Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20620 от 14.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25173/2023
Вид
Решение № 20620
Подписан
14.11.2024
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20620 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20231110125173 по описа за 2023 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закон, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ......................... твърди, че ответницата М. В. В. с ЕГН**********, живееща в гр.

...................., сключила с .................... договор, по силата но който неучастващото в делото лице предоставило на пари в заем. Ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума в срок. Така за нея възникнало задължение да плати и обезщетение за забава. Ищецът и заемодателят сключили договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърлил на ищеца вземането си срещу ответницата.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

394.46 лева главница по договор за заем;

120.10 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 05. VІІ. 2016 година до 05.

VІІ. 2019 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение на 19. VІІ. 2019 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата не представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс, нито оспорва иска по друг начин. В открито съдебно заседание твърди, че не е сключвала процесния договор за заем.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за заем:

На 20. V. 2015 година в .................... сключва с ответницата представен по делото с исковата молба Договор за кредит за потребителски кредит, по силата на който се задължава да предаде в собственост на ответницата сумата от 400.00 лева, а ответницата се задължава да върне заетата сума. Според експертното заключение върху договора, на мястото на „подпис на клиента“ е положен подпис от ответницата.

2. По сключването на договор за цесия:

.................... упълномощава ищеца да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съдът установява обстоятелството от представено по делото с исковата молба пълномощно.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 19. VII. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 28. ХI. 2019 година по частно гражданско дело №41732 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 21. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №....... с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 12. IV. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 12. V. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Тъй като ищецът твърди, че е цесионер, той следва също да докаже прехвърлянето на 2 вземането и уведомяването на длъжницата за него от цедента.

По посочени по-горе съображения съдът намира, че между ответницата и .................... е съществувало облигационно отношение: договор за заем. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства. Ответницата не твърди да е изпълнявала задълженията си по договора.

По делото не се установи обаче ищецът в настоящото производство да е придобивал качеството на кредитор по отношение на ответницата. Твърденият от ищеца договор за цесия не е представен по делото, въпреки че съдът е оставил исковата молба без движение с изрични указания в такъв смисъл. За сключването на договора може само да се предполага от представените по делото пълномощно и удостоверение.

Дори да се приеме, че представените пълномощно и удостоверение явстват за сключването на договор за цесия, от тях не може да се установи размера на задължението: в пълномощното не са посочени дори имената на длъжниците, а в удостоверението е посочена обща сума, за която съставлява и главница, и лихва, и такси. По тази причина съдът не може да установи коя част от прехвърлената сума е главница и каква част – такси, за каквито ищецът не претендира.

Водим от изложеното съдът счита, че няма доказателства, че ищецът е кредитор на ответницата, нито точно за каква сума. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3. По иска за обезщетението за забава :

Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът намира, че следва да отхвърли и акцесорния иск за обезщетение за забава като неоснователен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода от производството, ищецът дължи на ответницата разноските по делото. Ответницата обаче не представя доказателства за направени разноски, затова съдът не присъжда такива.

На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ищецът дължи на Софийския районен съд и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 230.00 лева.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ......................... вземане за следните суми:

394.46 лева главница по договор за заем,

120.10 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 05. VІІ. 2016 година до 05.

VІІ. 2019 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19. VІІ. 2019 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28. ХI. 2019 година по частно гражданско дело №41732 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против М.

В. В. с ЕГН**********, живееща в гр. ...................., съществува.

3

2. ОСЪЖДА ......................... да плати на Софийския районен съд разноски в размер на 230.00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4