото годишно общо събрание, тъй като е присъствала на заседание на УС на ОКС, на което е определена датата 19.04.2019 г., тъй като видно от представения по делото протокол № 3 от 19.03.2019 г., УС на ОКС по т. 4 е взел решение общото събрание да бъде проведено на 19.04.2019 г., а г-жа К. не е присъствала на това заседание.

Прави искане за присъждане на разноски.

Постъпила е и частна жалба от „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „****“ № 13, представляван от председателя В.Б.Б., против определение № 905474/ 09.09.2021 г., пост. по гр. д. № 1087/ 2019 г. на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 902710/ 28.06.2021г., подадена от „****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „****“ № 13, представляван от председателя В.Б.Б., ответник по гр.д. № 1087/2019г. по описа на PC Благоевград, чрез адвокат Д.С., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде изменено РЕШЕНИЕ № 904471 / 29.05.2021г., постановено по гр.д. № 1087/2019г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, в частта за разноските, като: по аргумент от текста на чл. 78, ал. 1 от ГПК, да се отхвърли искането на ищеца за заплащане на разноски за адвокат в производството по делото, при условията на евентуалност, да се намали възнаграждението за адвокат до минималния размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, като неоснователна.

Поддържа се, че изводите на съда са неправилни. Навежда се, че е неправилен извода на съда, че решението в частта му досежно произнасяне по разноските е подробно обосновано, като не намирал основания за ревизия на изводите си в посочената част, както и неправилен е извода, с решението по съществото на спора, че възнаграждението следва да бъде намалено на сумата от 1200 лв. Навежда се, че в казуса минималното възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото, съобразно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие е 300,00 /триста лева/, както и правилно е приел съставът на РС - Благоевград.

Дори и при приложение на текста на чл. 8 /понастоящем чл. 9 от наредбата/ да се дължат допълнително по 100,00 лв. възнаграждение за всяко следващо 4 открито съдебно заседание, /по дело с повече от две съдебни заседания/, то минималният размер на възнаграждението ще се определи в размер на 500,00 лв. Навежда се, че ищецът не е представил доказателства за сторени разноски в размер на 200,00лв. по обжалване на определение на PC във връзка с обезпечително производство, при което такива не се дължат на тази страна.

Необосновано и без доказателства в посочената посока, с обжалваното определение съставът на съда е приел, че на ищеца се следват и такива по вид и размер разноски. Оспорва се и преценката на съда, че делото от фактическа и правна страна обосновава присъждане на по- висок от минимално установения по наредбата размер на разноски за адвокатско възнаграждение.

Самото дело не представлява фактическа и правна сложност, при това не обосновава размер на възнаграждението за адвокат, еднократно надвишаващ минимално установения по наредбата. Сочи се, че предявеният иск е неоценяем, като предмет на същия са решения, взети на проведено през 2019 г. Общо събрание на ОКС. Искът е само един, макар, че основанията за незаконосъобразност, изложени от ищеца са няколко на брой. По делото са проведени 4 на брой открити съдебни заседания, събрани са гласни доказателства в лицето на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответника. Ищецът не е ангажирал гласни доказателства. Приети са писмени доказателства. Прави се довод, че делото не представлява фактическа и правна сложност, като се сочи и обстоятелството, че с решението, съставът на съда е отменил свои протоколни определения, с които са открити по реда на чл. 193 от ГПК производства по проверка истинността на документ.