Решение № 39 от 11.09.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Котел, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20222210200168 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Настоящото дело пред районния съд е образувано след подадена жалба от Р. Й. И., от с. Трапоклово, община Сливен чрез адв. Х. К., с която се обжалва Наказателно постановление (НП) № 22-0287-000502/24.10.2022 г., издадено от Началник РУ Котел при ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва:

„глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години на основание чл. 174, ал 3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ;

„глоба“ в размер на 100, 00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП;

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като се моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, се явява лично и се представлява от упълномощен представител – адв. Х. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Твърди се за пристрастност при извършване на проверката за употреба на наркотични 1 вещества, при съставянето на АУАН. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2022 г., около 18. 30 ч. в гр. Котел, жалбоподателят Р. Й. И. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел Е250ТД, с рег. № ************, собственост на З. Д. П. ЕГН: **********, по ул.

„************“. Той бил спрян за проверка от служители на РУ Котел – свидетелите Н. Д. С. и Д. Г. С.. Направило им впечатление, че водачът на автомобила – жалбоподателят бил притеснен, избягвал визуалният контакт с тях. Той им представил Английско свидетелство за управление на МПС.

Тогава служителите на МВР направили справка в ОДЧ и установили, че през последните три месеца И. не е напускал страната. Предвид странното поведение на жалбоподателя, св. С. го попитал има ли в себе си забранени от закона вещества. Първоначално отговорил че няма, но след това извадил от на дънките си неправилно топче от станиол. След известни уговорки му било разпоредено и той оставил топчето на капака на лекия автомобил. Установило се, че вътре има трева. По разпореждане на ОДЧ жалбоподателят бил отведен в РУ Котел за да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества.

Първоначално жалбоподателят се съгласил, но при извършване на изследването батерията на „Дръг тест 5000“ паднала. След смяната на батериите жалбоподателят категорично отказал да бъде изследван. Бил му издаден талон за медицинско изследване с номер 117101 за ФСМП Котел, но той не дал проба. Направената била справка с ОДЧ и се установило, че жалбоподателят не притежава българско свидетелство за управление на МПС.

Свидетелят Н. С. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД № 013621/24.09.2022 г. за това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство Дрегер 5000, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП управлява и при проверка н АИС Граничен контрол през ОДЧ се установява, че водача не е напускал страната повече от три месеца и не е направил необходимото да се сдобие с българска книжка, 2 като представеното свидетелство не е издадено от държава членка на Европейския съюз и по споразумение на Европейското икономическо законодателство, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП . Жалбоподателят подписал акта без възражение, като такова не е постъпило и в законоустановения срок срещу АУАН.

Въз основа на АУАН на 24.10.2022 г. е издадено атакуваното НП от Началник РУ Котел към ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

„глоба“ в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушениена чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ;

„глоба“ в размер на 100, 00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП;

Горната фактическа обстановка беше установена чрез гласни доказателства средства и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по законния ред по чл. 283 НПК.

Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилата за материална и териториална компетентност, тъй като АУАН е съставен от длъжностно лице от служба за контрол, с което е спазен чл. 189, ал. 1 ЗДвП , а НП е издадено от „определено от министъра на вътрешните работи” длъжностно лице – Началник РУ, с което е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.

3

НП също е връчено надлежно на наказаното лице.

Относно нарушението по пункт 1 от наказателното постановление съдът също установи, че е било извършено, тъй като жалбоподателят Р. Й. И. като водач на МПС, е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози в кръвта и не е изпълнил предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП . От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Той е съзнавал, че отказва да бъде тестван за наличие на наркотици или техните аналози. За нарушението е предвидено кумулативно административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от две години и "глоба" в размер на 2000 лв.

Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за пристрастност при съставяне на АУАН. За свидетел в него е написан полицейски служител, който е бил и свидетел на извършване на нарушението и на съставяне на акта. От изискания и приложен към делото месечен график за определяне на полицейските служители в РУ Котел е видно, че двамата свидетели са били на работа и че често са били заедно. АУАН е съставен в сградата на районното управление след работно време и е нормално да няма други свидетели. Освен това при извършване на полицейската проверка в жалбоподателя е било намерено вещество, което е било канабис и срещу него е било образувано ДП за държане на забранени наркотични вещества. Съвсем нормално е водачът на автомобила да бъде изпробван за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Второто нарушение, описано в пункт 2 от наказателното постановление, съдът след като изследва всички обстоятелства и приложените доказателства по делото, намира също за осъществено.

Нарушението е описано достатъчно точно, ясно и конкретно. Всички елементи от състава са изброени във фактическото описание в НП, а именно – жалбоподателката е неправоспособен водачи и управлява МПС без да има право за това.

4

Съгласно чл. 150 от ЗДвП , всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Издаването на СУМПС се предхожда от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. Видно от справката за нарушител Р. Й. И. е притежавал СУМПС, издадено на 15.08.2005 г. от ОД МВР Сливен, валидно до 15.08.2015 г., което към момента на извършване на справката е със статут унищожен. Водачът е притежавал СУМПС, английски образец, в срока на неговото действие /това обстоятелство не е оспорено от АНО/. Спорният въпрос се изразява в това свидетелство за управление на МПС валидно ли е, съответно водачът правоспособен ли е, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря 5 на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария.

Великобритания не е член на ЕС, считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и „преходният период“ до 31.12.2020 г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство /Великобритания/. Предвид изложеното, към датата на издаване на СУМПС англ. образец държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз.

По силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, от 08.11.1968 г., подписана във Виена. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания.

Жалбоподателят е български гражданин и управлява МПС на териториятана РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.1 от ЗДП водачите могат да управляват МПС с чуждестранно свидетелство в срок до 3 месеца. От извършената справка дежурните служители са установили, че през последните три месеца преди съставянето му, жалбоподателят не е напускал страната и е управлявал МПС с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната. Безспорно жалбоподателят е правоспособен водач, но управлява без валидно свидетелство за управление. Управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗД вП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДвП . Наказващият орган е следвало да квалифицира нарушението като такова по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДП. По този начин е допуснато съществено нарушение на материалния закон и в тази част НП следва да бъде отменено.