Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 07.03.2022, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 654/2021
Вид
Решение № 21
Подписан
07.03.2022
В сила
07.03.2022
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 330 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Семеен кодекс
  • чл.51 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. , 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № *********** по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗЛ. П. ИТ., ЕГН:

********** чрез пълномощника адв.Д.Б. от САК срещу Г.И. Ц., ЕГН: ********** за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, както и насрещна искова молба, с която ответницата Г. ИВ. ИТ. е заявила насрещно искане за прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило обаче по изключителна вина на съпруга ЗЛ. П. ИТ., с всички произтичащи от това последици.

С молба вх. № 86/13.01.2022г. ищецът З.И. и ответницата Г.И. са отправили съвместно искане съдът да се произнесе с решение, с което да допусне развод по взаимно съгласие, като с молбата представят споразумение по чл.51 СК, твърдейки, че с него уреждат всички свои взаимоотношения, както и, че са постигнали сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие да се разведат.

В съдебно заседание ищецът З.И. се явява лично и се представлява от адв.Д.Б. и адв.Л.Г. от САК, а ответницата Г.И. се явява лично. Двамата съпрузи заявяват, че поддържат молбата за преминаване към развод по взаимно съгласие. Съдът е преценил, че са налице предпоставките за преминаване в процедура за развод по взаимно съгласие и е преминал към такава. И двамата съпрузи заявяват, че желанието им да се разведат е сериозно и непоколебимо, доколкото не може да настъпи обрат в отношенията им и бракът им да бъде заздравен. В хода на устните състезания адв.Б. моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между съпрузите, на основание чл.50 СК, както и да утвърди представеното 1 споразумение по чл.51 СК. Ищецът поддържа заявеното от адв.Б., като лично моли съда да уважи молбата и да утвърди брачното споразумение. Ответницата И. също моли съда да утвърди постигнатото споразумение и бракът да бъде прекратен.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е преминало в такова по чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 СК.

Молителите са сключили граждански брак на 04.04.1992г. в гр.С., за което е съставен Акт за граждански брак № 183 от същата дата на община С., р-н О. Обстоятелството се установи от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 08.10.2021г. от длъжностно лице по гражданско състояние към община С., р-н О.

От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ЗЛ. П.

ИТ., издадено от община С., р-н П., е видно, че в съответствие с това, което съпрузите твърдят, те имат родена от брака си на 13.09.1992г. дъщеря – М.З. И. и роден от брака си на 23.12.1999г. син – И.З. И.. В съдебно заседание е извършена и констатация по оригиналите на официалните удостоверителни документи за раждане на М.З. И. /удостоверение серия Р92 №************/21.09.1992г., издадено от ОНС „П.“/ и И.З. И. /удостоверение серия УС-0 №***********, издадено от община С./. Предвид датите на раждане на децата на страните, се установява, че към настоящия момент те са пълнолетни.

От изложеното от страна на молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.

Страните са посочили, че семейното жилище, находящо се в гр.П., ул. „А.Б.“ 7Г, ет.6, ап.17, е продадено на сина им И.З. И., като съпругата Г. ИВ. ИТ. има запазено право на ползване, а съпругът ЗЛ. П. ИТ. го е напуснал и няма претенции относно ползването му.

Страните се заявили, че не притежават имущества в режим на съпружеска имуществена общност.

От представеното удостоверение изх. № *******/28.10.2021г., издадено от Агенция по вписванията, е видно, че при сключване на брака си Г. ИВ. ИТ. и ЗЛ. П. ИТ. са избрали относно своите имуществени отношения „законов режим на разделност“.

Видно от нотариален акт №160, том I, рег. № 2496, дело №158 от 02.05.2000г. на нотариус Д.Т. на 02.05.2000г. ЗЛ. П. ИТ. е придобил чрез дарение от своите баба и дядо следния недвижим имот: Апартамент № 17, находящ се в гр.С., на бул. „Б.Ш.“, бл.6, вх.Б, ет.7. Този недвижим имот е лична собственост на съпруга З.И..

В останалата част от споразумението страните са се договорили, че не си дължат взаимно издръжка и че доброволно са поделили притежаваните от тях движимите вещи.

Молителите са се споразумели, че съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име- И.. Съпрузите са се споразумели още, че няма да си дължат издръжка един на друг.

В споразумението е записано, че страните занапред няма да имат претенции един към 2 друг, тъй като са уредили отношенията си, като окончателната държавна такса ще се поеме от двамата по равно, а останалите разноски ще останат така, както са направени.

При гореизложените факти, Съдът намира молбата за развод по взаимно съгласие за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 СК за допускане на развод по взаимно съгласие: съпрузите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака и са постигнали споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг. Споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 50 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата ищецътсъпруг е внесъл сумата от 25 лева, то останалата част от 25 лв. следва да бъде възложена на двамата съпрузи по равно.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50 СК, брака, сключен с акт за граждански брак № 183 от 04.04.1992 г. на община С., р-н О.между ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл.6, вх.Б, ет.6, ап.17 и Г. ИВ. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „А.Б.“ №36, ет.6, ап.18.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: ********** и Г. ИВ. ИТ., ЕГН: ********** споразумение по чл.51 СК, както следва:

„ I. Бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.

II. Страните заявяват, че семейното жилище, находящо се в гр.П., ул. „А.Б.“ 7Г, ет.6, ап.17 е продадено на сина им И.З. И., ЕГН: ********** и Г. ИВ. ИТ., ЕГН: ********** има запазено право на ползване, като ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: ********** го е напуснал и няма претенции относно ползването му.

III. Страните заявяват, че към момента на подписване на споразумението, не притежават недвижими имоти, придобити в режим на СИО.

IV. Страните заявяват, че нямат придобити по време на брака МПС-та.

V. Страните заявяват, че нямат влогове, нямат дялово участие в търговски дружества.

V I . Страните заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени извънсъдебно.

VII. След прекратяване на брака съпругата ще носи брачната си фамилия - И..

VIII. Окончателната държавна такса по производството за развод ще се поеме от двете страни по равно, а съдебните и деловодни разноски ще се заплатят от страните така, както са ги направили.

3

IX. Взаимна издръжка не се дължи между страните.

С така постигнатото споразумение страните декларират, че са уредили напълно и окончателно личните и имуществените си отношения по повод прекратяването на брака им и нямат каквито и да било претенции един към друг.“

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл.6, вх.Б, ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща полагащата му се част от окончателната държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Г. ИВ. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „А.Б.“ №36, ет.6, ап.18 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща полагащата й се част от окончателната държавна такса по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4