Решение № 198 от 03.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. гр.Мадан, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100481 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. З. Г. срещу „****** ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на „****** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Х. пк ***** ул. *** № **, представлявано от управителя В. М. И., и Д. З. Г., ЕГН **********, с адрес село Е., община Р., област С., че Договор за паричен заем № **** от *****г., е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на *****г. ищцата сключила Договор за паричен заем № ****** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „****** ООД й предоставил заем в размер на 300,00 (триста) лева, при следните параметри: 1. Размер на отпуснатия заем: 300,00 лева; 2.

Размер на погасителна вноска: 67,58 лв.; 3. Ден на плащане: 22-ро число; 4.

Вид вноска: месечна; 5. ГПР: 61,481% ; 6. Брой вноски: 5; 7. Месечен лихвен процент: 4,100%; 8. Дата на първо плащане: 22.05.2025г.; 9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 22.09.2025 г.; 11.

Такса за усвояване: няма; 12. Обща сума за плащане: 490,00 лв.

Ищцата сочи, че на основание чл.6 от договора й е начислена неустойка в размер на 152,12 лева за неизпълнение на задължението й да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 т.5 от общите условия към договора за заем, като твърди, че не е запозната с тези общи условия и те не са й предоставяни. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна.

Сочи, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна 1 лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.

Твърди, че в процесния договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора, като неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 152,12 лева, която надвишава ½ от размера на отпуснатата сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, ищцата счита така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Сочи, че дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.

Твърди, че обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката, като сочи, че ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Сочи, че в този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД, поради което счита уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди също, че клаузата на чл. 6 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Твърди, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита и сочи, че ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и 2 би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

Сочи, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон, като нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Твърди, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин.

Счита, че доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК, като сочи, че последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Сочи, че неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, в който взема становище нередовност и за неоснователност на предявения иск. Сочи, че описаната в исковата молба фактическа обстановка по сключване на процесния договор за паричен заем №***** от *****г. е непълна, тъй като не са описани всички обстоятелства, довели до сключване на посочения договор за заем.

Твърди, че на ****. на заемоискателя Д. Г. е предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем, като след предоставяне на СЕФ, Д. Г. е подала до „****“ ООД Молба за заем № *** . От текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки 3 молбата, се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, които са предоставени за запознаване преди сключване на договора - е попълване на искането (молбата) за заем.

Екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството ********* След оценка и одобрение на така депозираното от ищецът искане за заем на дата *****. в гр. В. е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № ******* между заемателя Д. Г. и заемодателя „*****” ООД за сумата от 300 лв. за срок от 5 месеца, с месечен лихвен процент 4,100% и ГПР в размер на 61,481 %. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ, като това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 300 лв. е предадена в брой на заемателят Д. Г. с РКО от дата ****. По така сключения договор за заем са направени плащания в общ размер на 304.00 лева .

Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищецът, отнасящи се до разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че в разпоредбата на чл.3, т.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. Същия размер е посочен и в предоставения на ищецът СЕФ - в част III. Разходи по кредита т.2.

Така посочения ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл.19 от ЗПК.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, която по своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В разпоредбата на чл.3.3 от процесния договор за заем е посочено по ясен и разбираем начин как е изчислен ГПР по кредита, както и какви суми и величини са включени при изчислението му.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия, като неустойката по чл.8 от договора за заем няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Сочи, че тази сума се дължи само ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите условия към него.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от договора за заем не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.

Твърди също, че формулата за изчисление на ГПР е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и при изчисление на ГПР по конкретния договор за заем ответното дружество изцяло е спазило така посочената в 4 закона формула, поради което ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца за това, че действително приложения ГПР не съответства с посочения в договора размер на ГПР.

Твърди, че лихвения процент е посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл.3,т.7 от Договора за заем, изчислен на месечна база.