Определение № 1546 от 26.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1546 гр. Б., 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Д.

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500993 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 14575/28.08.2026г., подадена от адв.С. Б., в качеството на пълномощник на въззивните жалбоподателя М. С. Н., В. Д. Н. и Г. Д. Н. – с искане, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, да се възстанови пропуснатия едноседмичен срок, определен с Определение № 1128/06.08.2026 г. по в.гр.д. № 993/2026 г. на Окръжен съд - Б., за изпълнение на дадените указания относно внасянето на държавна такса в размер на 102,26 евро по предявените искове и довнася на държавна такса в размер на 51,13 евро по въззивната жалба и на основание чл. 65, ал. 2 ГПК да се определи нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на посочените държавни такси.

В молбата се твърди, че срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 26.08.2026г. Пропускането се дължи на настъпило в последния ден от срока за пълномощника здравословно състояние, в резултат на което е изпаднал във временна неработоспособност. За това сочи, че е издаден болничен лист за периода 26.08.2026 г. - 28.08.2026г. Твърди се, че възникналото за пълномощника здравословно състояние обективно са го възпрепятствали да упражнява професионалната си дейност през последния ден на процесуалния срок и съответно да предприеме необходимите действия по изпълнение на дадените указания - да организира внасянето на 1 определените държавни такси и да представи платежните документи по делото. Изтъква се, че е налице пряка времева и причинна връзка между настъпилата временна неработоспособност и пропускането на срока, като пречката, възпрепятствала изпълнението на указанията, обективно е възпрепятствало и подаването в последния ден на срока на молба за неговото продължаване. Поради това в конкретната хипотеза според страната не е налице пречката по чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК за възстановяване на срока. При поддържане на доводи в горната насока се иска уважаване на молбата. Сочат се писмени доказателства - болничен лист, удостоверяващ временната неработоспособност на пълномощника за периода 26.08.2026 г. -28.08.2026 г. и платежен документ за внесена държавна такса в размер на 102,26 евро-такса по предявените искове и внесена държавна такса в размер на 51,13 евро-такса по въззивната жалба.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.64, ал.2 ГПК е подала писмен отговор.

Молбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от представените доказателства молителят не е доказал възникването на особено непредвидено, внезапно и непреодолимо обстоятелство, което да е било единствената причина за пропускане на срока. Изтъква се, че с представения болничен лист е установено единствено временна неработоспособност, но не доказва сам по себе си непреодолима процесуална пречка за извършване на конкретното действие в рамките на указания срок. Сочи се, че болничният лист е издаден на 28.08.2026 г., а отпускът е посочен от 26.08.2026 г., като няма данни да е извършен преглед именно на по-ранната дата – 26.08.2026г. спрямо датата на издаване, нито в графа „Бележки“ е изложена подробна медицинска мотивация защо временната неработоспособност е следвало да бъде удостоверена със задна дата. Ответната страна се позовава на разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, според която болничен лист за задна дата се издава при наличието на строго регламентирани изключения, които в случая не се установени, а именно липса на доказателства за предварителен преглед, без амбулаторен лист и без подробно мотивиране в графа „Бележки“. Прави се извод, че предвид разпоредбите на НМЕ, представените доказателства и цитирана практика на ВКС болничният лист не доказва по несъмнен начин, че на 26.08.2026г., последния ден от процесуалния срок, процесуалният представител на жалбоподателите е бил в такова 2 здравословно състояние, което обективно и непреодолимо да е препятствало извършването на плащане или подаването на кратка молба за продължаване на срока.

На самостоятелно основание се поддържа, че предписаният режим позволяла извършване на указаното действие, доколкото невъзможността за явяване пред съд следва да бъде удостоверена с медицинско удостоверение по чл. 18, ал. 2 НМЕ, а самият болничен лист не е достатъчен, когато не съдържа данни, че заболяването не позволява явяване пред съд.

Самата молба за възстановяване на срока е подадена в рамките на периода на отпуска по болничния лист, което според ответника също опровергава обективната невъзможност за извършване на процесуални действия през периода на временната неработоспособност.

Изтъкват се и аргументи, че действието по плащане на таксите не е лично, незаместимо и като такова е могло да бъде извършено от самите жалбоподатели или от друг адвокат адв. Н., която е от същото адвокатско дружество „Б. и партньори“ АД и която е внасяла такси по делото, а за тези лица липсват данни да са били обективно възпрепятствани.

Според ответника не е доказано, че на 26.08.2026г. контузията на адв. Б. е била единствената и непреодолима причина държавните такси да не бъдат внесени в срок, като липсват доказателства защо това не е било изпълнено за времето от 19.08.2026г. до 25.08.2026г., което действие е могло да се извърши от други лица.

Сочи се, че не е допустимо искане за възстановяване на срок, след като страната е имала възможност на поиска продължаването му.

При поддържане на оспорвания в горната насока се обобщава, че от представения препис от болничен лист не се установява преглед на 26.08.2026г., предписаният режимът е домашен амбулаторен, не е представено медицинско удостоверение за невъзможност за явяване пред съд, не е доказана невъзможност за банково или електронно плащане, молбата е подадена в рамките на самия болничен период, липсват данни защо самите жалбоподатели не са внесли таксите, липсват данни защо не е поискана продължаване на срока, поради което се иска оставяне на молбата за възстановяване на срока без уважение.

3

При отхвърляне на молбата и пристъпи към прилагане на неблагоприятните последици от това, ответната страна счита, че съдът не следва да обезсилва първоинстанционното решение, тъй като при нередовна въззивна жалба въззивният съд не е надлежно сезиран да извършва проверка по допустимостта на първоинстанционното решение. Доразвиват се подробни аргументи в тази насока с цитиране и на съдебна практика.

В насроченото по молбата открито съдено заседание, молителите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощник, който поддържа молбата. Не сочи допълнителни доказателства, от тези представени към молбата.

Ответната страната, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа възраженията в отговора отговора по молбата и също не сочи доказателства.

Анализът на събраните доказателства в производството по чл.64 ГПК, сочи на установено следното:

Производството по в.гр.д.№ 993/20206г. е образувано по въззивна жалба с вх.№ 14575/28.08.2026г., подадена от адв.С. Б., в качеството на пълномощник на въззивните жалбоподателя М. С. Н., В. Д. Н. и Г. Д. Н. против постановеното по гр.д.№ 1252/2025г. по описа на РС Б. решение.

С определение № 1128/06.08.2026 г. по в.гр.д. № 993/2026 г. на Окръжен съд – Б. на жалбоподателите са дадени за изпълнение указания относно довнасянето на държавна такса в размер на 102,26 евро по предявените искове и довнася на държавна такса в размер на 51,13 евро по въззивната жалба.

Указани са последиците от неизпълнението на всяко едно от тях.

Съобщението до жалбоподателите е връчено на адв.Б. на 19.08.2026г., посочена от тях като техен адресат. Следователно, даденият 1- седмичен срок, считано от получаването му, при броенето на сроковете по чл.60, ал.4 от ГПК изтича на 26.08.2026г. – работен, присъствен ден. В този срок дължимите такси не са внесени и по делото не са представени доказателства за това.

С молба от 28.06.2026г. , т.е. след изтичане на срока – жалбоподателите са поискали възстановяване на пропуснатия срок. Към молбата е представен болничен лист, издаден на 28.08.2026г., в който за периода 26.08.20206г. до 28.08.2026г. е удостоверена временна нетрудоспособност по отношение на 4 пълномощника на жалбоподателите – адв.С. Б.. Като диагноза е отразено – контузия на глезена, предписан е домашно –амбулаторен режим, без да има отразяване на данни в графа бележки. В болничния лист изрично е записано, че лицето се е явило на преглед на 28.08.2026г., т.е. на датата, на която е издаден болничния лист. Освен него към молбата е представена и разписка № 20261200001183, от която се установява внасяне от адв.Б. по сметка на ОС Б. на 28.08.2026г. на сумата от 102,26 евро такса по предявените искове и сумата от 51,13 евро такса по въззивната жалба по в.гр.д.№ 993/2026г.

При така установеното, следват следните правни изводи:

Молбата е подадена в 1- седмичен срок от изтичане на пропуснатия срок /може да се възстанови само пропуснат срок- определение № 5394/25.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4337/2025 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 2695 от 21.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 68/2026 г., IV г. о., ГК и др./. Твърдението на страната е, че причината, довела до пропускането му е възпрепятствало и подаването на молба за продължаване на срока. Това обстоятелство подлежи на изследване по същество на оспорването. Ето защо следва да се приеме, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК и молбата е процесуално допустима.

По същество:

Основание за възстановяване на срок е само настъпването на особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК. Според практиката на ВКС това са само тези обстоятелства, които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини /внезапна болест, злополука, природно бедствие и др.подобни/ да извършат съответното процесуално действие; препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока; преценката дали тези обстоятелства са налице следва да се извършва въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок, но във всички случаи препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо; както и че заболяването на адвоката в последния ден на срока, 5 не може да се счита за особено непредвидено обстоятелство, защото при своевременно организиране на защитата, жалбата или съотв.действието е могло да бъде подадена преди последния ден на срока /така определение № 356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение № 39/27.03.2014 г. на III ГО; определение № 347 от 08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 284/2010 г. на ВКС, I г. о. ; определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г. о.; определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I ГО; определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV ГО; определение № 9/12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г. на II ГО; определение № 2/01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II ТО. и мн.др./ Следователно възстановяването на пропуснат срок се допуска само при наличие на доказани от молителя особени непредвидени обстоятелства от обективен характер такива, които се характеризират с необичайност и непредвидимост, не зависят от волята му, а са от обективен характер, настъпили са в течението на пропуснатия срок и които не е могъл да преодолее въпреки положените от него усилия в тази насока.

Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени от молителя и установени от него пълно и главно по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок/ Определение №2702/30.05. 2024 г. по гр. дело № 2125/2023г., 4-то г. о. на ВКС/.. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да е било непреодолимо, като съгл. чл. 65, ал. 1 от ГПК в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й.