Решение № 77 от 24.06.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Габрово , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500191 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 1714 от 21.04.201 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. М.Н. от Великотърновска адвокатска колегия, срещу решение постановено по гр. дело № 50/2021 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прието за установено, че Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Г.не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането, за което е образувано изп.д. № 471/2019 г. на ЧСИ В. Ц. по изпълнителен лист от 25.08.2010 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 2187/25.08.2010 г. по ч.гр.д. № 1716/2010 г. на Габровски районен съд, в общ размер на 18 247,17 лв., поради погасяване по давност, на основание чл. 439 от ГПК. Осъдил е на разноски.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Счита иска за неоснователен и недоказан и като такъв първоинстанционния съд неправилно го е уважил. На са съгласни с извода на съда, че единствено оправомощаването на съдебния изпълнител с права по чл. 18 от ЗЧСИ в молбата за образуване на изпълнителното дело прекъсва давността. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г.по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС. Твърди, че в изпълнителното производство не е имало период по-дълъг от пет години, през който да не са 1 извършвани валидни изпълнителни действия, години да прекъснат давността. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъдят разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна Д. Д. Д., гр. Габрово, чрез адв. Г.Н. от Габровска адвокатска колегия, е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Счита, че следва да се приеме, че единствено извършените изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект, а не искането до съдебния изпълнител за тяхното предприемане. Искането за предприемане на такива действия има значене относно перемиране на делото, но не и по отношение на давността. Предвид факта, че взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишния срок, считано от 05.08.2014 г., то е следвало съдебния изпълнител да перемира делото, като прекратявано е настъпило по силата на закона. Извършените след тази дата изпълнителни действия са без правно значение. Счита, че процесното вземане е погасено по давност и се позовава на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК относно понятието за периодични плащания. Не възприема възражението на въззивника, че ТР № 2/2015 г. има действие занапред, след приемането му и няма обратно действие. Моли да се остави жалбата без уважение и да му се присъдят разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът е подал писмена молба, в която моли да се уважи въззивна жалба, като отмени решението на Габровски районен съд по съображенията, изложени в нея и претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Д. Д. Д. не изпраща представител.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Ищецът Д. Д. Д. е подал искова молба против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /цесионер по вземането на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ , с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439, ал. 2 от ГПК. В полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 25.08.2010 г. по ч.гр.д. № 1716/2010 г. по описа на ГРС, въз основа на заповед № 2187/25.08.2010 г. по чл. 417 от ГПК. Било е образувано изпълнително дело № 20117320400019 при ЧСИ В. Ц. за задължение към ТБ “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749.

Видно от приложеното изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ В.Ц. вписването на възбрана върху имот на длъжника е направено на 22.03.2013 г. Това е и последното изпълнително действие извършено от частния съдебен изпълнител. От този момент е започнал да тече две годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно този текст, изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако не са били предприети други изпълнителни действия в две годишния срок. След вписването на възбраната, 2 изпълнителни действия не са били извършвани от страна на частния съдебен изпълнител. С изтичането на този срок е настъпила перемпция по силата на закона. Перемпцията по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ В.Ц. е настъпила на 23.03.2015 г., която не е била прогласена от съдебния изпълнител, но това не означава, че не е настъпила и не следва да бъде зачетена. Перемпцията настъпва по силата на закона и следва само да бъде отчетена.

От тази дата е започнал да тече 5 г. давностен срок, тъй като се касае за съдебно установено вземане. Същият е изтекъл на 23.03.2020 г.

Съгласно разясненията дадени в т.10 от ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността- образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. В този смисъл, образуването на ново изпълнително дело на 26.09.2019 г. под №20197320400471 по описа на ЧСИ В.Ц. не е действие, с което е била прекъсната давността. От приложеното изпълнително дело е видно, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника, запорното съобщение до работодателя му и налагането на запор върху притежаваните от Д. МПС са с дата 01.10.2020 г.

В случая, действията, с които се приема че се прекъсва давността, било по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител са били извършени след като е била изтекла пет годишната давност – 23.03.2020 г. Ирелевантно е, че ново изпълнително дело е било образувано на 26.09.2019 г. след като не са били предприети валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събирането или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока е и Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС.

Неправилно е възражението, че по делото не е имало период по-дълъг от пет години, през който да не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Установено е по делото, че давността е изтекла на 23.03.2020 г., а по новото изпълнително дело валидно извършените действия са едва от 01.10.2020 г. и не може да се приеме, че образуването на изпълнително дело и посочването на способите за изпълнение са действия по прекъсване на давността по мотиви изложени по-горе.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Във връзка с изложеното, така предявеният иск е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде 3 потвърдено макар и с различни мотиви от тези на първоинстанционния съд.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция разноски не се присъждат на въззивника, а такива се дължат на въззиваемия. С отговора на въззивната жалба са били претендира разноски и за настоящата инстанция. По първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че договорното възнаграждение е по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА се дължи възнаграждение по наредба на Висшия адвокатски съвет. Действащата наредба е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на чл. 7, ал.2, т. 4 от нея следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адв. Г.Н. за настоящата инстанция в размер на 1 078,28 лв.

Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 50/2021 г. по описа на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр. София,, р-н Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.И.М.– Т. да заплати на адвокат Г.И. Н. от Адвокатска колегия – Габрово сумата 1 078,28 лв. /хиляда и седемдесет и осем лева и 28 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4