Решение № 57 от 24.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ХАСКОВО, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600501042 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

С Решение № 28/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС - Димитровград е уважен предявеният от К. Т. Й. срещу М. Р. И. иск с правно основание чл. 30 от ЗН. Намалено е с 2/9 (две девети) идеални части дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., ЕГН **********, починала на 13.03.2022 г., обективирано в нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № **г., с който е дарила на М. Р. И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, одобрен със Заповед № РД**/05.07.2006 г. на изп. директор на АК с административен адрес ***, обектът се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на сьщия етаж: - обект *** и обект **; под обекта - няма, над обекта - ***, ведно с избено помещение № *, с полезна площ 2.09 кв.м., при граници /съгласно документ за собственост/ изток - мазе 1

№ *, запад- мазе № *, север - вход „*“ и юг - коридор, както и ведно с 1.91% ид.ч. от общите части на сградата.

Възстановена е запазената част на К. Т. Й. от наследството на М. В. Г., в размер на 2/9 (две девети) идеални части. С оглед изхода на делото, ответницата М. Р. И. е осъдена да заплати на К. Т. Й. направени в производството разноски в размер на 50 лева.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. Р.

И., която го обжалва чрез процесуалния си представител адв. К.. Основният довод на въззивницата е за недопустимост на атакувания съдебен акт.

Ответницата била лице извън кръга на законните наследници на дарителката.

За да бъде допустим искът по чл. 30 от ЗН ищцата - наследник по закон, следвало да приеме наследството по опис. Последната не го била сторила в установения в закона срок. Ето защо не била налице една от двете кумулативно изискуеми материални предпоставки за предявяване на този иск.

Районният съд не отчел това обстоятелство и се произнесъл по недопустим иск. Прави се искане за обезсилване на атакувания съдебен акт и за прекратяване на производството по делото. Въззивницата претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. Т. Й..

Въззивното производство е второ по ред. С Решение № 127/11.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, съдът е обезсилил Решение № 28/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС - Димитровград. С Решение № 756/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4066/2023 г., II г.о. на ВКС, е отменено въззивното Решение № 127/11.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд –Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Хасково.

Въззивницата не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата се представлява от авд. Х.. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира разноски по настоящото дело, като моли да бъдат присъдени разноски за предишните явявания пред съда.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във 2 въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

РС - Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, предявен от К. Т. Й. против М. Р. И.. Искът се основава на твърдения, че М. В. Г., която е майка и наследодател на ищцата, приживе е извършила дарствено разпореждане - прехвърлила е единственият си недвижим имот (процесния апартамент) на своята внучка - ответницата М. Р.

И.. С това е накърнила запазената част на ищцата в наследството в размер на 2/9 ид.ч. , за която част се претендира намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищцата. Ищцата потвърждава, че ответницата е лице извън кръга на законните наследници на М. В. Г. Признава, че не е приела наследството по опис, като го мотивира с обстоятелството, че нейната наследодателка с атакуваното дарение е прехвърлила единствения си недвижим имот.

Не се спори, че с нотариален акт № **, том *, рег.№ **, дело № ** г. наследодателят М. В. Г. е прехвърлила чрез дарение, на ответницата М. Р. И., процесния апартамент в ***. По делото няма спор, че това е бил единственият недвижим имот на прехвърлителката.

Ищцата се явява дъщеря и законен наследник на М. В. Г., починала на 13.03.2022 г. Ответницата не попада в кръга на законните наследници на наследодателката Г., тъй като няма основание за наследяване по заместване.

3

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е приел, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не намира приложение, доколкото наследодателят се е разпоредила с единственият си имот, с който се изчерпва наследството. С оглед на това не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН.

Първоинстанционният съд правилно е формирал извод, че искът е основателен и е възстановил запазената част от наследството на наследодателя до размер от 2/9 идеална част съобразно чл. 29, ал. 1 от ЗН.

Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

По делото няма спор по фактите: М. Г., починала на 13.03.2022 г., е майка на ищцата К. Й.. На 07.12.2018 г. Г. е извършила дарствено разпореждане, с което е прехвърлила единствения си недвижим имот на своята внучка - ответницата М. И., която не попада в кръга на законните наследници, тъй като няма основание за наследяване по заместване.

Процесният имот е бил единствен недвижим имот на М. Г. Не са събрани данни за наличие на друго имущество, което Г. да е притежавала приживе.

Единственият спорен въпрос по делото с оглед наведените аргументи от страните е изцяло правен, а именно дали предявеният иск е допустим след като ищцата не е приела наследството по опис. На този въпрос според въззивната инстанция следва да се отговори положително.

В случая е безспорно установено, че дарявайки процесния апартамент на ответницата М. И., наследодателката М. Г. се е разпоредила с цялото си имущество. Предвид липсата на свободни имущества, от които ищцата К. Й. би могла да получи онова, което съставлява нейната запазена част от наследството, предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за нея не е предпоставено от приемане на наследството по опис, независимо, че същата упражнява признатото си от закона право на част от наследственото имущество спрямо лице, което не наследник по закон на дарителката. Налице е изключение от общото правило, залегнало в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН.

4

Като се вземе предвид горното освен допустим искът по чл. 30 от ЗН е и основателен, като правилно от страна на първоинстанционния съд е възстановена запазената част на ищцата до размер на 2/9 идеални части от процесния недвижим имот.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивницата следва да заплати разноски на въззиваемата страна предвид представените списък (л. 27 в.гр.д. № 143/2023 г.) и договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лв. за процесуално представителство и съдействие пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 143/2023 г., като извън тази сума други разноски не се дължат. Въпросът с разноските пред първоинтанционния съд вече е решен, като такива са присъдени в размер на 50 лв. По гр.д. № 4066/2023 г., II г.о. по описа на ВКС договор за процесуално представителство и съдействие и списък с разноски не са представени и разноски не се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 935/2022 г. по описа на РС - Димитровград

ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, от ***, да заплати на К. Т. Й., родена на *** г. в **, чрез адвокат Г. Д. Х., съдебен адрес ***, направените в производството разноски пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6