Решение № 40 от 19.03.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сливница, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100772 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от В. В. П. срещу „Е.****“ ООД, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4102.70 евро, представляваща неустойка за забава по чл.8, ал.2 от договор за строителство от 17.04.2024 г. за изграждане до груб строеж на гараж и салон за красота в УПИ VII-712, в.з.

Симеоново – Драгалевци – III част, т-н Витоша, град София за периода 19.08.2024 г. до 18.10.2024г и 519.12 евро – законна лихва за забава върху неустойката за периода 19.10.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за строителство от 17.04.2024 г. за изграждане до груб строеж на гараж и салон за красота в УПИ VII-712, в.з. Симеоново – Драгалевци – III част, т-н Витоша, град София.

Извършването на строителните работи е следвало да приключи в рамките на 80 дни от започването им. Твърди се, че ищецът заплатил поисканите авансово суми за започване на строителството. Същото започнало на дата 30.05.2024 г., като работата не е изпълнена изцяло, не е предадена на възложителя и не е приета от него. Срокът за извършване на СМР е изтекъл на 18.08.2024 г. Ответното дружество е преустановило работа по обекта и не е завършил същия, поради което ищецът счита, че са налице предпоставките за начисляване на неустойка за забава, предвидена в чл.8, ал.2 от договора, съгласно който се дължи такава в размер на 0.5 % за всеки ден забава. Твърди се забава за периода 19.08.2024 г. до 18.10.20.2024 г., когато договорът е развален от ищеца с нарочно писмено изявление, с което и ответникът е поканен да заплати претендираната неустойка. Претендира се и обезщетение за забава върху неустойката за периода 19.10.2024 г. до 09.10.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Районен съд-Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и събрани доказателства, като съдът счита, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа следните разноски: 187.43 евро, заплатена държавната такса и 1022.58 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство или общо 1210.01 евро, които ще се присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Претендират се и разноски за обезпечителното производство, проведено по ч.гр.д. № 9850/2025 г. по описа на РС – В..

Видно от 9850/2025 г. по описа на РС – В. по исковете, предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Присъждането на разноски в обезпечителното производство е предпоставено, освен от уважаването на иска, който е обезпечен и от представяне на доказателства за направата на такива разноски в самото обезпечително производство до неговото приключване, а не покъсно – в исковото такова.

Видно от ч.гр.д. № 9850/2025 г. по описа на РС – В. по него са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 20.45 евро за образуването му и 7.67 евро – за обжалване или общо 28.12 евро, които разноски ще бъдат присъдени, с оглед изхода на спора. В обезпечителното производство не е представен договор за правна защита и съдействие. Същият е представен за първи път в настоящото производство, поради което съдът приема, че тези разноски не са представени своевременно – в производството, за които се отнасят, което е самостоятелно такова и отделно от исковото, макар и да се присъждат в настоящото такова, поради което не подлежат на присъждане. В този изричен смисъл е Определение № 396 от 28.07.2017 г. по ч.т.д. № 729/2017 г. по описа на ВКС, I ТО.

Останалите претендирани разноски в размер на 102.26 евро – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по налагане на обезпечението и 60.33 евро 2

– заплатени такси в изпълнителното производство, не следва да се присъжда. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото /в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т.о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., ТК и др./

Предвид изложените мотиви, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е.****“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Е.“ № 26 ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** сумата в общ размер на 4102.70 евро, представляваща неустойка за забава по чл.8, ал.2 от договор за строителство от 17.04.2024 г. за изграждане до груб строеж на гараж и салон за красота в УПИ VII-712, в.з. Симеоново – Драгалевци – III част, т-н Витоша, град София за периода 19.08.2024 г. до 18.10.2024г и 519.12 евро – законна лихва за забава върху неустойката за периода 19.10.2024 г. до 09.10.2025 г., както и сумата в размер на 1210.01 евро – разноски в настоящото производство и 28.12 евро – разноски по ч.гр.д. № 9850/2025 г. по описа на РС – В..

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сливница, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100772 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от В. В. П. срещу „Е.****“ ООД, с която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4102.70 евро, представляваща неустойка за забава по чл.8, ал.2 от договор за строителство от 17.04.2024 г. за изграждане до груб строеж на гараж и салон за красота в УПИ VII-712, в.з.

Симеоново – Драгалевци – III част, т-н Витоша, град София за периода 19.08.2024 г. до 18.10.2024г и 519.12 евро – законна лихва за забава върху неустойката за периода 19.10.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за строителство от 17.04.2024 г. за изграждане до груб строеж на гараж и салон за красота в УПИ VII-712, в.з. Симеоново – Драгалевци – III част, т-н Витоша, град София.

Извършването на строителните работи е следвало да приключи в рамките на 80 дни от започването им. Твърди се, че ищецът заплатил поисканите авансово суми за започване на строителството. Същото започнало на дата 30.05.2024 г., като работата не е изпълнена изцяло, не е предадена на възложителя и не е приета от него. Срокът за извършване на СМР е изтекъл на 18.08.2024 г. Ответното дружество е преустановило работа по обекта и не е завършил същия, поради което ищецът счита, че са налице предпоставките за начисляване на неустойка за забава, предвидена в чл.8, ал.2 от договора, съгласно който се дължи такава в размер на 0.5 % за всеки ден забава. Твърди се забава за периода 19.08.2024 г. до 18.10.20.2024 г., когато договорът е развален от ищеца с нарочно писмено изявление, с което и ответникът е поканен да заплати претендираната неустойка. Претендира се и обезщетение за забава върху неустойката за периода 19.10.2024 г. до 09.10.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Районен съд-Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и събрани доказателства, като съдът счита, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа следните разноски: 187.43 евро, заплатена държавната такса и 1022.58 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство или общо 1210.01 евро, които ще се присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Претендират се и разноски за обезпечителното производство, проведено по ч.гр.д. № 9850/2025 г. по описа на РС – В..

Видно от 9850/2025 г. по описа на РС – В. по исковете, предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Присъждането на разноски в обезпечителното производство е предпоставено, освен от уважаването на иска, който е обезпечен и от представяне на доказателства за направата на такива разноски в самото обезпечително производство до неговото приключване, а не покъсно – в исковото такова.

Видно от ч.гр.д. № 9850/2025 г. по описа на РС – В. по него са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 20.45 евро за образуването му и 7.67 евро – за обжалване или общо 28.12 евро, които разноски ще бъдат присъдени, с оглед изхода на спора. В обезпечителното производство не е представен договор за правна защита и съдействие. Същият е представен за първи път в настоящото производство, поради което съдът приема, че тези разноски не са представени своевременно – в производството, за които се отнасят, което е самостоятелно такова и отделно от исковото, макар и да се присъждат в настоящото такова, поради което не подлежат на присъждане. В този изричен смисъл е Определение № 396 от 28.07.2017 г. по ч.т.д. № 729/2017 г. по описа на ВКС, I ТО.