Решение № 2056 от 25.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100500628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. П. срещу постановление за отказ да се прекрати изп.д.№ 20148510400473 по молба от жалбоподателя с вх. № 96844/11.10.2022 г. В жалбата си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител, като се сочи, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, като съдебният изпълнител може да само да прогласи настъпилото прекратяване. Моли атакуваният отказ да бъде отменен.

Взискателят Г.С. не е депозирал писмен отговор по жалбата в установения за това срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ М.

П., в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, като твърди, че в хода на изпълнението са били извършвани непрекъснато действия, включително и от съдебния изпълнител, с оглед овластяването му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството е образувано с постановление на съдебния изпълнител от 25.02.2014 г. по молба на взискателя Г.С. въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 45937/2013г. по описа на СРС, 72 състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за следните суми: 5 000 евро главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.11.2013г. до окончателното изплащане и сумата от 846 лв. – съдебни разноски. Така е било образувано изп.д.№ 20148510400473 по описа на ЧСИ М. П., рег.

1

№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Видно от материалите в преписката по изпълнителното дело, изпратени са запорни съобщения на 25.02.2014г. за налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговски банки на територията на страната.

С разпореждане от 01.04.2014 г. е постановено спиране на изпълнението на основание чл. 432, т. 7 ГПК, във вр. чл. 420 ГПК. По молба на взискателя , в която се сочи, че образуваното на основание чл. 422 ГПК исково производство е приключило с влязло в сила решение, е постановено разпореждане на съдебния изпълнител от 02.06.2015 за възобновяване на производството. Присъединен е за изпълнение изпълнителния лист, с който длъжникът се е снабдил при приключване на исковото производство относно разноските. С молба вх. № 24455/09.06.2015г., след възобновяване на производството взискателят е посочил способ на принудително изпълнение – налагането на запор върху дружествените дялове в три търговски дружества, в които участие има длъжникът по изпълнението. Изпратени са три броя запорни съобщения с изходящи номера от 15.06.2015 г., адресирани до Агенция по вписванията, Търговски регистър, за налагането на запор върху притежаваните от длъжника К. П. дружествени дялове в КА Д. ООД, Т. ЕООД, Т. 1948 ЕООД.

С молба от взискателя Г.С. с вх. № 00865/06.01.2017 г. е заявено искане за предприемане на изпълнителни действия след справки за банкови сметки и трудови договори на длъжника. В изпълнение на така заявеното искане е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК ЕАД с изх. № 30060/23-04-2018г. за налагането на запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки, банкови касети и вземания до размера на сумата към 11.05.2018г., възлизащ общо на 19 277.64 лв.

С последващи молби от взискателя Г.С., съответно с вх. № 107106/28.12.2018г., с вх. № 92050/23.12.2020 г. и с вх. № 103139/13.10.2021г. е заявено искане за предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело, след като бъде направена справка за банкови сметки и за трудови договори на длъжника. Приложени са съобщения за дължими авансови такси, адресирани от ЧСИ до взискателя, с оглед предприемане на поисканите изпълнителни действия, но не се установява същите да са достигнали до адресата, при което същият да се счита за уведомен.

С въвеждане на основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е възложено в инициативата на взискателя да поддържа висящността на изпълнителния процес чрез искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни способи или заявяване прилагането на нови такива. Такова действие следва да се счита изпращането на запорни съобщения на 25.02.2014г. до търговските банки на територията на страната, с оглед заявеното искане в този смисъл в молбата за образуване на изпълнителното дело, а именно – след извършено проучване на имущественото състояние на длъжника. Следващото същинско изпълнително действие на взискателя е обективирано в депозираната от него молба вх. № 24455/09.06.2015г. за налагането на запор върху дружествените дялове в три търговски дружества. С последваща молба от взискателя Г.С. с вх. № 00865/06.01.2017 г. е заявено искане за предприемане на изпълнителни действия след справки за банкови сметки и трудови договори на длъжника, като през м. април 2018 г. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК ЕАД. С последващи молби от взискателя Г.С., съответно с вх. № 107106/28.12.2018г., с вх. № 92050/23.12.2020 г. и с вх. № 103139/13.10.2021г. е заявено искане за предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело, след като бъде направена справка за банкови сметки и за трудови договори на длъжника. Действително, от материалите по изпълнителното дело не се установява да са били извършени справки за реализиране на така посочените способи за изпълнение, но това не следва да бъде тълкувано във вреда на кредитора като непредприемането от 2 негова страна на същинско действие по изпълнението, като може да бъде свързано с ангажиране на имуществената или дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, не се установява да е изтекъл период повече от две години между всяко от заявените искания на взискателя за прилагането на конкретния изпълнителен способ, за да се счита изпълнителното производство прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Поради това, искането му за прогласяването от съдебния изпълнител на този факт счита за неоснователно, като правилно съдебният изпълнител е постановил отказа си – предмет на обжалване в настоящото производство. Жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. П. П. срещу постановление за отказ да се прекрати изп.д.№ 20148510400473 по молба от жалбоподателя с вх. № 96844/11.10.2022 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3