Решение № 932 от 04.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Добрич, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103522 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Директора на ДСП – Добрич, ***, представлявана от директора М. М., чрез юрисконсулт Г. А. Н. срещу Б. В. Р., ЕГН **********, село ***, ап.2. Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.10а, ал.7, т.3 от ЗПСД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №1138/02.09.2022г., издадена по ч. гр. д. №2586/2022г. по описа на ДРС, а именно: 1/ 300 (триста) лева, представляваща недобросъвестно получени средства, отпуснати като еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година (за първокласника и нейно дете Е.Т.Т. с ЕГН **********), регламентирана в чл.10а) от Закона за семейните помощи за деца, заедно със законната лихва върху нея от 01.09.2022 г. до окончателното плащане и 2/ 3.00 (три) лева, представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от 27.07.2022 г. до 31.08.2022 г В ИМ ищецът твърди, че въз основа на постъпило заявление декларация от Б. В. Р. с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/5810/21.09.2021г. за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Добрич, със Заповед №ЗСПД/ДТХ/5810/01.10.2021г. на Директора на ДСП – град Добрич е отпуснала еднократна целева помощ за първокласника Е.Т.Т. /записан в ***/ през уч.

2021/2022г. в размер от 300.00 лв. по банковата сметка на ищцата в „Инвест Банк“ АД, клон Добрич.

1

При извършена проверка е установено, че нейното дете Е.Т.Т. с ЕГН ********** е допуснало 8 неизвинени отсъствия за един месец /април 2022г./ в рамките на уч. 2021/2022г. година, а при допуснати над 5 неизвинени отсъствия за един месец от уч. година, отпуснатата помощ следва да се върне, ведно със законната лихва на осн. чл.14, ал.3 от ЗСПД във вр. чл.10а, ал.7, т.3 от с.з.

Във връзка с гореизложеното, Директорът на ДСП-Добрич е издал Заповед №Д-ТХ-ВС-19/17.06.2022г. за възстановяване от Б. Р. на недобросъвестно получена семейна помощ за дете в размер на 300 лв., ведно със законната лихва.

Б. Р. не е възстановила недобросъвестно получени средства в размер на 300 лв. /сумата е преведена на 2 пъти по 150 лв. на учебен срок/, отпуснати като еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за първокласника Е.Т.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу Б. Р. и по образуваното ч. гр. д.

№2586/2022г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница – 300 лв. и законна лихва – 3.00 лв./. Връчването на заповедта на длъжника е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съобразно горното, заповедният съд е указал на заявителя, да предяви искове срещу Б. Р. в едномесечен срок от получаване на съобщението на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.

С разпореждане о чл.131 от ГПК, съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от назначения му особен представител – адв. С. И. на 02.02.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер и моли да се отхвърлят. Излага съображения, че не са налице предпоставките за връщане на сумата от 300 лв. от ответницата, тъй-като не са изяснени обстоятелствата, относно причините за допуснатите осем неизвинени отсъствия на детето /през м. април 2022г./ от учебни занятия, не следвало да се подхожда формално в случая. Не без значение бил фактът, че Б. Р. била самотна майка, /социално слаба/, която сама отглеждала двете си деца, че отпуснатите парични средства са били използвани за нуждите на детето, за закупуване на облекло, обувки, за закупуване на учебни пособия, а и то е било записано в първи клас. Не следвало да се твърди, че ответницата е проявила недобросъвестност при получаване на паричните помощи.

Отделно от това, неизяснен оставал въпросът, дали Е. е завършил първи клас.

Предвид гореизложеното, ответницата моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 2 съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №2586/2022г. на РС Добрич, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1138/02.09.2022г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 1/ 300 (триста) лева, представляваща недобросъвестно получени средства, отпуснати като еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година (за първокласника и нейно дете Е.Т.Т. с ЕГН **********), регламентирана в чл.10а) от Закона за семейните помощи за деца, заедно със законната лихва върху нея от 01.09.2022 г. до окончателното плащане и 2/ 3.00 (три) лева, представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от 27.07.2022 г. до 31.08.2022г.

Предявени са положителни установителни искове, за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл 415 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.10а от ЗСДП, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това, исковите претенции са допустими – предявени са от дирекцията-заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК за подаване на искова молба срещу длъжника и е налице идентитет в предмета на заповедното и исковото производство.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, ищецът да докаже възникването на спорното право и размера на задълженията за процесния период, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, респ, ако ищецът докаже по основание и размер претенциите си, тогава ответната страна трябва да докаже, че е заплатила вземането на кредитора.

Видно от представените по делото доказателства, ответницата е представила пред ищеца заявление – декларация от 30.09.2021г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас за учебната 202102022г. /л.9-10/ за децата В.Б. В., М. Т. Т. и Е.Т.Т. /последното дете записано за ученик в първи клас на СУ „*** – л.11/, по повод на което е издадена Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/5810 от 01.10.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Добрич /л.12/, за отпускане на еднократна помощ за детето Е.Т.Т. в размер на по 300.00 лв., на осн. чл.10а, ал.1 от ЗСПД, като 150лв. – след влизане в сила на заповедта, а останалите 150лв. – в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

3

С писмо изх. №0803-67-00-1500/08.06.2022г. на ДСП Добрич е направено запитване до директора на СУ „***, дали детето Е.Т.има допуснати неизвинени отсъствия през м. април, като от отговора от 15.06.2022г. е отговорено, че са налице 8 неизвинени отсъствия за април 20-22г. /л.13/ Била е извършена проверка в Интегрираната информационна система на АСП от Министерството на образованието и науката, и констатация, че са допуснати неизвинени отсъствия от детето Е.Т.Т. – над 5 неизвинени отсъствия през м. април 2022г., като през следващия месец информацията е потвърдена.

Липсват данни за посочения период да е издадено ЕР на ТЕЛК на детето. Проверката е констатирала, че отпуснатата еднократна помощ подлежи на възстановяване на осн. чл.14, ал.3 от ЗСДП във вр. чл.10а, ал.7, т.3 от с.з. Със Заповед №Д_ТХ-ВС-19/17.06.2022г. /л.14-15/, Директорът на ДСП – Добрич, е наредил недобросъвестно получената социална помощ да се възстанови от ответника в пълен размер от 300 лв. и лихва, като е описана изцяло фактическата обстановка по отпускане на помощта и неизпълнение на условията за нейното получаване.

Направен е опит от ищеца за връчване на тази Заповед, но безуспешно, като е залепено уведомление от социален работник на входната врата на жилището на ответницата на 05.07.2022г. Така, след изчерпване на възможността за връчване по друг начин, заповедта е връчена по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, не е обжалвана и е влязла в сила на 27.07.2022г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което се счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес, е подадено от ищеца в ДРС на 01.09.2022г.

Съдът е уважил исканията на представителя на ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, а именно: С. Ж. Й. /класен ръководител на детето Е.Т. и Р.Д.Д. - началник отдел в ДСП-Добрич. Първата свидетелкапосочи, че Е. е бил записан в първи клас през уч.2021/2022г. в СУ „*** и детето е било в нейния клас. С. Ж. е виждала майката на Е. само на 15.09.2021г., после не я е откривала когато я е търсела, защото момчето е натрупало неизвинени отсъствия, общо 22, от тях: 4 през март, 8 - през април и 10 - през май 2022г. и 24 извинени отсъствия, но е завършило първи клас.

Класната е разбрала, че Б. В. е заминала в Германия и е взела Е. преди да приключи уч. година и не е предупредила.Отначало детето идвало с поголямата си сестра на училище, после било отглеждано от баби и лели и накрая с майка си отишло в чужбина. За натрупаните неизвинени отсъствия, Е. имал наказание „забележка“, но заповедта за това не била връчена на майката, защото същата не е открита от учителката.

Свидетелката Р.Г. сочи, че майката на Е. е подала заявление-декларация за отпускане на финансова помощ за ученик в първи клас и такава и е отпусната, като на два пъти и е била преведена по банков път по посочена от нея б. сметка сума от 300 лв. общо, или 2х150лв. Тъй-като ученикът Е.Т.е 4 допуснал над 5 неизвинени отсъствия за един месец през учебната 2021/2022г., помощта подлежи на възстановяване. Информацията за неизвинените отсъствия на детето се подават от училището, в което учи и после се прави засичане и от справката на МОН, до която ДСП имат служебен достъп. Изчаква се известно време, защото със закъснение може да се представят доказателства от родителя за извинение на отсъствието, но в случая, такива не са представени.

Е. е допуснал 4 неизвинени отсъствия през март 2022г., 8 през април 2022г и 10 през май 2022г.

След като са констатирани над 5 неизвинени отсъствия на ученика за съответния месец през учебна година е издадена заповед за възстановяване на еднократно предоставената помощ. След връчване на заповедта, родителят може да я обжалва в 7-дн. срок пред административния съд по реда на АПК.

Заповедта е връчена на майката на Е.Т.по съответния надлежен ред и е влязла в сила, като не е била обжалвана.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, като преки, лични, непротиворечиви и безпристрастни, кореспондиращи и с останалия събран доказателствен материал по делото, вкл. и като дадени от лица, които нямат родствена връзка с ответницата и не са заинтересовани от изхода на спора.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По делото е представен влязъл в сила на 27.07.2022г. акт на административен орган, а именно: Заповед №Д_ТХ-ВС-19/17.06.2022г. на директора на ДСПДобрич Актът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Съдът констатира, че същият е валиден и е получил стабилитет, т.е. въпросите, относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Именно по тази причина, съдът няма право да преразглежда въпросите – правилно ли е отпусната помощта, правилно ли са констатирани отсъствията на детето от училище и недобросъвестността на получателя й, правилно ли е изчислена законната лихва. С представянето на този валиден акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване, доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от 300.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2022г. до окончателното и изплащане. Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл.