Решение № 111 от 30.01.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 111

Монтана, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20257140700418 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от А. С. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.5 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0996-000163 от 18.12.2025год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана, с която на жалбоподателката за установено с АУАН сер. GA №4743214/17.12.2025г. административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.първо от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУ МПС №*********.

В жалбата са изложени доводи за връчване на оспорената заповед след съставяне на АУАН, като не отрича факта на липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но твърди, че същата е заплатена на следващия ден, като прилага застрахователна полица №BG/02/125004178404 за управляваното от нея МПС - лек автомобил [Марка], модел „Кросланд Х“ с рег. №[рег. номер] със застрахователен период от 13:00ч. на 18.12.2025г. до 23:59ч. на 17.12.2026г. Излага доводи за несъразмерност на мярката, тъй като е заплатила последната вноска от застрахователната полица и отнемането на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца ще й причини значителни ограничения. Не е била уведомена за изтичане на полицата за Гражданска отговорност, нито от застрахователя, нито от Гаранционния фонд, поради което не е знаела, че автомобила е дерегистриран.

В съдебно заседание жалбоподателката А. С. Д. от [населено място], [улица], ет.4, ап.5 се явява лично, като поддържа жалбата си и няма нови доказателствени искания. По съществото на делото моли за отмяна на издадената ЗППАМ, тъй като когато е закупила автомобила е проверила за наличие на Гражданска отговорност, като същият е имал такава, реално е пропуснала да внесе третата вноска. Твърди, че не е била уведомена за изтичане на Гражданската отговорност, ако е знаела е щяла да я заплати. Предвид факта, че късно вечерта е установено нарушението, на следващия ден веднага е заплатила Гражданската отговорност на автомобила.

Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата. По съществото на делото намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на оспорената ЗППАМ, като правилна и законосъобразна. Твърди се, че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган в писмена форма. Съдържа задължителните реквизити предвидени в закона, като липсват допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По спорния въпрос относно прилагане на материалния закон, след уведомяване от Гаранционния фонд Началник сектор „ПП“ действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка за това дали да наложи тази ПАМ или не. Въз основа на съставения АУАН, чиято фактическа обстановка е пренесена в ЗППАМ, намира, че правилно е приложен материалния закон и целта на закона. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0996-000163 от 18.12.2025год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана е връчена на А. С. Д. от [населено място] на 18.12.2025г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 23.12.2025г. и е заведена с вх.№2233, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2025год. около 21:50 часа в [населено място] на [улица], жалбоподателката управлявал лек автомобил [Марка], модел „Кросланд Х“ с рег. №[рег. номер], като след справка с РСОД е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от 09.12.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка гражданска отговорност. Проверката е извършена във връзка с настъпило ПТП, за което е установено, че не се дължи на виновно поведение от страна на жалбоподателката, видно от приложения протокол №2025-1023-51508-1 от 17.12.2026г. съставен в 21:41 часа. За констатираното на А. С. Д. от [населено място] е съставен АУАН сер. GA №4743214, за това че е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0996-000163 от 18.12.2025год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 09.12.2025г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към датата и часа на проверката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото е приложен съставения АУАН сер. GA №4743214 съставен от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025г. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1,пр.1 от ЗДвП. Разминаване настоящия съдебен състав констатира при посочване на часа на извършеното административно нарушение,тъй като в АУАН липсва отразен час, в протокола за ПТП №2025-1023-51508-1 от 17.12.2026г. съставен в 21:41 часа е посочено на 17.12.2025г. в 20:30часа, докато в оспорената ЗППАМ е отразено на 17.12.2025г. около 21:50часа.

Приложена е застрахователна полица №BG/07/125004178404 издадена на 18.12.2025г. в 11:11часа на л.5 по делото от която се установява, че е заплатена полицата по сключената за лекия автомобил застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователен период от 13:00ч. на 18.12.2025г. до 23:59ч. на 17.12.2026г., за която е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана и регистрацията на автомобила следва да е възстановена по аргумент от чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност.

Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.58 по делото от 09.12.2025г. в 04:28 е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност.

По делото е приложена мотивирана резолюция №25-0996-[рег. номер] от 18.12.2025г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Монтана за прекратяване на административното производство по АУАН сер. GA №4743214 съставен от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана против А. С. Д. от [населено място], поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК по което е образувано досъдебно производство, което е изпратено на Районна прокуратура – Монтана.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.2 касаещи длъжността Началник сектор „ПП“ в ОД на МВР – Монтана да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.82,83 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта, с неточно посочване на часа на установяване на административното нарушение, тъй като в АУАН липсва отразен час, в протокола за ПТП №2025-1023-51508-1 от 17.12.2026г. съставен в 21:41 часа е посочено на 17.12.2025г. в 20:30часа, докато в оспорената ЗППАМ е отразено на 17.12.2025г. около 21:50. Фактите свързани с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] от 09.12.2025г. поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност са отразени както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право. Формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена при издаване на административния акт.