Определение № 3608 от 14.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3608 гр. София, 12.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Антон Н. Урумов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20231100606837 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл.

306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адвокат Е.И.Д., повереник на гражданския ищец „И.Г.“ АД, срещу определение № 1544 от 10.05.2023 г., постановено по НОХД № 7541/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 7 състав, с което К.М.П. е осъдена да заплати в полза на гражданския ищец „И.Г.“ АД направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920 лева.

В документ, озаглавен „молба“, адв. Е.Д. заявява, че заплатеното от „И.Г.“ АД адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева, от които 1000 лева представляват данъчна основа и 200 лева – начислен ДДС. С молбата е отправено искане до СРС да допълни определението си, като присъди в полза на „И.Г.“ АД и сумата от 184 лева, представляващи ДДС върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение от 920 лева. Към молбата е приложена фактура № 0000000013/27.04.2023 г. като писмено доказателство за обстоятелството, че адв. Е.Д. е регистрирана по ЗДДС.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, депозиран в СРС на 15.06.2022 г., Софийската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.М.П. в извършването на престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 7541/2022 г., по описа на СРС, НО, 7 състав.

В съдебното производство е бил конституиран граждански ищец 1 „И.Г.“ АД, който е бил представляван от адв. Е.Д. (с пълномощно на л. 74 от НОХД № 7541/2022 г., СРС). По делото са били проведени четири открити съдебни заседания. Адв. Д. е взела участие в две от тях – на 31.01.2023 г. и на 27.04.2023 г. „И.Г.“ АД е заплатило на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева (извлечение от платежно нареждане, л. 76 от НОХД № 7541/2022 г., СРС).

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.04.2023 г., съдът е одобрил постигнатото между представителя на СРП и защитника на подсъдимата споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото. В същото заседание адв. Д. е направила искане за присъждане на направените от гражданския ищец разноски в размер на 1200 лева. По това искане съдът е обявил, че ще се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

В закрито заседание, проведено на 10.05.2023 г., СРС е постановил определение, с което е осъдил К.М.П. да заплати в полза на гражданския ищец „И.Г.“ АД направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 920 лева. За да присъди сумата в посочения размер, съдът е съобразил, че адв. Д. е участвала в две проведени съдебни заседания по делото и е приел, че претендираното възнаграждение в размер на 1200 лева се явява прекомерно спрямо стандартите, установени в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивният съд не е надлежно сезиран с частна жалба срещу първоинстанционен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК. Настоящото производство е инициирано по молба на повереника на гражданския ищец, която е била адресирана до Софийския районен съд, а не до Софийския градски съд. На следващо място, от съдържанието на документа става ясно, че адв. Д. не изразява несъгласие срещу определения от първоинстанционния съд размер на адвокатско възнаграждение. Повереникът е отправил искане до районния съд за допълване на постановеното от него определение, като бъде присъден дължимият данък върху добавената стойност върху определеното от съда възнаграждение. По своя характер искането представлява ново искане за разноски, доколкото преди депозирането на процесната молба не е била заявена такава претенция, респ. липсва произнасяне на първата инстанция по дължимостта на същата и не може настоящата съдебна инстанция да се произнесе за първи път по нея. Произнасяне по чл. 189 от НПК, съответно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е всякога възможно, независимо от това на кой етап се намира наказателното производство (определение от 25.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 224/2019 г., I н. о., НК). В настоящия случай искането на повереника е съобразено с новонастъпило обстоятелство – определения от 2 районния съд размер на адвокатско възнаграждение, поради което същото е допустимо и подлежи на разглеждане от компетентния съд.

По тези съображения делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по направеното искане по реда на чл. 189, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. II от НПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД № 6837/2023 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав.

В Р Ъ Щ А делото на СРС за произнасяне по молба с вх. № 143496/22.05.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3