Решение № 346 от 08.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Перник, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500245 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Процесното производство е по реда на ГПК /отменен/ - делба II–ра фаза.

С решение, постановено на 02. 02. 2024г. по гр. д. № 01941 / 1996г. по описа на Пернишкия районен съд е :

Изнесен на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно: Дворно урегулирано място от 311 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. *** по регулационния план на ***, находящо се на ***, при граници: улица, А. И., П., А. и Б. И., заедно с построената в дворното място жилищна сграда, състояща се от сутерен /две стаи, мазе, коридор и баня/ и етаж /от три стаи, ниша и коридор/.

Посочена пазарната стойност на постройките - 104750,00 лв.

Постановено сумата, получена от проданта, да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността:

-А. З. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** - 480/864 от сумата, 1

-Ю. Г. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** - 362/864 от сумата и -И. Г. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** - 22/864 от сумата.

Осъден А. З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 2327.78 лева, представляваща държавна такса по делото.

Осъден Ю. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 1755.53 лева, представляваща държавна такса по делото.

Осъдена И. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 106.69 лева, представляваща държавна такса по делото.

Осъден Ю. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на А. З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 17042.20 лв., част, съответстваща на дела му от стойността на извършените подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022г до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена И. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати, на А. З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1139.60 лв„ част, съответстваща на дела му от стойността на извършените подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022г до окончателното изплащане на сумата.

Осъден Ю. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати, на А. З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1 124.79 лв. съдебно деловодни разноски по иска за подобрения.

Осъдена И. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати, на А.

З. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 75.21 лв. - съдебно деловодни разноски по иска за подобрения.

Недоволни от така постановеното решение са останали А. З. А. и Ю. Г.

Н., които са го обжалвали :

-А. З. А., чрез адвокат М. В., го е обжалвал в частта му, с която е посочено, как сумата получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността. В жалбата на същия се 2 навеждат доводи, че те неправилно са определени и ако съдът счете, че се касае за техническа грешка, то да върне делото на Пернишкия районен съд за отстраняването й, а ако не счете, че не се касае за фактическа грешка, то да ги измени в следния смисъл : за А. З. А. - 513/864, за Ю. Г. Н. - 329/864 и за И. Г.

Н. - 22/864. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат М. В. и адвокат П.П..

Ю. Г. Н., чрез адвокат М. М., е депозирал писмен отговор на тази въззивна жалба. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна, като основно конкретизира собствената си въззивна жалба - по подробно изложени оплаквания, счита, че решението следва да се обезсили, а производството да са се прекрати като прецесуално недопустимо и поради обстоятелството, че исковата молба е нередовна - не е вписана; както и е направил доказателствени искания. Поддържа становището изразено с писмения отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат М. В. и адвокат П.П..

- Ю. Г. Н. е подал бланкетна жалба срещу цялото решение, която впоследствие е конкретизирана, с цитирания по - горе негов писмен отговор.

Поддържа жалбата си в съдебно заседание, чрез адвокат М. М..

А. З. А. не е подал писмен отговор по първоначално депозираната бланкетна жалба. Оспорва същата в съдебно заседание, чрез адвокат М. В. и адвокат П.П..

И. Г. Н. не е изразила становище и по двете въззивни жалби.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивните жалби се явяват процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно и допустимо. По въпросът за невписването на исковата молба за делба, съдът следва да отбележи, че е запознат с Тълкувателно решение № 3/2009г. от 19. 07. 2010г. на ОСГК на ВКС /по времето на сега действащия 3

ГПК/, а в случая исковата молба за делба е предявена през 1996г., делбеното производство е особено исково производство и се развива по реда на ГПК /отменен/. По изрично изложените доводи за недопустимост на решението, в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените сметки от А. З. А., съдът ще се произнесе по – долу.

Преценявайки доводите във въззивната жалба, тези на насрещната страна, както и доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд, който в случая се произнася при условията на пълен въззив, намира следното :

С влязло в сила решение № 103 от 25. 05. 1998г., постановено по гр. д.

№1941/1996г. по описа на Пернишкия районен съд е допусната съдебната делба на Дворно урегулирано място от 311 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. *** по регулационния план на ***, находящо се на ***, при граници: улица, А. И., П., А. и Б. И., заедно с построената в дворното място жилищна сграда, състояща се от сутерен /две стаи, мазе, коридор и баня/ и етаж /от три стаи, ниша и коридор/, между съделителите и при делбени дялове както следва:

- Е. А. П.-11/72 идеални части

- П. А. П.-11/72 идеални части

- Е. А. П.-Н.-11/72 идеални части

- З. А. П.-21/72 идеални части

- З. А. П.-18/72 идеални части.

Видно от удостоверение за наследници на общия наследодател А. П.Т., с изх. № *** от ***на Община Перник /л.301 от първоинстанционното дело/, което е най – последното и съответно актуално по делото, Е. А. П. е починала на *** и е оставила описаните в него наследници, Е. А. П. – Н. е починала на *** и е оставила описаните в него наследници, а П. А. П. е починала на *** и оставила описаните в него наследници.

З. А. П., въпреки, че е бил собственик на 18/72 идеални части е дарил на 09. 10. 2014г. 20/72 идеални части от процесния недвижим имот на сина си А.

З. А. /л.272 от първоинстанционното дело/, но тъй като никой не може да прехвърля повече идеални части отколкото притежава, с констативен нотариален акт от 29. 03. 2022г. имот /л.274 и 275 от първоинстанционното дело/А. З. А. е признат за собственик на 18/72 идеални части, което е 216/864 4 идеални части. С нотариален акт за покупко – продажба на 17. 06. 2022г./ той е закупил от наследниците на Е. П. – Х. Б. К. и Н.С. К. /л.276 - 278 от първоинстанционното дело/ общо техните 132/864 идеални части, което е 11/72 идеални части от недвижимия имот. По този начин А. З. А. е станал собственик на 348/864 идеални части от недвижимия имот. На 10. 08. 2022г.

/л.279 - 281 от първоинстанционното дело/ Н.С.С. и Д.Л.С., в качеството си на наследници на Л. И. С., който пък е единствен наследник на П. А. П., са продали на А. З. А. собствените си общо 132/864 идеални части, което е 11/72 идеални части на П. А. П.. По този начин А. З. А. е станал собственик на 480/864 идеални части от недвижимия имот. На 27. 02. 2023г. /л.358 - 359 от първоинстанционното дело/ П. А.С., М.К.С. и С.К.С. общо като собственици на 11/864 идеални части, Л.К.И. като собственик на 11/864 идеални части и Р.К.С. като собственик на 11/864 идеални части, в качеството им на наследници на К.К.С., който пък е наследник на Е. А. Н., са продали своите общо 33/864 идеални части от процесния имот на А. З. А.. По този начин А. З.

А. е станал собственик на 513/684 идеални части.

Ю. Г. Н. е наследник на преживелия съпруг на Е. А. Н. – Г.Е. Н., и като такъв е собственик по наследство на 77/684 идеални части. Същият на 07. 02.

2023г. /л.357 от първоинстанционното дело/ е придобил, чрез покупка от З.

А. П., нейните 21/72 идеални части, което е 252/864 идеални части и е станал собственик общо на 329/864 идеални части от недвижимия имот.

И. Г. Н. е наследник на преживелия съпруг на Е. А. Н. – Г.Е. Н., и като такава е собственик по наследство на 22/864 идеални части.

След встъпване на А. З. А., страни по делото и съсобственици на идеални части от недвижимия имот са :

А. З. А. - 513/864 идеални части,

Ю. Г. Н. - 329/864 идеални части и

И. Г. Н. - 22/864 идеални части.

По отношение урегулирания поземлен имот и построената в него жилищна сграда и тяхната поделяемост. Вещото лице Е.В. не е представил писмено заключение, за поделяемостта на мястото и сградата, а само устно е обяснил в съдебно заседание на 06. 04. 2023г., че поземления имот е 5 неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ, а сградата е неподеляема, тъй като е едноетажна, еднофамилна. С оглед обстоятелството, че тези обяснения са дадени устно, при положение че е имало изрично формулирана задача към експертизата, съдът намира, че не би могъл да обсъжда тези устни обяснения.