Решение № 83 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Гиро Ленд“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. К. против Наказателно постановление № 367/ 30.05.2023 г., издадено от Й. А. С. – зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл.

31, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 вр.ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт П. ангажира становище за неоснователност на въззивната жалба. По същество противопоставя се на възраженията, изложени във въззивната жалба, като моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че същото следва да бъде потвърдено. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 31.03.2023 г., на основание Заповед № 23 ЗП – 18/31.03.2023 г. на Директор на Пловдивски общински *********ат и Наредба за осигуряване на обществения ред, свид. Д., заемащ длъжност ********* при Пловдивски общински *********ат, съвместно с ********* Т. Н. Т. и полицай към общинска полиция А. Т. Т., извършил проверка с начален час 23:20 часа на обект – Заведение за бързо хранене, находящо се в град Пловдив, бул.

„България“ № 142Б, стопанисвано от „Гиро Ленд“ ЕООД в присъствието на В. Д. С. – представил се за готвач в обекта.

В хода на проверката свид. Д. установил, че към момента на извършване на същата, обектът работи, извършва търговска дейност, не е приключил всички дейности по обслужване, почистване и зареждане, като се продават сандвичи/ гироси и безалкохолни напитки, които се консумират от клиенти вътре в обекта и навън пред заведението, на масите за открито сервиране, поставени на място общинска собственост – тротоар. Наред с това касовият апарат не бил приключил работа, видно от представения фискален бон.

Установено било, след направена справка по телефон със служител към стопански отдел на община Пловдив, район „Северен“ че към момента на проверката стопанисваният от дружеството – жалбоподател обект – заведение за бързо хранене, находящо се в град Пловдив, бул. „България“ № 142Б нямал издадено писмено разрешение за удължено работно време, за работа след 23:

00 часа от кмета на района в който се намира обекта, а именно кмета на Район „Северен“, Община Пловдив. Такова разрешение не било представено от служителите установени на място в заведението към момента на проверката.

За констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства бил съставен Констативен протокол Серия А № 114939/31.03.2023 г. , който бил подписан от свид. В. С.. В посочения протокол били дадени изрични указания с адресат управителя на дружеството, в срок до 05.04.2023 г., да представи валидно разрешение за удължено работно време. Такова не било представено нито в предоставения срок, нито към момента на съставяне на АУАН.

С оглед горното, свидетелят Д. приел, че дружеството – жалбоподател е допуснало нарушение на чл. 11, ал. 2 вр. ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред и съставил АУАН № 002142/ 20.04.2023 г. в отсъствие на представляващ санкционираното лице по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Акта 2 бил връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 04.05.2023 г.

Срещу него не постъпили възражения, включително в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д., който описва начина на извършване на проверката и сторените констатации. Съдът намира показанията на същия за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите изцяло и базира фактическите си изводи въз основа на тях. От последните показания се установява освен факта н а осъществено нарушение така и процедурата по съставяне на акта. Показанията на актосъставителя се отличават с изключителна екзактност по отношение на установените от свидетеля факти към момента на извършваната проверка. Така свидетелят с категоричност заяви, че към момента на проверката в обекта не е била преустановена търговската дейност, сервирали са се гироси и напитки на клиентите – вътре в обекта и навън на масите разположени на тротоара. Същевременно заведението е осъществявало търговската си дейност след 23,00 часа без да има разрешение за удължено работно време. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за недоказаност на приетата от администрацията фактическа обстановка. В този смисъл показанията на свид.

С. се явявят негодни не просто да оборят приетата от съда фактическа обстановка, но дори и да внесат минимални съмнения в нея. Показанията на свид. С. съдът анализира с особено внимание, отчитайки обстоятелството, че свидетелят се намира в трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател вече повече от две години. Преценени самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателствени източници съдът намира показанията на свид. С. в по – голямата им част за недостоверни, несъотвенти на кредитираните от съда доказателства, поради което намира, че е налице пречка същите да залегнат в изводите му от фактическа страна. При прочита на показанията на свид. С. съдът намира, че същите не се открояват с нужната логичност, последователност и категоричност. В тях личи отявлен стремеж на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя, като посочи, че в процесния обект по времето на проверката храна се е приготвяла за служителите на обекта. В тези им части, описващи различна от установената от актосъставителя фактическа обстановка показанията на свидетеля са уклончиви, тенденциозни, нелогични и вътрештно противоречиви. Така например нелогично е и житейски неиздържано заявеното от свидетеля, че в 23,00 часа приключили дейност в обекта, но в 23,20 часа касовият апарат все още работел. Нелогично е и противоречащо на кредитираните от съда доказателства е заявеното от свидетеля, че ако в обекта е имало клиенти, те са били на масите отвън пред заведението и същите най – вероятно са клиенти на 3 обекта за банички, който се намирал в близост. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. С., с изключените на частта в която същият не отрича факта на извършената проверка и подписването от негова страна на съставения на място констативен протокол. В тези им части показанията му са съответни на кредитираните от съда доказателства.

На следващо място, приетата от съда фактическа обстановка се установява и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно – Констативен протокол Серия А № 114939/31.03.2023 г.; Фискален бон; АУАН; Заповед № 220А – 231/ 01.02.2022 г. на кмет на Община Пловдив; Заповед № 220А - 1494/ 05.07.2022 г. на кмет на Община Пловдив ;

Писмо вх. № 100087/ 06.11.2023 г. на Зам.- кмет „Обществен ред и сигурност“ ведно с приложените към същото Покана за съставяне на АУАН с изх. № 23 ПОИ – 244- 1/ 07.04.2023 г., Ивестие за доставяне ИД PS 4000 02W69I G, писмо на Началник сектор „Общинска полиция“ за връчване на АУАН, писмо изх. № 23 ПОИ – 282 /25.04.2023 г., известие за доставяне ИД PS 4000 02XF2J K.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП , противно на възраженията на жалбоподателя, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед № 22ОА - 231/01.02.2022 г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от Заповед № 22 ОА - 1494/ 05.07.2022 г. на кмет на Община Пловдив.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Все в тази връзка следва да се отбележи, че предвид изрично изсканите и представени с писмо на Зам. - кмет „Обществен ред и сигурност“ /л. 16/ псимени доказателства се установява и спазване на процедурата по чл. 40, ал.

2 ЗАНН по съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството – жалбоподател.

4

На следващо място, атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни и необосновани. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В аспект на гореизложеното е необходимо да се посочи, че изцяло неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения предвид посоченото в констативния протокол и описаното във фактическата рамка на обвинението на АУАН и впоследствие на НП. Несподелимо е възражението, че доколкото с констативния протокол не било посочено, че е направена справка по телефона със служители на Район Северен в Община Пловдив, това било недопустимо да бъде направено за първи път с АУАН. Действително констативния протокол е едно доказателство за факта на извършената проверка, който наред с останалите доказателства по делото служи за формирането на изводите от фактическа и правна страна както на администрацията, така и на съда. АУАН обаче в административно – наказателния процес е аналога на обвинителния акт в наказателния процес поради което от значение е именно в него да бъдат очертани всички релевантни обстоятелства касаещи вмененото административно нарушение. НП от своя страна е аналога на присъдата в наказателния процес, поради което тези завишени изисквания са реквизити са съотнесени и към него. Ето защо липсата на посочване на някакво обстоятелство в КП не може да доведе до извод за незаконосъобразност на АУАН доколкото с последния се повдига административното обвинение и срещу фактите очертани в него, а не срещу тези отразени в констативния протокол, се брани привлеченото към отговорност лице. Както вече се каза пороци при съставянето и съдържанието на АУАН и НП не бяха констатирани поради което и коментираното възражение съдът приема за неоснователно.