Определение № 586 от 30.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Ловеч, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Въззивно частно гражданско дело № 20244300500388 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Екатерина Спасова Костадинова, против Разпореждане № 1393/02.06.2024г., пост.по ч.гр.д.№929/2024г. на РС-Ловеч, в частта, в която са отхвърлени претенциите за лихви,а от главницата е извършено прихващане с всички изплатени суми по уговорените допълнителни услуги „Фаст“. Излага,че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи правата си.Неправилно при произнасянето съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП, предвиждаща,че преценката на неравноправната клауза не включва отделянето му от основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението-от една страна и от друга-стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми. Счита,че е следвало да се присъди и договорното възнаграждение, тъй като при договарянето му са спазени законовите императивни изисквания,налице са и условията за присъждането му доколкото кредиторът е изпълнил ангажимента си да предостави уговорената сума в заем. В договора ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите и тя е спазена,а уговореният размер е в законовите граници.Не се съгласява и с отхвърлянето на претенцията за законна лихва и развива,че тя е законова последица от предявяване на иска и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,характерен за иска по чл.86 от ЗЗД. В подкрепа се позовава и на ТРеш.

№3/2017г.Неправилно е отхвърлено заявлението и за лихвата за забава,тъй като тя представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.Всички претенции са конкретизирани по размер и период,поради което счета,че неправилно са отхвърлени.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и заявлението се уважи изцяло.Претендира и направените разноски в размер на 15лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 05.06.2024г., а жалбата е подадена на 12.06.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 929/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.05.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 929/2024г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане срещу А. С. А. от с.Микре,Ловешка област, в общ размер от 3417.3лв., от който- остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 1539.24лв., договорно възнаграждение в размер на 482.36лв. за периода от 25.06.2022г. до 06.07.2023г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“- 354.19лв., за услугата „Флекси“- 0 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислени на 10.07.2022г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с период повече от 90 календарни дни,начислени на 24.09.2024г.,в размер на 400лв., лихва за забава от 322.25лв. от 26.02.2022г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 06.07.2023г., законна лихва в размер на 289.26лв.,за периода от 06.07.2023г.

(датата на изтичане на погасителния план), до 29.05.2024г., законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № *** от 09.11.2021г., сключен между А. С. А. и „Профи Кредит България” ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита А. А. е подала искане за отпускане и е получила разяснения, въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние. След одобрение е сключен Договор за потребителски кредит с № *** на 09.11.2021г., подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 141.72лв. и падежна дата на 25-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 482.36лв. за периода от 25.06.2022г. до 06.07.2023г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение е за допълнителния пакет „Фаст“ от 354.19лв.

Твърди се,че Силвия Миткова е направила седем вноски и е изпаднала в забава. Във връзка със забавеното изпълнение кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране,определени в Тарифата за таксите на „Профи Кредит България“ЕООД. Затова на 10.07.2022г.(изпадане в забава над 14 дни)е начислена сумата 30лв., а на 24.09.2022г.(забава над 90 ди)е начислена сумата 400лв. За периода на забавата- 26.02.2022г. до 06.07.2023г. длъжникът дължи и мораторна лихва в остатъчен размер от 322.25лв.Към подаване на заявлението срокът на договора е изтекъл-на 25.07.2023г.

Пояснява,че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна лихва.

Претендира и разноски – 68.35лв.-държавна възнаграждение и 80лв.за подготовка на документи. такса,

180лв.-юрисконсултско

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с № *** от 2

09.11.2021г., подписан при Общи условия, Погасителен план към договора,доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

С обжалваното Разпореждане №1393/02.06.2024г. РС-Ловеч е уважил заявлението в частта за главница до размера на 974.94лв.,като е извършил преизчисление с приспадане на платеното от длъжника по неравноправните клаузи(564.30лв.). Заявлението е отхвърлено за размера на главница над 974.94лв.до пълния претендиран размер, за закупени пакети,за договорно възнаграждение,за договорна и мораторна лихви. Присъдена е законна лихва върху главницата с начало от 30.05.2023г.до изплащането й.Отхвърлено е искането за присъждане на разноски.

Издадена е Заповед № 495/02.06.2024г.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При съобразяване, обаче на факта, че към момента на подаване на заявлението вече е настъпил крайният падеж на задължението- изтекъл е срокът от 24м., то съдът приема,че изискуемостта на вземанията вече е настъпила.

При произнасянето си съдът съобразява,че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,при категоричните данни,че кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е,че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

С оглед на тези критерии съставът се съгласява с РС-Ловеч, че клаузата за допълнителен пакет услуги „Фаст“ е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Касае се за възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият и получилият такъв.

Ясно е,че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна,тъй като води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

На следващо място-видно от погасителните планове-в месечната погасителна вноска е включена и сумата, дължима за уговорената допълнителна услуга. Същата влиза и като основа, от която се определя и дължимата възнаградителна лихва,съотв.и на лихвата за забава. При посоченото от заявителя погасяване от кредитополучателя на 7 месечни вноски,е ясно,че е извършено плащане, съответно са погасявани и ангажиментите за главница, за договорната лихва, но също и за допълнителната услуга. С оглед на приетата по-горе недействителност на уговорката за тази услуга и предвиденото й отражение в размера на месената вноска, става ясно,че кредитополучателят реално е погасявал и по описаните по-горе неравноправни клаузи,което се явява недължимо платено. При това положение не може да се установи точно с тези 7 бр. изплатени вноски каква част от вземанията са погасени-от главници, от договорни лихви,съотв.лихва за забава. Не може да се установи реалният размер на дълга.

В този смисъл съставът не се съгласява с извършеното от РС-Ловеч преизчисляване.

Правомощията на съда в производството по чл.410 от ГПК са ограничени до преценка въз основа на твърденията на заявителя, налице ли е вземане и изискуемо ли е. Анализ какъв е размерът му, действия по коригиране на размера с извършените вече погасявания, прихващане, следва да се извършват едва в бъдещ исков процес,в който претенцията ще се разгледа по същество.

3

Извършените от първоинстанционния съд пресмятания на практика представляват компенсация на изпълнението, каквото може да извършва кредиторът (на този етап) и излизат извън правомощията му на заповеден съд в производство по чл.410 от ГПК. Безспорно,по правилото на чл.23 от ЗПК по обявен за недействителен договор не се дължат лихви и други разходи,но в случая и тази преценка следва да се направи при разглеждане на претенцията по същество. Затова съставът намира, че заявлението е следвало да се отхвърли изцяло, но с оглед забраната да се влошава положението на обжалващия, тук не може да ревизира разпореждането в частта,с която е уважено за главницата до сумата 974.94лв. При произнасянето си съставът съобразява и постановеното в Решение С-170/21 на СЕС.

По изложените съображения