Решение № 4663 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4663 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100507902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „О.Б.Б.“ АД - длъжник по изп. д. № 20238510401667 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски изх. № 32852/22.05.2023 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата, определена по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.

Жалбоподателят „О.Б.Б.“ АД счита, че следващото се адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да е в минимален размер от 200,00 лв., респективно- да бъде намалена таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателят възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. В случая действията на процесуалния представител на взискателя се свеждали до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва 1 възнаграждение от 200,00 лв. В случая не било налице основание за определяне на адвокатско възнаграждение на взискателя за водене на изпълнителното дело, тъй като още с образуване на изпълнителното производство е посочен изпълнителен способ, който е достатъчен да предпостави успешно удовлетворяване на вземането. Длъжник по делото била банкова институция, от което обстоятелство се презумирало, че изпълнителното производство няма да бъде съпроводено с трудности, изискващи активни процесуални действия от страна на взискателя и последният няма да има нужда от квалифицирано лице за правна защита и съдействие. По изложените съображения жалбоподателят претендира отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на разноските по изпълнителното дело до размер на 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.

Ответната по жалбата страна –взискателят Н.И.Б. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадения чрез процесуалния й представител адв. В. отговор от 27.06.2023 г.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510401667 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 10.05.2023 г. на взискателя за принудително събиране на присъдени суми, въз основа на изпълнителен лист от 05.05.2023 г., по гр. дело № 11947/2020 г. по описа на СГС, I-14 състав, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 6000 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 230,00 лв.- разноски по заповедното производство и исковото производство пред СГС ; сумата от 3600,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС за производството пред САС и сумата от 3600,00 лв. – разноски за производството пред ВКС. Молбата е депозирана чрез адв. В. В., като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, с който взискателят е възложил действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено 2 възнаграждение в размер на 1200,00 лв. с ДДС, платимо в брой при подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника.

С постановление за разноските с Изх. № 30710/10.05.2023 г. са приети като разноски в производството исканото адвокатско възнаграждение от 1200,00 лв., както и такси по Тарифата към ЗЧСИ, включително такса по т. 26 по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1317,73 лв.

На 17.05.2023 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.

С постановление за разноски изх. № 32852/22.05.2023 г., съдебния изпълнител е намалил приетото за събиране адвокатско възнаграждение до размер от 480,00 лв. с ДДС, съответно е намалил размера на т. 26 от ТТРЗЧСИ на 1265,89 лв. с ДДС. ЧСИ е посочил, че след извършеното намаление размера на задължението по изп. дело възлиза на 15258,89 лв.

Съобщение за постановлението за разноски е връчено на длъжника на 26.05.2023 г.

Видно от данните по делото на 23.05.2023 г. с платежно нареждане с наредител „ОББ“ АД е извършено плащане на сума по делото в размер на 14830,73 лв.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради 3 което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. Жалбоподателят е бил страна по делото, по което са постановени решенията, въз основа на които за присъдените суми е издаден изпълнителния лист, и безспорно е бил запознат със същите, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по решенията, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. В договора за правна помощ, който е представен още с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Същевременно видно от данните по делото процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, тъй като процесуалният представител на взискателя е депозирал и отговор на настоящата жалба. Наред с горното с молбата за образуване на производството са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно също така се явява твърдението на жалбоподателя дали е банкова институция или не, съответно дали производството би било съпроводено с трудности, изискващи активни процесуални действия на взискателя, след като жалбоподателят не е заплатил 4 дължимите по влезлите в сила решения суми преди образуване на изпълнителното дело. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т. 1 и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, т. е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че приетото за събиране в изп. производство възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС не се явява прекомерно или недължимо, поради което искането на жалбоподателя за намаляването му до размер на 200,00 лв. правилно е б и л о оставено без уважение. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението.

Няма съмнение също така, че върху сумата, която се дължи като адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС. Установено е в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС, че предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 2 0 % . В случая дължимото на взискателя възнагаждени е, определено съобразно нормите н а чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възлизащо в обща размер на 1004, 35 лв. без ДДС, съответно на 1205,22 лв. с ДДС значително надвишава определения от ЧСИ размер от 480,00 лева с ДДС, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5

ГПК за намаляване на размера на приетото за събиране в производството адвокатско възнаграждение до искания от жалбоподателя размер от 200,00 лева.

Следва да се посочи, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл.

53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. , обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само върху 5 главницата по изпълнителния лист. Т.е. направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед на това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо предвид извода на съда за неоснователност на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, искането на жалбоподателя за намаляване на определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата също се явява неоснователно.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена „О.Б.Б.“ АД - длъжник п о изп. д. № 20238510401667 срещу Постановление за разноски изх. № 32852/22.05.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата, определена по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6