Решение № 1641 от 05.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. София, 05.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110173870 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от В. А. И. срещу „Банка ДСК“ АД. Предявен е конститутивен иск за унищожаване на договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г. – сключен при невъзможност В. А. И. да разбира свойството и значението на постъпките си, а евентуално за унищожаване на договора като сключен при измама.

В исковата молба се твърди, че В. И. е със затруднена мисловна дейност и намалено зрение. На 03.02.2021 г. ищецът бил в кафене в гр. София, кв. „Захарна фабрика“, където го заговорили двама души. Казали му, че нямали пари и го помолили да им купи телефон за 60 лв., като се разбрали да му дадат парите след това. Отишли в офис на „ВМ Дистрибюшън“ ЕООД и там ищецът сключил договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г. Ищецът подписал всички документи без да знае какво подписва. Нямал намерение да сключва договор за телефон за 1999 лв. и не бил получил телефон Apple Iphone 12, 128GB, Blue.

Сочи, че двете лица са го въвели в заблуждение относно предмета на договора. Освен това не могъл да разбере свойството и значението на своите действия. Моли за унищожаването на договора. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от „Банка ДСК“ АД. Намира исковата молба за нередовна. По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че ищецът е потвърдил договора по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЗД като е погасил дължимите по договора суми. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно правната квалификация и съединяването на претенциите:

Когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност. Основанията за унищожаемост следва да се разгледат в условията на евентуалност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда – виж решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗЗД и евентуален по чл.

29, ал. 2 ЗЗД. Съдът следва да разгледа първо претенцията съобразно по-тежкия порок /поради неспособност да се разбират или ръководят действията/, а и такава е волята на ищеца съобразно твърденията в исковата молба.

С определение от 21.09.2022 г. съдът е отделил като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: че между страните с сключен договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г., ОУ и приложения към него, както и, че ищецът е подписал договора, ОУ и приложенията към него, както и фактура № 2428 от 03.02.2021 г.

От заключението по съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице М. К., се установява, че към периода на сключване на сделката при ищеца е била налице психоорганична симптоматика с умерено /към тежко по отношение на репродуктивната памет/ нарушени когнитивни функции и структурни мисловни разстройства с тежко нарушени абстрактно-аналитични възможности. Според вещото лице тази симптоматика не достига до степен на дементен синдром, но може да се прецени диагностично като умерено изразен психоорганичен синдром. Психоорганичната симптоматика при ищеца била довела до дезадаптивно поведение със снижени оценъчни и критични възможности, крайно недооценъчно, необмислено и лесно манипулируемо поведение, т. е. годността му да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката са били ограничени. Според вещото лице може да се предположи, имайки предвид степента на когнитивния дефицит и тежко снижените абстрактно-аналитични възможности, че ищецът не би могъл да възприеме и осмисли значението на сложни юридически текстове. Вещото лице сочи, че наличието на сериозна стресова ситуация и външен натиск биха нарушили годността на ищеца да ръководи действията си, но не и да разбира тяхното свойство и значение.

При изслушването на заключението по СПЕ в о. с. з. на 12.12.2022 г. вещото лице конкретизира, че към момента на процесната сделка действията на ищеца да разбира и 2 ръководи постъпките си са били крайно ограничени, като ищецът е бил в крайна степен улеснен от неговото поведение, което е безкрайно недооценъчно, некритично и лесно манипулативно. Психоорганичният синдром нарушава мисленето, паметта, интелекта, мисловните разстройства на ищеца са доста нарушени, абстрактно-аналитичните му възможности са тежко нарушени.

Свидетелят В. Г. твърди, че през 2007 г., когато е срещнала В. И. след дълго отсъствие от страната дори не е могла да го познае, тъй като е бил много променен, като посочва, че ментално е бил загинал, почти не е могъл да говори. Ищецът й разказал на 04.02.2021 г. какво се е случило на 03.02.2021 г. – докато ищецът си пиел кафето в кв.

„Илинден“, спряла кола с двама младежи, единият слязъл и започнал да го моли да му услужи с личната си карта, защото загубил своята, а му трябвало спешно да си купи телефон, като накрая ищецът тръгнал с тях към МОЛ „София“, където купил процесния телефон. Свидетелката и ищецът отишли заедно в магазина, откъдето е купен телефонът, но служителят, който продал телефона, не бил на смяна, друг служител от магазина разказал, че този служител, който му е продал телефона, е правил и други измами. Според показанията на свидетеля в деня, в който са накрали ищеца да закупи телефона, едното момче, което го е карало да му услужи с личната си карта, е отишло при служителя да правят пазарлъка, а другото момче, което е било шофьорът, го е дръпнал настрани, за да не чуе и разбере какво става. След това извикали ищеца да подпише договора и той го подписал. Свидетелят Г. сочи, че ищецът й се обадил на същия ден на процесната случка, като той подозирал какво се е случило, просто искал да направи услуга – л. 96.

Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но кредитира същите като логични и последователни.

Прието е по делото извлечение за движението по договор за кредит – л. 68, което не е оспорено от ищеца. От извлечението се установява, че сумата по договор за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г. е изцяло предсрочна погасена на 16.06.2022 г.

По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:

По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че макар В. А. И. да е бил формално дееспособен при сключването на договора за стоков кредит № 614624 от 03.02.2021 г., то той не е съзнавал последиците от изразеното съгласие, тъй като не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД – ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетата медицинска експертиза заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, 3 съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент – виж решение № 144 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 5100/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 14/2010 г. на III г. о. на ВКС.

Ако страната има психична болест, алкохолна, наркотична или друга зависимост, това не е достатъчно за унищожаване на сделката – трябва по несъмнен начин да бъде установено състоянието на страната в онзи минал момент, когато е сключена сделката.

Способността да се разбират или ръководят действията има своите степени. Човек може да разбира и да ръководи действията си, дори съзнанието му да е помрачено от преумора, пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от различни упойващи вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори известно слабоумие. Ако способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е ограничена, преценява се сложността на договора и неговите правни последици. Ограничената способност да се разбират или ръководят действията може да улесни извършването на измама или изпадането в грешка, но в този случай измамата, съответно грешката ще са основание за унищожението.

Настоящият съдебен състав приема, че единствено трайната неспособност да се разбират или да се ръководят действията обуславя унищожаемост по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл и ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В случая от кредитираната СПЕ се установява, че към датата на сключване на сделката у ищеца няма основание за обсъждане на умствена недоразвитост, не е достигнат дементен синдром, т. е. годността да разбира и да ръководи действията си към момента на сключване на сделката са били ограничени, но не е била налице пълна неспособност да разбира и да ръководи действията си. Заключението на вещото лице кореспондира и с останалите доказателства по делото. Свидетелят Г. сочи, че ищецът й се обадил още същия ден на 03.02.2021 г., искал да разкаже за случилото, като подозирал какво се случило. Според свидетеля В. И. искал просто да направи услуга. От обясненията на В. И. в ДП /които в тази им част могат да се ползват от настоящия съд по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден факт – когато страната е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията с насрещната страна по гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд виж решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр. д. № 3114/1997 г. на IV г. о. на ВКС / се установява, че единият от двамата мъже му обещал 100 лв. за услугата да ползва личната му карта, за да купи телефон, тогава ищецът се съгласил да му услужи, като след сключването на договора мъжът му дал 100 лв. – виж л.

23-24 от пр. пр. № 10774/2021 г. на СРП.

Обсъждайки съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване наличието на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си. Обстоятелството дали ограничената му годност да разбира и ръководи действията си е улеснена от обещанията от двамата неизвестни мъже е 4 относимо към фактическия състав на иска за унищожаване поради измама. Ищецът при липса на слабоумие или душевна болест доброволно се е съгласил срещу парично възнаграждение да услужи с личната си карта и да подпише документи, като веднага след това се е обадил да разкаже на свидетеля Г. какво е станало, подозирайки за случилото се. Искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие следва да се разгледа и предявеният евентуален иск по чл. 29, ал. 2 ЗЗД:

Фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки, включва следните елементи: 1./ да е сключена сделка; 2./ едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение; 3./ заблуждението да е предизвикано умишлено от трето за сделката лице, като другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4./ сделката да е сключена поради заблуждението.