Решение № 1473 от 20.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110101198 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 от ГПК и е във втората фаза – по извършването на съдебна делба.

С влязло в сила решение № 401 от 08.02.2024 г. по делото са допуснати до делба следните недвижими вещи: 1./ ПИ * по КККР на гр. *, с площ от 600 кв. м . , ведно с построената в имота 2./ жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, със застроена площ от 37 кв.м. по скица и с площ от 46.90 кв. м. по Акт за узаконяване, находящи се в * и 3./ жилище с идентификатор * по КККР на гр. *, с площ от 92,00 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от изба № * и № * и ½ ид. ч. от общите части на сградата, с адрес на имота:

*, между съделителите Е. К. К. , ЕГН **********, поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойника К. В. М., ЕГН **********, и двете с адрес: * и С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, при следните квоти: ½ ид.ч. за Е. К. К. и ½ ид.ч. за С. К. К., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК съделителката Е. К. К. е предявила възлагателна претенция с правно основание по чл. 349, ал. 2 от ГПК досежно делбеното жилище с идентификатор * по КККР на гр. * , която съдът с определение № 6380 от 05.06.2024 г. е приел за съвместно разглеждане.

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителката Е. К. К. е предявила против съделителя С. К. К. и искове по сметки с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 от ЗС, които са приети за съвместно разглеждане от съда с определение № 6380/05.06.2024 г., както следва: за осъждане на С. К. К. да заплати на Е. К. К. сумата от 150,00 лв., представлявща припадащата му се част от закупена само от Е. К. врата за едно от избените помещения към жилището в кв. „*“ на 01.02.2023 г.; за осъждане на С. К. К. да заплати на Е. К. К. сумата от 500,00 лв., представлявща припадащата му се част от платено само от Е. К. възнаграждение на лицето В. П. да 1 почисти двора и къщата в м-ст "*" през есента на 2023 г.

Ищцата Е. К. К. сочи, че е живяла в допуснатото до делба жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР от 1984 г., никога не го е напускала и не притежава друг имот за живеене. Поддържа, че вилата в м-ст * не е алтернативна, тъй като е с диагноза шизофР.я и на моменти губи ориентация, поради което моли тя да се възложи на другата страна при уравнение на дяловете. Отправя претенция по сметки за сумата от 150,00 лв., представлявща припадащата се на основание чл. 30, ал.3 от ЗС на С. К. К. ½ част от стоР.я от нея общ разход от 300,00 лв. за съсобственото жилище в кв. „*“, състоящ се в закупуване на 01.02.2023 г. на врата за едно от избените помещения към жилището в кв. *, като старата била пострадала след наводнението. Отправя се и втора претенция по сметки за сумата от 500,00 лв., представлявща припадащата се на основание чл. 30, ал.3 от ЗС на С. К.

К. ½ част от стоР.я от Е. К. общ разход от общо 1000,00 лв. за другия съсобствен имот, а именно заплащане на лицето В. П. да почисти двора и къщата през есента на 2023 г., тъй като бил обрасъл с тръни и храсти, саморасли салкъми и бил покрит с множество счупени клони затрудняващи проникването в къщата.

Ответникът С. К. К. на 03.06.2024 г. е депозирал становище, с което исковете по сметки се оспорват както по основание, така и по размер. По отношение на претенцията по сметки на своята сестра сочи, че почистването на имота не е подобР.е, а по-скоро грижа за обитаващите го, а за претендираната сума за врата сочи, че е следвало веднага да бъде подменена, а не след десет години, като сочи, че претенцията е погасена по давност, а в евентуалност, че е била повредена в следствие на всекидневната употреба от живеещите в имота три жени, а представената фактура се отнася за някоя от вратите в жилището.

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителят С. К. К. също е предявил претенции по сметки против Е. К. К., които са приети за съвместно разглеждане от съда с определение № 6380/05.06.2024 г., както следва: за осъждане на Е. К. К. да заплати на С. К. К. сумата от 4 087 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване в периода 21.06.2023 г. – 21.06.2024 г. на жилище с идентификатор * по КККР на гр. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.

31, ал. 2 от ЗС; за осъждане на Е. К. К. да заплати на С. К. К. сумата от 2 225,00 лв., представляващ сбор на припадащата му се част от получен само от другия съсобственик наем за стая находяща се в избеното помещение към жилището в кв. „*“ за периода 01.07.2021 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС;

Ищецът С. К. К. сочи, че допуснатото до делба жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР е ползван единствено от другият съделител Е. К. К..

Поддържа, че с покана връчена на 21.06.2023 г. е поискал да му се заплаща месечно обезщетение от 250,00 лв., ведно със законната лихва, като в този смисъл отправя претенция по сметки. Излага, че живее в гр. * със семейството си, а неговата сестра – съделителката Е., живее в жилището в гр. * с двете си дъщери – К. и М.. Поддържа, че няма ключове от апартамента, до който се стига през още две заключени врати, за които също няма ключове, както и за гаража в двора. Сочи, че отношенията му с двете дъщери на насрещната страна се влошили след отмяната на даР.ето, като сочи, че няма достъп до имота.

На следващо място сочи, че една стая от жилището , находяща се в приземния етаж, се отдава под наем на лицето С. П. П., който за периода 01.07.2021 г. – декември 2022 г. е заплатил на другият съделител сумата от по 80,0 лв. месечно или общо 1440,00 лв., а от 01.01.2023 г. – до юни 2024 г. още 2700,00 лв. Поддържа, че на основание чл. 30, ал.3 вр. чл.

93 от ЗС претендира половината от сумата от получените плодове от общата вещ или общо 2 225 лв. – в изменения по редана чл. 214 от ГПК размер, ведно със законната лихва от претенцията по сметки. Излага, че той лично е сключил договора за наем с наемателя, но повече няма контакт с него и не е получавал наем.

Ответницата Е. К. К. сочи, че ищецът С. К. К. никога не е бил възпрепятстван да ползва жилището в кв. „*“, като всяко лято пребивавал там с жена си и има отделна спалня 2 на етажа. Поддържа, че е заявила тези обстоятелства в отговор на нотариалната покана, получен от С. К. на 12.07.2023 г. Сочи, че не знае дали в него има ключ за имота и го подканила да го вземе, тъй като той се съхранявал на етажа, но К. не дошъл да го вземе.

Поддържа, че има проблеми с наемателя С. П., който се криел и идвал само по тъмно, не желаел да напусне стаята, която не била ремонтирана, приличала на кочина и миришела, но лицето се позовавало на договора сключен с другия съделител. Поддържа, че наемателят плащал само нейната част от наема, като имал множество задължения към насрещната страна.

В хода на откритото съдебно заседание съделителката Е. К. К., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Л. Р., чрез която оспорва претенциите по сметки на съделителя С. К. К. и поддържа предявените от нея искове по сметки и възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, вкл. претендира стоР.те по делото разноски.

Съделителят С. К. К., редовно призован, също не се явява лично, представлява се от адв. А. Ж., чрез който поддържа претенциите си по сметки и оспорват претендираните от Е.

К. К. суми по реда на чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Изразява становище относно способа за прекратяване на съсобствеността във втората фаза на делбата, като обективират искане за разпределяне на съсобствените имоти между съделителите съобразно тяхната квота в съсобствеността.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

С влязло в сила решение № 401/08.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1198 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, ГО, 20-ти съдебен състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на гореописания недвижим имот между страните при равни квоти от по ½ ид. ч.

Не е спорно по делото, а и видно от представения нотариален акт за даР.е от 1997 г., че родителите на двете страни са дарили всяка от тях с по ½ ид.ч. от партерен етаж на жилищна сграда в гр. *, кв. *, ул. „*“ № *, построена върху държавно дворно място, ведно със съответните ид.ч. от избени помещения № * и № * и от общите части на сградата, който имот съобразно представената схема от СГКК – гр. *, е идентичен на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. *. Респективно по делото се установява, че по силата на дарствената сделка страните са съсобственици при равни квоти на посочения имот.

На следващо място не е спорно, а и от представения нотариален акт за даР.е се установява, че през 2019 г. ищцата е дарила собствената си ½ ид.ч. от ПИ * по КККР на гр. * и построената в имота жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, на ответника, който имот до този момент страните са притежавали в съсобственост по наследство съобразно удостовереното от нотариуса. Визираната сделка е унищожена с влязло в сила Решение от 30.06.2023 г. по гр.д. № 8695/2022 г. на ВРС, поради което съдът на основание чл. 297 от ГПК следва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт, съобразно която са отпаднали правните последици от унищожения договор и престацията предоставената от ищцата в изпълнение на договора се е върнала в нейния патримониум. Респективно по делото е установена съсобственост между страните при равни квоти и по отношение на поземления имот и построената в него жилищна сграда по силата на наследственото правоприемство.

По делото са ангажирани 4 бр. снимки, на които съдът е извършил оглед по реда на чл. 204 от ГПК. От огледа на първата снимка се констатира обрасъл имот с храсти и ниски дървета, както и изоставена стопанска постройка предполагаемо или тоалетна или за съхранение на стопански инвентар. От огледа на втората снимка се констатира отново обрасъл имот с храсти, треви. В дясната страна се вижда железобетонен кол, както и метална мрежа, която е ограда. От огледа на третата снимка се констатира отново обрасъл имот с храсти и ниски дървета, в дъното железобетонен стълб. От огледа на четвъртата снимка се установява отново обрасъл имот, в дъното съседна къща и ограда.

По делото е ангажирана справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че 3 освен делбените имоти съделителката Е. К. К. не притежава други недвижими вещи с жилищно предназначение.

Представена е и декларация, в която съделителката Е. К. декларира, че обитава с поС.но местоживеене делбения имот с идентификатор *; няма друг имот, в който може да живее, тъй като жилищната сграда с идентификатор * е крайно неподходяща за нея, поради заболяването й; няма други недвижими имоти в гр. * или в други населени места, в които да може да живее.

Представена е фактура № 0300013261, издадена на 01.02.2023 г. Фактурата е издадена във връзка с производство на алуминиева врата, като доставчик по счетоводния документ е „*“ ООД, а получател на стоката/услугата е Е. К.. Сумата за плащане е 300,00 лева.

Представен е и фиксален бон към фактурата, от която е видно, че сумата е заплатена на 01.02.2023 г.

Представен по делото е и договор за изработка, сключен на 29.09.2023 г. между съделителката Е. К. К., чрез настойника й К. В. М. – възложител и В. П. П. – изпълнител. В договора страните са уговорили изпълнителят по възлагане на съделителката Е. К. да почисти цялостно и да изкоР. самозалесилите се салкъми, храсти и треви от делбения ПИ с идентификатор *. Уговореното възнаграждение е 1000,00 лева.