Решение № 306 от 16.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Стара Загора, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500517 по описа за 2026 година

Производството е на осн. чл.267, ал.1 от ГПК във вр. с чл.200 от КТ, и чл.55- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 7685/16.03.2026г. от работодателя /ответник/ търговското дружество „Р.М.“ ООД, гр.С.З., против осъдителното за него първоинстанционното Решение № 140/16.02.2026г., постановено по приключеното гр.д.№ 3370/2025г. по описа на РСгр.Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати на пострадалата си от трудова злополука на 21.08.2024г. работничка /ищца/ - пълнолетната българска гражданка С. Г. К. от с.З., *** съответните суми за частични парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законните последици от това. Твърди, че в обжалваната му осъдителна част първоинстанционното Решение било постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, при несъобразяване със събраните от РС доказателства, че същото било необосновано и недоказано, а присъдените размери на частичните парични обезщетения били необосновано завишен и несъобразен с обстоятелствата по делото, с наличието на съпричиняване от пострадалия работник, с реални условия на място, и с присъждането на подобни обезщетения в региона и в страната за този период от време. Моли настоящия въззивен ОС да отмени атакуваното Решение в обжалваната му част и вместо него да постанови свое Решение по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявените 1 обективно съединени частични искове за главница и лихви в атакуваните им части, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира за направените от него по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 15383/22.05.2026г. от другата страна ищцата /пострадала работничка/ пълнолетната българска гражданка С. Г. К. от с.З., ***, която счита атакуваната осъдителна част на първоинстанционното Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, твърди, че изложените във в.жалба оплаквания се явявали изцяло неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да потвърди напълно в атакуваната му осъдителна част първоинстанционното Решение, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания по делото. Претендира разноските си за това въззивно съдебно производство, със законните последици. Жалбоподателката не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящия въззивен съд.

Представила е своя предварителна писмена Защита вх.№ 13895/28.09.2026г.

Същевременно в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1, 2 и 3 от ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба вх.№ 15385/22.05.2026г. от ищцата /пострадала работничка/ - пълнолетната българска гражданка С. Г. К. от с.З., ***, която счита присъдените с първоинстанционното Решение на РССт.Загора размери на частичните парични обезщетения за твърде занижени, и моли същите да бъдат увеличени от настоящия въззивен съд, със съответните законни последици от това. Развива подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Претендира своето адв. възнаграждение по правилата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с 20 % начислен ДДС. Няма свои нови доказателствени искания в тази връзка пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Насрещната жалбоподателка не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящия въззивен съд. Представила е своя предварителна писмена Защита вх.№ 13895/28.09.2026г.

В законния 1- седмичен срок по чл.263, ал.3, изр.2 от ГПК няма постъпил писмен Отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна – въззивникът – работодател /ответника/ „Р.М.“ ООД, гр.С.З..

В законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК по делото е постъпила ч.жалба вх.№ 13944/11.05.2026г. от ищцата /пострадала работничка/ - пълнолетната българска гражданка С. Г. К. от с.З., *** против негативното за нея постановено в з.з. Определение № 1163/22.04.2026г., с което е била оставена „без уважение“ писмената й Молба вх.№ 7863/16.03.2026г. за изменение на постановеното първоинстанционно Решение относно размера на присъдените й разноски по делото. Развива редица фактически и правни аргументи в тази насока. Моли частната й жалба да бъде изцяло уважена, ведно със законните последици от това. Няма свои 2 нови доказателствени искания в тази насока. Частната жалбоподателка не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящия въззивен съд. Представила е своя предварителна писмена Защита вх.№ 13895/28.09.2026г.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК няма постъпил писмен Отговор на ч.жалба от другата ответна страна - работодателя „Р.М.“ ООД, гр.С.З..

Като се запозна с изложените във въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и в частна жалба фактически и правни оплаквания, със съответните атакуваните части на постановените първоинстанционни Решение и Определение, със събраните от РС доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, въззивният ОС- Ст.Загора счита, че процесните въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и частната жалба са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, че същите са валидно постановени от първоинстанционния РС- Ст.Загора и по тях настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправните им същности, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.

При разглеждането им по същество настоящия въззивен ОС- Ст.Загора констатира, че пред РС са събрани множество писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че страните по делото са били в трудови правоотношения помежду си за съответния период от време, като единствено спорен между страните по делото остава въпроса дали пострадалата работничка има право на процесните парични искови претенции за обезщетения против тогавашния си работодател.

В тази връзка ОС- Ст.Загора счита, че първоинстанционният РС мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че гражданският иск е в занижен размер относно присъденото парично обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществените вреди от претърпените от нея болки и страдания вследствие от нанесените телесни увреждания, и същият очевидно не съответства на претърпените от нея морални вреди в резултат на настъпилата трудова злополука /инцидента/, което се явява в очевидно противоречие с принципа на справедливост и с което не може да се репарират напълно нанесените морални вреди на пострадалата. В тази връзка така присъдената от РС парична сума очевидно не съответства и на относимата съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, свързани с едно такова увреждане на човешкия живот и здраве и със съответните по размер парични компенсации към момента на увреждането /инцидента/ - 21.08.2024г.

При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора установи, че РС правилно е приел, че са били налице всички законови предпоставки и че следва да бъде ангажирана имуществената отговорността на ответника/работодател/ по делото, като в конкретния случай са били налице всички елементи и исковите претенции се явяват напълно основателни и доказани по основания и по размири. В тази връзка РС мотивирано, 3 законосъобразно и правилно е приел, че не е налице никакъв принос от страна на пострадалата. Същевременно присъдената й парична сума се явява значително занижена, което по никакъв начин не съответства на константната съдебна практика при аналогични казуси за парично компенсиране на вреди от този тип, като с това безспорно не може да се репарират в пълен обем претърпените вреди от морално естество у пострадалата. В случая РС немотивирано, необосновано и неправилно е определил размера на паричния еквивалент на претърпените от пострадалата морални вреди, като първоинстанционния съд само формално е маркирал част от законовите критерии относно приложение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне нетния размера на присъденото парично обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалата. Но същият не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти и обстоятелства, свързани с броя и вида на уврежданията на пострадалата, продължителността на нейното възстановяването, неудобствата и ограниченията във връзка с това, влошеното качество на живот й, възрастта на пострадалата към момента на инцидента, интензивните болки, които е търпяла, както и отражение на настъпилия инцидент върху психиката й. В резултат на което и РС не е определил напълно правилно размера на необходимата и достатъчна парична сума за репариране на причинените морални вреди на пострадалата.

Също така РС не е съобразил вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалата, че причиненото й телесно увреждане при процесната трудова злополука се явява необратимо, че е налице безспорна ампутация на част от безименния пръст на лявата й ръка. По делото пред РС се е установило, че пострадалата освен физическата необратима загуба на част от безименния си пръста на лявата ръка, е получила и продължителна психическа травма, за която съдебно- психологичната експертиза /приета без никакви възражения от която и да е от страните/ е категорична, че е нарушила обичайния житейски ритъм и пълноценното личностово, трудово и социално функциониране на пострадалата. В конкретния случай претърпяната от пострадалата психологическа травма е значителна по вид, интензитет и продължителност, като в значителна степен е и с траен характер. Установено и доказан е било пред РС, че преживеният стрес вследствие на трудовата злополука е довел у пострадалата до изразен депресивен епизод, съпроводен с невротична и афективна симптоматика. В резултата на което е безспорно установено и доказано още пред РС, че присъденото присъденото на пострадалата парично обезщетение по размер е значително занижено, като не е съобразено в достатъчна степен с вида и характера на нанесените й телесни увреждания. Още повече, че събраните пред РС данни относно прогнозираните срокове за възстановяване на пострадалата винаги се явяват средностатистически, като обикновено на практика в почти всички случаи срокът на възстановяване е по- продължителен от предварително прогнозирания. Също така въззивният съд констатира, че РС не е отчел в 4 достатъчна степен претърпяната от пострадалата оперативна интервенция и свързаните с това нейни болки и страдания към онзи моменти, както и впоследствие в един сравнително продължителен период от време. РС не е взел в достатъчна степен предвид много ниската възраст на пострадалата към датата на процесния инцидент /само 19 г./, че тя никога няма да се върне към предишния си нормален начин на живот и не е било достатъчно отчетено и отражението на процесния инцидент върху психиката на твърде младата тогова пострадала.

Не е налице достатъчно задълбочен анализ на всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства по делото, които само формално са описани, без реално да са обсъдени и отчетени при определяне размера на дължимото справедливо парично обезщетение. В резултат на което при определяне на претендираното и дължимо парично обезщетение РС неправилно и необосновано е определил неговия занижен размер, който не съответства на действително претърпените от пострадалата болки и страдания и с него не може да репарират в пълна степен нанесените вреди от морално естество в адекватен паричен размер. При определяне на конкретния размер на обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД разбирането за справедливост се явява законов критерий, по който следва да бъде определен необходимия и достатъчен за възмездяване на вредите размер на обезщетение, като заместваща поправянето им облага. Като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Наред с това въззивният съд констатира, че в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение РС- Ст.Загора изобщо не сочи и не се взема предвид и установения лимит на застрахователя, към датата на инцидента е бил тогава 10 420 000 лв., и съгласно задължителната съдебна практика по аналогични казуси е един от основните критерии, които следва да се вземат предвид при такива ситуации.