Решение № 747 от 20.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1231/2023
- Вид
- Решение № 747
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 747 гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. А. В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501231 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ №11103/22.05.2023г., депозирана от длъжника В. И. В., ЕГН**********, срещу наложената с постановление от 12.05.2023г. по изп. д. №2022/8950400/706 на ЧСИ при ВОС Людмил Станев, глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл.527, ал.3 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че глобата неправилно е основана на чл.527, ал.3 от ГПК, вместо на коректния чл.528 от ГПК. Глобата била продиктувама само от минали отношения между ЧСИ и майката на взискателя. Длъжникът по изп. д. В. не е извършила нарушение на дата 06.05.2023г., защото децата не били искали да се виждат с баща си и тя не можела да ги принуди с груба сила да отидат при него; ако тя би ги принудила, с това би извършила престъпление; в този смисъл поддържа, че неизпълнението на съдебното решение за РЛО не е в нейна вина, а е следствие от нежеланието на децата да бъдат с баща им. От друга страна с молба от 05.05.2023г. В. поискала от ЧСИ децата да бъдат предадени в негово присъствие и на посочено от него място и след като ЧСИ не е посочил време и място на предаване, тя не носи отговорност за непредаване. Освен това бащата отдавна притежавал огнестрелно оръжие и в миналото е правил опит да отнеме живота на В..
Майката по принцип правела всичко възможно да накара децата да се срещат с баща си - съдействала на ЧСИ, водела децата на детски психиатри, търсела 1 специализирана помощ и други. С оглед на това моли за отмяна на наложената й глоба. Моли и за събирането на писмени и експертни доказателства в настоящото производство.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита за неоснователна, за което се излагат аргументи. Моли се за отхвърляне на жалбата.
Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.
Исканията на жалбоподателката за разглеждане на жалбата в о.с.з. със събиране на множество писмени и експертни доказателства относно семейната история на страните и относно причината защо децата вече не били искали да се срещат с баща им по принцип, са необосновани за случая.
Причината е, че в случая не се сочи наличието на изключителни, непредвидими и конкретни само за процесната дата обстоятелства, а се сочат обстоятелства касателно спорни въпроси между родителите,относими към съдебни производства по чл.127, ал.2 и ал.3 от СК, по чл.59 от СК, и други, а не към настоящото. Ето защо събиране на доказателства в о.с.з. за такива обстоятелства не се следва по делото.
За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №706/2022г. на ЧСИ Людмил Станев е образувано на 18.04.2022г. въз основа на молба на Д. К. и изп. лист, издаден по гр.д.
№12569/2021г. на ВРС, по силата на който в полза на Д. Л. К. е определен режим на лични отношения (РЛО) с децата му В. и А. К.и – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, и други.
ПДИ е връчена на длъжника по изп. дело – майката В. И. В. – на 13.05.2022г., лично. В поканата са дадени от ЧСИ указания по реда на чл.528, ал.2 от ГПК, но по делото не е депозирано становище от длъжника.
В периода от 13.05.2022г. до 01.04.2023г. бащата осъществява контакти с децата си по реда, постановен от съда.
На 27.04.2023г. в кантората на ЧСИ е проведен от него разговор с двете деца и баща им във връзка с оптимизиране на определените им от съда лични 2 контакти. След което са подадени редица искания от майката относно срещата.
На 05.05.2023г. майката и длъжник В. В. подава молба до ЧСИ за определяне на време и място за предаване на децата в присъствието на ЧСИ, по твърдения, че майката се страхува от бащата.
На 06.05.2023г. е първата събота от месеца и взискателят Д. К. има право на лична среща с децата си, съобразно издадения изп. лист.
На 10.05.2023г. Д. К. депозира молба до ЧСИ с оплакването, че на 06.05.2023г., при посещението на К. на адреса на майката, В. В. е отказала да му предаде децата, в присъствието на свидетел, за което е представен „протокол“ с подписите на К. и на свидетел А.
С оглед това, с постановление от 12.05.2023г. е наложена от ЧСИ глоба на В. в размер на 200.00лв., на осн.чл.527, ал.З от ГПК. Този акт е предмет на обжалване в настоящото производство.
В подадената жалба на В., освен оплакванията за незаконност на акта на ЧСИ, жалбоподателката признава, че на 06.05.2023г. не е предала на бащата децата им, като обосновава това с нежеланието на самите деца да се срещат с баща им и недопустимостта тя да ги принуждава за това.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и твърдения, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл.528 от ГПК. Според чл.528, ал.1 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, СИ следва да покани длъжника да изпълни доброволно в определено място и време, като поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица, преди определеното време за предаване на детето. Съгласно чл.528, ал.2 от ГПК в тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. За неизпълнение в срок на това задължение (по алинея 2) СИ налага на длъжника глоба по чл. 528, ал.3 от ГПК и при нужда постановява принудителното му довеждане. А ако длъжникът не изпълнява доброволно задължението за периодично предаване на детето, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всеки отделен случай, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя (чл.528, ал.5 от ГПК). За законосъобразността на принудителните действия по реда на чл.528, ал.5 от ГПК е необходимо същите да бъдат предхождани от по-горе посочените подготвителните действия по изп. дело – връчване на 3
ПДИ в предвидените от закона срокове и провеждането на процедурата по чл.528, ал.2 от ГПК, както и отчитане изявлението на длъника по въпросите по ал.2. Тези подготвителни действия целят да обезпечат най-пълноценно и щадящо предаването на деца, с оглед особената закрила, която съдебните органи дължат спрямо тях. Тези действия обаче са еднократни и от момента на надлежното им провеждане и приключване, за длъжника възниква задължението да изпълява своевременно и точно периодичните си задължения по предоставяне на децата на правоимащия. След проведената процедура и в случаите, в които длъжникът не се е възползвал изобщо от правото на мнение и становище по въпросите по чл.528, ал.2 от ГПК, същият не може в последващ момент да поставя условия или изисквания към СИ или към взискателя за това дали, кога и как да обезпечава предаването на децата.
Изключения могат да се обсъждат единствено при наличието на особени, непредвидими, чрезвичайни и изрично конкретни за определен момент обстоятелства, които с оглед на общия принцип на ЗЗДт, СК и КЗПД на завишена закрила на децата, биха направили предаването на децата категорично не в техен интерес (например внезапно, но несъмнено сериозно заболяване на децата; смърт на близко на децата лице; природни бедствия и/или извънредно положение в близост до децата; и други аналогични). Извън такива обаче, както и досежно принципни обстоятелства в отношенията между деца и родители / правоимащи, СИ разполага с правата по чл.528, ал.5 от ГПК вр. с чл.527, ал.3 от ГПК, при неизпълнение на длъжника. А целта на предвидените глоби е превенция срещу такова бъдещо поведение и мотивиране на длъжника за пълно и за точно изпълнение задължението за предаване на дете.
В настоящия случай твърдението на Д. К., изложено в молба от 10.05.2023г., че при посещението му на 06.05.2023г. на адреса на В. В., последната не му е предала децата, освен че е подкрепено с писмени данни, всъщност е признато от майката в подадената от нея жалба, като факт, макар той да е обоснован от В. с нежеланието на децата да се срещат с баща им и с недопустимостта тя да ги принуждава за това. При това положение съдът приема за установен по делото обективният факт, че на 06.05.2023г. не са били предадени от В. на К. децата В. и А.. И тъй като както се посочи дата 06.05.2023г. е първа събота от месеца и взискателят К. има право на лична среща с децата си, съобразно издадения изп. лист, то е налице и неизпълнение от майката на задължението й за предаване.
Оплакванията за извинителност на поведението на В. не могат да се споделят в конкретния случай. На първо място когато се касае за малолетни лица, тяхното мнение по различни въпроси от ежедневието им има значение, но не може да бъде решаващо. Още по-малко тяхно „нежелание“ може да бъде директно основание за неизпълнение на определено от съд изпъляемо право, с оглед и на възможността за влияние при формиране на „нежеланието“. Затова единствено родителят, на когото е предоставено упражняване на родителските права, има задължението да подготви децата, 4 да ги мотивира и да обезпечи предаването им за РЛО на другия родител; този родител носи и отговорността при неизпълнение. Да се твърди, че последното би било „престъпление“, не е обосновано. На следващо място в случая изобщо не се сочат изключителни, непредвидими и конкретни за датата и часа обстоятелства, които да налагат допълнителни действия от СИ.
Напротив – позицията на майката е основана на принципни особености и усложения в отношенията между родителите (помежду им и с децата), които евентуално са от естество да бъдат разгледани от съда по исков ред, но не са релевантни към преценката по 528, ал.3-5 и чл.527, ал.3 от ГПК, само която съдът дължи в настоящото производство. На трето място липсва соченото отменително процесуално нарушение (че глобата неправилно е основана на чл.527, ал.3 от ГПК, вместо на чл.528 от ГПК) – тъй като чл.528, ал.3 и ал.5 от ГПК препращат именно към чл.527, ал.3 от ГПК. Не е основание за отмяна на наложената глоба и липсата на отговор от ЧСИ по подадената на 05.05.2023г. молба от майката, защото видно от материалите по изп. дело, още след образуване на същото, до длъжника В. В. е била изпратена и получена на 13.05.2022г. (лично) ПДИ по делото, в която са били и указанията по реда на чл.528, ал.2 от ГПК, по които В. не е подала становище. С това ЧСИ е изпълнил изискуемите и обсъдени по-горе подготвителни действия, като за него не възниква задължение за подобна процедура преди всяко предаване, респ. длъжникът не може в последващ момент да поставя условия кога и как да предава децата, освен в изключителни случаи. А относно оплакването, че глобата била продиктувама само от „минали отношения между ЧСИ и майката на взискателя“ – по делото няма данни за такива, няма данни за роднините на страните, както и за отношенията на ЧСИ с трети лица. По тези съображения, в тяхната цялост, съдът преценява, че наложената глоба от ЧСИ е обоснована, а възраженията срещу нея не са от естество да мотивират отмяната й.
Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c75dea08-041f-4bb9-9071-310f92c4734b