Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17296 от 08.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10913/2024
Вид
Решение № 17296
Подписан
08.09.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17296 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110110913 по описа за 2024 година

Т. К. К. е предявилa срещу ********** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 499, ал. 1 ГПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11300.89 евро, представляваща получената от ЮЛ, в качеството му на взискател цена по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Силистра за възлагане с постановление от 07.03.2019 г. на недвижим имот апартамент, находящ се в *********, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид, която сума е изплатена на ответника, който е взискател по изпълнителното дело, и за имота е признато, с влязло в сила решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС - Силистра, че не е собственост на длъжника по изпълнителното дело, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6008.37 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 150.93 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от 169.47 евро, представляваща такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 59.87 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г., сумата от сумата от 7.66 евро, 1 представляваща такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.10 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г.

Ищецът твърди, че с влязло в сила постановление от 07.03.2019 г. въз основа на проведена публична продан от ЮЛ по регистъра на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - Силистра бил възложил в полза на Т. К. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в *********, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид. В слязло в сила решение било признато за установено, че И.К.Д. била собственик на 4/6 ид. ч., Д.Д.П. на 1/6 ид.ч. и К.Д.П. 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. Посочва, че доколкото Т.М. Т., и Д. Н.а Т.а, не са били собственици на процесния недвижим имот, то постановлението за възлагане няма вещно-транслативен ефект и съответно Т.

К. не е могла да придобие собствеността върху процесния обект, тъй като длъжниците не са били негови собственици. Излага твърдения, че ищцата била заплатила сумата от 22105 лв. по изпълнително дело № ********, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, такса за вписване и данък за придобиване имущество по ЗМДТ в размер на 552.63 лв., сума в размер на 331.58 лв. разноски за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот и 15.00 лв. такса искане до съдията по вписванията за вдигане на възбрана, които суми подлежали на връщане с оглед на съдебното отстраняване на Т. К.. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца прави уточнение на исковата молба с писмена молба от 26.03.2026 г. и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалния представител на страната оспорва исковата претенция и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г. постановено по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ, към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Силистра, съгласно което е възложено на Т. К. К. следния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в *********, състоящ се от спалня, хол, кухня, и сервизни помещения с обща застроена площ от 66.14 кв.м. с принадлежащите му: таванско помещение № 15 с площ 7.87 кв.м. и избено помещение № 14 с площ от 7.82 кв. м., както и 3,49% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място с площ от 73.26 кв.м. при граници: за апартамента: на етажа - ап. № 5, от долу - aп. 1 и от горе - ап. № 7, на избеното помещение: изба № 13, изба № 15 и зид; на таванското помещение: таванско помещение № 16 и зид. На постановлението е направено отбелязване, че е било влязло в сила на 07.03.2019 г., както и че били събрани такса по т. 23 от ТТР към ЗСЧИ, такса за вписването, както и данък придобиване на имущество по ЗМДТ /2.5 %/.

Представено е искане за заличаване на ипотека подадено от Т. К., както и удостоверение с изх. № 616 от 07.03.2019 г. издадено по изп. дело № 118/2017 г. по описа на ЮЛ във връзка с заличаване на ипотека, в което е посочено, че 2 по отношение на имот, находящ се в ********* имало влязло в сила постановление за възлагане на Т. К. К., както и че ипотекарния кредитор ********** не бил давал съгласие за оставане на ипотеката в сила.

По делото е представена молба от 21.07.2018 г. подадена от ********** подадена до Службата по вписванията – гр. Силистра, с която е поискано подновяване на вписването на договорна ипотека, учредена в полза на ********** с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 65, том XIII, рег. № 14051, дело № 1690 от 19.09.2008 г.

По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 65, том XIII, рег. № 14051, дело № 1690 от 19.09.2008 г., съгласно който за обезпечаване на вземания по банков кредит Т.М. Т. и Д. Н.а Т.а учредели в полза на ********** договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в *********.

По делото е представена фактура № 100002649 от 18.03.2019 г. на стойност 15 лв. с издател ЮЛ п о изп. дело № 118/2017 и получател Т. К. за такса по т. 10 – искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана. Като е представено и платежно нареждане от 07.03.2019 г., съгласно което Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 15 лв. с посочено основание такса за заличаване на възбрана по изп. дело № **********.

По делото е представена фактура № 100002627 от 07.03.2019 г. на стойност 331.58 лв. с издател ЮЛ по изп. дело № 118/2017 и получател Т. К. за такса по т. 23 – изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот. представено и платежно нареждане от 07.03.2019 г., съгласно което Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 331.58 лв. с посочено основание такса за изготвяне на постановление за възлагане по изп. дело № **********.

Съгласно платежно нареждане от 07.03.2019 г. Т. К. е заплатила на ЮЛ сумата от 19894.60 лв. с посочено основание доплащане на имот по изп. дело № **********.

Представено е платежно нареждане от 07.03.2019 г. съгласно което Т. К. е заплатила на по сметка на Агенция по вписванията сумата от 10 лв. с посочено основание заличаване на ипотека по изп. дело № **********.

Съгласно представено решение № 447 от 11.07.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС – Силистра е признато за установено по отношение на Т. К. К., че всеки от ищците И.К.Д., Д.Д.П. и К.Д.П. собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в *********. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от И.К.Д. против Т.

К. К., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в *********. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 26.08.2025 г.

По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЮЛ, от което се установява, че с платежно нареждане от 06.03.2019 г. ищцата е внесла задатък за участие в търг по изпълнителното дело в размер на 2210.40 лв.

Представено е платежно нареждане от 07.03.2019 г. съгласно което Т. К. е заплатила на по сметка на община Силистра сумата от 552.63 лв. с посочено основание данък за придобиване на имот по изп. дело № **********.

Представен е протокол за разпределение от 22.03.2019 г., съгласно който общия размер на сумите за разпределение са 22105 лв. Съгласно протокола са разпределение сума в размер на 1679.43 лв. по сметка на ЮЛ за начислени такси от ТТР по ЗЧСИ, сума в размер на 20407.27 лв. по сметка на **********, както и сумата от 18.30 лв. по сметка на община Силистра. На разпределението е направено отбелязване, че било влязло в сила на 29.03.2019 г.

3

Представено е платежно нареждане от 05.04.2019 г. съгласно което по сметка на ответника е преведена сумата от 20407.27 лв.

В доказателствена тежест на ищеца по с правно основание чл. 499, ал. 1 ГПК е да докаже следните обстоятелства: закупуването на процесния имот на публична продан осъществена по изп. д. № ********, установяване с влязло в сила решение, че длъжниците по изп. д. не са били собственици на продадения имот, внасяне от страна на ищеца на цената на имота, изплащане на цената на ответника в качеството му на взискател по изпълнителното дело, както и размера на сторените разноски в проданта.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК , ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. Разпоредбата има за цел да уреди материалноправните отношения, които възникват между купувача на имота по публичната продан, от една страна и длъжникът и взискателите, от друга, в случаите, когато имотът, изнесен и реализиран на публична продан в изпълнително производство не принадлежи на длъжника, а на трето лице.

Разпоредбата дефинира кръга на лицата, задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната продан сума, както и обема на отговорността им.

Настоящият състав намира, че съдът следи служебно за съществуването на правен интерес от иска през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска. В случая по отношение на предявения иск за сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба, настоящият състав е дал указания на ищцата да уточни правния си интерес от предявяване на иск за тази сума. В изпълнение на указанията на съда ищцата е депозирала молба, в която е посочила,че сумата се явява недължимо платена, тъй като била във връзка с придобиването на имота и подлежат на връщане. В същото време съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1, изр. 3 от ГПК купувачът по публичната продан може да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето. Доколкото исковата претенция за заплатения данък придобиване на имущество по ЗМДТ е насочена срещу взискателя ********** и предвид наведените в исковата молба и уточнителната молба твърдения, не следва да се приеме, че ответникът е надлежно процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск. Следва да бъде посочено, че ответникът не е кредитор на процесното вземане, което по своя характер се явява публично общинско вземане по ЗМДТ, като видно от представеното платежно нареждане от 07.03.2019 г. ищцата е заплатила така посочената сума именно на община Силистра. Още повече, че съгласно цитираната по-горе разпоредба изрично се посочва надлежния ответник на тази претенция, който не се явява взискателя по изпълнителното дело. Доколкото същият не е носител на вземането се обуславя липсата на правен интерес от предявяване на иска срещу него, поради което производството по иска за сумата от иск за сумата от 282.46 евро, представляваща данък за придобиване имущество по ЗМДТ, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2024 г. до изплащане на вземането се явява недопустимо. Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 150.93 евро, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, представляваща данък за 4 придобиване имущество по ЗМДТ за периода от 07.03.2019 г. до 26.02.2024 г. се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 499, ал. 1 ГПК и доколкото главният иск се явява недопустим, то такъв се явява и искът по чл.