Решение № 100 от 27.01.2020, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2251/2019
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 27.01.2020
- В сила
- 24.07.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181 ал. 1 т.1 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е Н И Е № гр.Русе, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия: Венцислав Василев
Съдебни заседатели : при секретаря Юлия Острева…..….………………….………..……………………………….. и в присъствието на прокурора…………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2251/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.М.Г. против наказателно постановление № 19-1085-003001/21.10.2019 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложени наказания “глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.181 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който взема становище за неоснователността и.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание; постъпило е писмено становище от него с което се поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС, категории „В”, „С“, „АМ“ и „ТКТ“. На 09.09.2019 г. около 08,40 ч. гражданин вървейки по ул.“Фердинанд“ забелязал, че паркираният там л.а. „Фиат Мареа“ с ДК № *** е с изтекъл срок на валидност на годишния технически преглед (ГТП). До този извод той стигнал, като се вгледал в залепения на предното обзорно стъкло стикер за ГТП, който бил от 2013 г.
Заснел автомобила и изпратил по електронна поща сигнала с констатираното според него нарушение на сектор „Пътна полиция“ Русе. Св.К.Д. , полицейски служител от този сектор призовал жалбоподателя, който не отрекъл ,че автомобила е негова собственост и че действително не е преминавал ГТП от 2013г. насам. Бил му съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение по чл.147 ал.1 вр. чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП му наложил горепосоченото административно наказание.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че именно жалбоподателят е собственик на автомобила, което е и главният факт на доказване в случая. Това се установява от изискана писмена справка от сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, видно от която от 21.12.2015 г. в информационната и система е регистриран договор за покупко-продажба , купувач по който е жалбоподателят. От това следва извода, че към датата на нарушението – 09.09.2019 г. именно той е собственик на автомобила и върху него е тежало задължението да представи автомобила за ГТП, като не се сочат никакви уважителни причини за непредставянето му. Отделно от това жалбоподателят е попълнил нарочна декларация, че към тази дата той е управлявал автомобила и е подписал АУАН без всякакви възражения. В този смисъл по делото са напълно ирелевантни въпросите кой е бил предишен собственик, автомобила бил ли е повреден, респ. до каква степен или не, кой и кога с каква платформа го е предвижвал в пространството и пр., защото съставът на нарушението по чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда, като субект на нарушението собственика на превозното средство. От събраните по делото доказателства се установява, че именно жалбоподателят е осъществил бездействие при правно задължение за действие, като форма на изпълнителното деяние и по делото няма представени доказателства превозното средство и да е спряно от движение към датата на нарушението.
Наложената санкция е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО и в този смисъл същата не подлежи на индивидуализация.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1085-003001/21.10.2019 г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Г.М.Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 за нарушение по чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен съдия :