Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 30.08.2019, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 404/2019
Вид
Решение № 90
Подписан
30.08.2019
Състав
РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.445 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.520 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.94 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136 ал.1 т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136 ал.1 т.3 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№90./30.08.2019г. гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева въззивно ч. гр. дело № 404/18г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалби на „Предел ойл“ ЕООД и „Предел“ ООД против решение № 129/06.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 170/2019г. на ОС - Шумен, с което са оставени без уважение жалбите им срещу извършено от ЧСИ с рег. № 774 по изп.д.

№ 20167740400340 разпределение от 08.03.2019г. на сумата от 259 164,15 лева.

Жалбоподателят „Предел ойл“ ЕООД излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и направата на необосновани изводи, които не кореспондират на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не е разгледал всички наведени от него възражения, в частност тези за неправилно определяне размера на вземането му от страна на ЧСИ. Излага подробни доводи за това какъв е действителния размер на същото, както и защо счита, че единствено това вземане се ползва с привилегия, а не вземанията, за които това е прието от ЧСИ и окръжния съд.

Оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, наведени в жалбата на „Предел“ ООД са идентични с изложените такива от първия жалбоподател. Излагат се подробни аргументи относно размера на задължението му към „Предел ойл“ ЕООД и в подкрепа на застъпваната теза вр. несеквестируемостта на разпределената сума спрямо вземанията на ЧСИ и взискателите, с изключение на „Предел ойл“ ЕООД.

Отправеното до съда искане от жалбоподателите е за отмяна на обжалваното от тях решение, вкл. и произнасяне по възражението им за нищожност на сключения в полза на „Инвестбанк“ АД договор за особен залог.

Срещу жалбите са постъпили отговори от взискателите „Търговска банка Д“ АД и „Инвестбанк“ АД, в които се изразява становище за тяхната неоснователност.

Останалите взискатели не изразяват становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по в.гр.д. № 170/2019г. на ОС – Шумен е образувано по жалби на настоящите жалбоподатели „Предел ойл“ ЕОД и „Предел“ ООД, с които са обжалвали извършено от ЧСИ с рег. № 774 по изп.д. № 20167740400340 разпределение от 08.03.2019г. на сумата от 259 164,15 лева, съставляваща преведена от ДФ „Земеделие“ субсидия за 2015г., предявено им на 22.03.2019г.

Доводите за незаконосъобразност на така извършеното разпределение и на двамата жалбоподатели са еднопосочни. Същите считат, че ЧСИ не е съобразил, че разпределената сума, съставляваща субсидия за 2015г. /АЕП/ е несеквестируема, поради което неправилно е разпределил от същата в полза на себе си, а остатъка за „Инвестбанк“ АД, както и че не е отчел привилегията в полза на „Предел ойл“ ЕООД. Застъпваната теза от тях е, че на основание чл.444 т.8 ГПК вр. чл.520 ГПК субсидиите от държавния бюджет и средствата, получени от фондове на Европейския съюз съставляват несеквестируемо имущество. Извод за това правят и от разпоредбата на чл.94 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2015г. С оглед на последната, в частност нормата на ал.1, предвиждаща забрана тези средства да се използват за обезпечение и действала към датата на сключване на договора за залог в полза на „Инвестбанк“ АД, то същият се явявал нищожен поради противоречието му със закона. Поради това твърдят, че този взискател не разполага с привилегията по чл.136 ЗЗД. В същото време, към датата на сключване на договора за залог в полза на „Предейл ойл“

ЕООД действа разпоредбата на чл.94 от ЗДРРБ от 2017г., която уточнява, че несеквесируеми и под забрана за използване като обезпечение са само целево предоставените средства за възложени от държавата и дейности услуги, поради което и считат, че единствен привилегирован взискател, който има право да се удоволетвори от вземането за субсидията за 2015г. е „Предел ойл“ ЕООД. По отношение на останалите взискатели, както и за ЧСИ досежно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ несеквестируемостта на тези средства е в сила. Наведени са и оплаквания относно размера на последната като се твърди, че не е ясно по какъв начин е определен.

Производство по изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Д.е образувано е образувано на 25.08.2016 г., след прехвърлянето на образуваното преди това на 15.07.2016 г. по молба на „Каргил България” ЕООД гр. С., против „Предел” ООД изп. д. № 20168410406697 по описа на ЧСИ с рег. № 841, въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2016г. по ч.гр.д. № 3838/2016г. по описа на БРС за заплащане на подробно посочени в него суми. По изпълнителното дело са присъединени и изп. дела № 20177740400115, № 20177740400108 и № 20187740400248, с взискатели и по трите дела „Търговска банка Д“ АД /въз основа на изп. лист от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1864/2017 г. на РС – Бургас, срещу длъжника „Предел” ООД и др. при условията на пасивна солидарност; изп. лист от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1863/2017 г. на РС – Бургас, срещу настоящия длъжник и др. при условията на пасивна солидарност и изп. лист от 10.07.2018 г. по т.д. № 372/2017 г. на ОС гр.Бургас, срещу настоящия длъжни и др. при условията на пасивна солидарност/, както и присъединени взискатели НАП – Бургас, ЕТ „З. С.“, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Община Каолиново, „Веди“ ЕООД, „Предел Ойл“ ЕООД, „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Ивестбанк” АД. Част от присъединените взискатели са такива въз основа на представен по делото изпълнителен титул, а друга част от тях са такива по право, в качеството им на кредитори с обезпечени с ипотека или залог вземания спрямо които е насочено принудителното изпълнение.

Във връзка с последното, видно от приложеното запорно съобщение до Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, като трето задължено лице е наложен запор на всички вземания на длъжника от фонда, до размер на вземането по делото. В изпълнение на така наложения запор с две платежни нареждания от 11.10.2018 г. /л.1362 и 1363-т.ІІІ/ ДФЗ е превел по особената сметка на ЧСИ сумите 64 791,04 лв. и 194 373,11лв., като основание за плащане е посочено АЕП 2015. С писмо изп.№ 12-2500/1559/25.10.2018 г. е уточнено, че получените суми по специалната сметка на ЧСИ по изп.д.№ 20167740400340 в размер на 64 791,04 лв. са 100% от Национален бюджет, а сумата 19 4373,11лв. е 100% от Европейски фонд за развитие на селските райони. Именно тези две суми, в общ размер на 259 164,15 лв. са предмет на обжалваното разпределение. Със същото ЧСИ е разпределил на основание чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД в своя полза сумата от 8 679,98 лева, представляваща начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху постъпилата сума, с вкл. ДДС, а с остатъка от 250 484,17 лв., по реда на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, е погасил вземането на „Инвестбанк“ АД като първи вписан заложен кредитор, при размер на цялото вземане, вкл. разноски и такса по т.26, към датата на разпределението 375 391,26 лв.

Видно от материалите на изп.дело е, че „Инвестбанк“ АД е присъединен взискател, на основание чл.456 ГПК, въз основа на удостоверение по изп.д.№ 20178010400127 по описа на ЧСИ с рег.№ 801 за сумите 354 478,99лв. представляваща 282 767,91лв. главница; 1649 лв. лихва; 46 443,92 неолихвяеми вземания; 10 218,73лв. разноски по гр.д.; 1217,80 лв. разноски по изп.д. при ЧСИ с рег. № 801 и 12181,15лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в т.ч. такса по т.26 от тарифата.

Съгласно представения договор за залог на вземане от

17.04.2015 г. /л.1178 – том ІІІ/, длъжникът „Предел” ООД е учредил в полза на „Инвестбанк” АД особен залог в първа поредност, върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя за субсидии и директни плащания от ДФЗ – Разплащателна агенция, получени с УРН 184710, подробно регламентирани в ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и европейското законодателство, по всички схеми за плащане, за които залогодателят „Предел” ООД е подал общо заявление за подпомагане за Кампания 2015г. пред ДФЗ – разплащателна Агенция в съответствие с разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Залогът е вписан в ЦРОЗ първоначално под № 2015042002906 /л.1183 и сл./. Видно от приложено заявление и удостоверение от ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение от „Инвестбанк” АД на 04.10.2016 г. /л.1232 и сл./, за което длъжникът „Предел” ООД и ДФЗ /л.1189 и сл./ са уведомени.

В кориците на изп. дело се съдържат и доказателства, установяващи, че досежно вземането на „Предел“ ООД за субсидии и директни плащания за 2015г. по същата програма е учреден и вписан в ЦРОЗ втори по ред залог в полза на жалбоподателя „Предел ойл“ ЕООД, вписан на 27.07.2017г. под № 2017072701946 /л.1108 и сл., том ІІІ/. Същият обезпечава вземане на „Предел ойл“ ЕООД в размер на 100 000 лева главница, ведно с 6% годишна лихва.

Вписано в ЦРОЗ е и пристъпването към изпълнение от дата 16.08.2017г. С молба от 03.04.2018г. жалбоподателят „Предел ойл“ ЕООД е уведомил ЧСИ за тези обстоятелства и е поискал да бъде присъединен като взискател за това си вземане.

Жалбоподателите не оспорват поредността на учредените и вписани залози по ЗОЗ, респ. на вписванията относно пристъпването към изпълнение. Същите не оспорват и принципното разрешение, че разпределената сума, съставляваща финасиране по Програмите за развитие на селските райони, АЕП мярка 214 за 2015г., има характеристиките на публични средства и като такава е несеквестируема. В този смисъл е и установената към настоящия момент съдебна практика, вкл. и по реда на чл.290 ГПК в ред. преди изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. /Решение №

143/25.10.2017г. по гр.д. № 466/2016г./, което разрешение се споделя и от настоящия състав - Макар и да не са част от държавния бюджет на страната ни /неговата структура е определена в чл. 42-44 от ЗПФ/, изхождайки от уредбата на финансовите средства, предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика на ЕС /като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол/ - Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния бюджет. Правото на финансова помощ от ЕС, в т.ч. и при съфинансиране от националния бюджет, се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие” е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от Регламента/. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.

Тази несеквестируемост не е абсолютна, по арг. от разпоредбата на чл.445 ГПК. Длъжникът сам се е лишил от предоставената му от закона закрила, разпореждайки се с несеквестируемото вземане, учредявайки залог в полза на свой кредитор. В този смисъл е изричното произнасяне по жалба на жалбоподателите по реда на чл.435 ГПК, предявена от тях досежно насочването на изпълнението срещу процесната сума. Това разрешение е валидно, както към предприемането на действията по принудително изпълнение, налагайки запор върху същата, респ. постановяване на обжалваното разпределение, така и към 2015г., когато е сключен договора за особен залог в полза на „Инвестбанк“ АД.

Доводите на жалбоподателите, че към този момент съществува забрана за подобно разпореждане, позовавайки се на разпоредбата на чл.94 ал.1 ЗДБРБ за 2015г., от което извеждат и възражението си за нищожност на сключения между длъжника и „Инвестбанк“ АД договор са неоснователни.

Цитираната разпоредба действително предвижда, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия не могат да се използват за обезпечения. Както в този закон, така и в Закона за публичните финанси липсва легална дефиниция на понятието „нефинансово предприятие“.